Едрите депозити бележат нов връх, а държавата се отказва от данък лихва. Глупост? Не! Антисоциален лобизъм.
Народното събрание одобри стъпки към намаляване и последващо премахване на данък лихва. А приходите от данъци са единствения начин за финансиране на обществените системи. Особено когато държавата е абдикирала и се е изтеглила от активна икономическа дейност.
Данъците са и метод за моделиране на поведение. Печалбата на компаниите се облага, нашите заплати - също. За да се формира печалба, за да получим трудово възнаграждение - работим, извършваме услуги, произвеждаме.
Собственикът на влог държи пари в банкова сметка, не произвежда и затова данъкът му е по-нисък?! Т.е. получава стимул за това, че НЕ инвестира и НЕ създава работни места. Не е ли по-добре да получи обратния сигнал?
Намирам за несъстоятелна и тезата, че реално лихвата по депозитите само компенсирала инфлацията, т.е. това не бил „чист" приход. Инфлацията обаче влияе и върху останалите приходи.
Облагането на доходи от труд от една страна и реверансите към доходи от лихва от друга показва, че управляващите насърчават нищоправенето, рентиерството. Не отричам правото им да споделят такива „ценности", но нека да не ги представят като загриженост към средностатистическите граждани, масата от които не живеят от лихви.
Спестяванията
Интерес данъкът да се премахне имат собствениците на депозити. А по-голямата част от съгражданите ни нямат никакви спестявания. Според Европейската комисия половината от българите изобщо нямат банкови сметки.
Другите 50% можем да открием в официалните данни. Статистиката не показва по колко влога има едно физическо лице и все пак разкрива общата картина. Последните данни на БНБ за септември 2013г. показват нов рекорд на депозитите - в банковите сметки вече има над 36 млрд. лева. Както и миналата година разликата между малките и големите суми е значителна. Докато в най-ниската група средният размер е едва 117 лв., по-малко от 1% от сериозните влоговете държат цели 37% от парите. Над една трета от всички вложения.
Това е достатъчно, за да разберем къде са парите. И все пак нека погледнем дали големите депозити са изтеглени към офшорки вследствие на приемането на данъка, както вещаеха някои анализатори.
От графиката виждаме, че спестяванията под 1000 лева продължават да намаляват.Парите от най-високите групи не само не са изтеглени, но и устойчиво растат. Очевидно собствениците на банкови депозити не се притесняват от данъка и намират, че условията у нас са по-изгодни от другаде. А може би работят по въпроса за отмяната му...
И така - ако нямаш поне половин милион в банка, не си заслужава да критикуваш данъка. Основният аргумент против данъка сред хората от (условно казано) средната класа е, че трудно заделени малки суми за "черни дни" се облагат. Пари за частни уроци на детето, за сватба, за погребение. Разбираемо е. Когато не можеш да разчиташ на опора от социалните системи, във времена в които "спасението на давещите се е дело на самите давещи се", тези скътани пари често са единствената сигурност, макар и крайно недостатъчна. И би било по-добре, чисто психологически, малките депозити да бъдат освободени от лихва.
Но, ако изключат субективното усещане, че държавата взима и последните пари от джоба на несретника, тези критици ще осъзнят, че се облага само приходът от лихвата, не вложените пари. И да се замислят - разчитали ли са някога на тези допълнителни 3-4 лева годишно.
Бюджета
Приходи от различни депозити в държавния бюджет:
При настояща ставка - 10% и средна лихва по депозити - 4%, постъпленията от влоговете в размер на 1 млн. лв. в бюджета са значителни. А трябва да се има предвид, че при големи депозити лихвите са преференциални и са много по-сериозни от публично оповестените. Т.е. и реалните отчисления от едрите влогове са по-високи от тези в таблицата.
Веднъж влезли в държавния бюджет тези средства би трябвало да се влеят в образование, здравеопазване, инфраструктура и пр., услуги които собствениците на дребни влогове не могат да си позволят да платят на пазарни цени. Какво остава за тези, които изобщо нямат заделени пари.
В повечето държави, изключваме офшорните зони разбира се, данък върху лихвите има. В Белгия той е 25%. За такъв данък не сме дозрели, но е добре да се знае.
За да покажат загриженост към "малкия човек" депутати от управляващите партии твърдяха, че данъкът ощетява обикновения българин, пък и приходи от него почти няма. В дебатите около промяната на ставката обаче се промъкнаха тези, че ще се откажем от значителни постъпления, ако го отменим. Наистина има различни оценки на годишните приходи от данък лихва. Официално зам. финансов министър заяви, че се предвиждат за тази година приблизително 80 - 90 млн. лв. А парите за обществени разходи все не стигат.
Съвсем наскоро беше оповестено, че средства за здраве няма. Правителството ще върне само част от направените от болниците разходи. Управителите на лечебните заведения трябва да решат дали да купят лекарства, да платят режийни или да изплатят дължимите възнаграждения на лекарите. След продължителни преговори и заплахи премиерът обеща да намери 27 млн. лв. отнякъде... За нас като пациенти избор няма, можем само да се молим да не се наложи да постъпим в болница. Та малко ли са 90 милиона?
Само преди месец служители на "Български пощи" протестираха пред Министерски съвет за неизплатени компенсации към компанията. Не молеха за държавна помощ, изискваха дължими на компанията суми. Хиляди служители, национална мрежа от пощенски клонове и достъпна услуга зависят от изплащането на 22 млн. лв. Ресорният министър отсече, че ще изплати едва 1/3 от парите. Малко ли са 90 милиона?
И БДЖ е на кръстопът. Компанията отново продава локомотиви, за да покрие разходи. В споразумението с Европейския съюз се предвижда намаляване на жп линиите и приватизация, въпреки обещанията за възстановяване на компанията, осигуряване на достъпен и екологичен транспорт. Защо с лека ръка зачеркваме 90 милиона?
Ниска грамотност, висока детска смъртност, фалирани и приватизирани цели икономически сектори - това е цената, която плащаме за дългогодишното недофинансиране на обществените системи. И същевременно доброволно се отказваме от приходи.
Глупост? Не вярвам. Продажност и груб лобизъм.
