Все повече хора от различни държави по света се подлагат на диети с храни на растителна основа. Същевременно сякаш във възход е възмущението срещу веганите и вегетарианците. То може да варира от подигравки в социалните мрежи от рода на "Никой не харесва вегетарианци" до това да си залепиш стикер върху колата с надпис "Вегетарианец е стара индианска дума за "лош ловец".
Съвсем наскоро Уилям Ситуел – редактор на британското списание "Уeйтроуз" (Waitrose) се оттегли от поста си след като в писмо до журналист се е пошегувал, че иска статия, която да "разкрие лицемерието" на веганите, и че те трябва насила да бъдат хранени с месо.
Отдавна е измислен термин за това поведение: "вегафобия".
По света дори съществуват книги за самопомощ, които предлагат съвети на хората, чиито хранителни навици биват атакувани. Пример за такава книга е "Да живееш сред месоядни: Наръчник за оцеляване на вегетарианеца" (Living among Meat Eaters: The Vegetarian’s Survival Handbook).
Но кое във веганите е толкова дразнещо за други хора?
Тези "снобари" и "елитисти"
Една от причините вегетарианците и веганите да са цел на целия този негативизъм може би се дължи на тяхното понякога открито морално поведение. По същия начин както някой изключително примерен човек може да ни подразни.
Изследване, проведено в САЩ, показва, че повече от половината участвали в него имат негативна нагласа към вегетарианците. Тези хора стават дори по-обидени, ако почувстват, че вегетарианци се считат за морално превъзхождащи всеядните. Тези резултати имат своето отражение в много от изследванията на специалиста по консуматорско поведение Тани Кара, проведени в Австралия. Те показват, че хората, хранещи се само или основно с продукти с хранителен произход, са смятани от някои за "снобари" и "елитисти"
Възприятието, че налице е морален укор също така може да доведе до обида при други хора. Пример е реклама от организацията за защита правата на животните ПЕТА, която намеква, че "да храниш децата с месо е тормоз над самите деца". Такива реклами може и да привличат внимание, но използването на методи за вменяване на вина може да има обратния ефект.
Това може да обясни поведението на жителите на швейцарския кантон Ааргау, които през 2017-а поискаха да се откаже гражданството на чужденка, която е веган. Тя беше нарочена за "дразнеща" и критикуваща местните швейцарски обичаи, сред които лова, прасешки състезания и това, че крави носят звънци.
Друг източник на дразнение могат да са т.нар. "войнствени вегани", които имат навика да използват крайни тактики за увещаване и заплахи.
Такива например са веган-активистите, които изсипаха изкуствена кръв върху витрините на месарници във Франция.
Други скорошен пример са негативните коментари, направени от някои почитатели на растителната храна след смъртта на готвача Антъни Бурдейн. Това отношение беше публично разкритикувано от веган-активиста Гари Франчоне заради проявата на безчувственост и липса на толерантност.
Основна причина хората да се обърнат към диета, базирана на растителни продукти, са все по-нарастващите тревоги за тормоза над животни и тяхното страдание. Няколко организации, в опита си да окуражат хората да намалят консумацията на месо, наблягат лошото отношение и избиването на животни като показват графични и понякога шокиращи изображения, които могат да провокират силни емоции (бел. ред. това се прави и в България).
Тази тактика може да е ефективна за привличането на внимание, но също може да доведе до обратен ефект. Като за начало, показването на жестоко отношение над животно може да е толкова объркващо, че аудиторията просто да блокира информацията. Може да направи така, че хората да не предприемат каквото и да е.
Когато станат свидетели на животинското страдание, много хора се разстройват и искат жестокостта да спре. Това е хубаво, но има риск подобен начин на комуникация да доведе до негативни емоции и към този, който показва изображенията с насилие.
Неколкократният сблъсък със съобщения за жестокост над животни може също така в дългосрочен план да доведе до това обществеността да свикне с подобни съобщения и в един момент евентуално да започне да ги игнорира – заради притъпените вече емоции или апатия.
Внезапното осъзнаване на жестокостта над животни също така може да доведе до болка и самота, докато други хора могат да почувстват безсилие, особено ако нямат възможност да помогнат.
Да бъдеш мил с всеядните
От друга страна, има съобщения, които веганите и вегетарианците могат да използват, и които могат да бъдат приети по-добре. Такива са призивите за постепенна или частична промяна – като например да се рекламира идеята в понеделниците да не се яде месо или това човек да опита постепенно да намали количество месни и млечни продукти, които консумира (т.е. Да стане "reducetarian").
Подобни подходи дават на хората цел, към която да се стремят, както и ги мотивират да я преследват.
Президентът и съосновател на "Reducetarian Foundation" Браян Кейтман подчертава друго подобно съобщение, което много веган кампании имат – че диетите с много месо са вредни за здравето, за околната среда и за животните, които ядем.
Много от веган кампаниите обаче разпространяват крайни съобщения, при които подходът е "всичко или нищо" - че само пълното елиминиране на консумацията на месо е решението.
Реалистично погледнато обаче е невъзможно всеки да направи това. Следователно да се редуцира количеството консумирани местни и млечни продукти е много по-възможен за постигане консенсусен вариант.
Въпреки нарастващата популярност на движението за хранене само с растителни продукти, изглежда, че уважението и емпатията за животните, които лежат в самото сърце на това движение, може би могат да бъдат насочени и към хората – онези, които са направили различен избор и по този начин са отворили вратите към едно по-широко одобрение.
