Ако някога извънземен кораб прибере един от двата космически апарата "Вояджър", съдържанието му вероятно ще изуми инопланетяните. В ръцете си (или каквото там си имат) те ще имат златна плоча - не много по-различна като идея от виниловата колекция на родителите ви. На нея има звуци, музика и снимки от планетата Земя.
Има и специален "грамофон", на който да пуснат плочата. НАСА са решили да прекарат извънземните през същото мъчение, което технологичните компании прилагат днес спрямо нас - борбата с инструкциите за употреба. Виждате ли горната снимка? Това е "опаковката" на златната плоча, върху която на т.нар символен език е показано как тя да бъде сложена, как би трябвало да изглеждат вълните от видео сигнала, къде се намираме в галактиката си, каква е структурата на въглеродния атом и други.
Схванахте ли кое какво е? И аз не успявам, но все пак не съм нито инженер, нито извънземен. Ако все пак инопланетяните успеят да разчетат съдържанието на плочата правилно (т.е. не ни спретнат една „Война на световете" в реални мащаби), те ще видят една моментна снимка на света от преди 36 години.
През 1977 г. mp3-ките са били малко далеч от своята поява и затова информацията върху 30-сантиметровата плоча е изцяло аналогово записана. Откриващото послание е на тогавашния американски президент Джими Картър и е потискащо в космически мащаби: „Това е дар от малък и далечен свят, сбор от нашите звуци, нашата тишина, изображенията ни, музиката, мислите и чувствата ни. Опитваме се да преживеем своето време, за да достигнем вашето".
Музикалните произведения включват както Моцарт, Бетовен и Бах, така и Чък Бери и безсмъртната „Излел е Делю хайдутин" на Валя Балканска. Освен тях има 116 изображения, изградени от по 512 вертикални линии - видеосигнал, който би се виждал добре на стар телевизор. Снимките и графиките са подбрани така, че да се разбере къде във вселената се намираме, как изглеждаме и каква планета обитаваме - малко като междугалактически справочник за туристи.
Има и малко парче Уран-238, с което, според НАСА, на извънземните ще им е по-лесно да датират записа.
Усърдието, с което учени като Карл Сагън са събирали съдържанието на плочата, показва, че те може би наистина са вярвали, че някой някога ще я пусне. Сагън посочва преди години, че всъщност самият акт на изпращане на космическо „писмо в бутилка" показва, че има надежда за нашата цивилизация, даже и това да не е най-подходящият начин за контакт с извънземните форми на живот.
Най-вероятно „Вояджър" 1 или 2 ще стигнат до някоя непозната цивилизация доста, след като тя е разбрала, че на Земята има живот. Сигналите, с които търсим живот в Космоса, се движат пъти по-бързо от космическите апарати и освен това се разпространяват във всички посоки. Изпращаме ги от години и по тях по-лесно ще се намерим, отколкото да търсим игла в купа сено сред звездите.
