Той е отец Паоло Кортези. Официално енорийски свещеник в църквата "Рождение на Дева Мария" в Белене, както и ректор на светилището "Блажен Евгени Босилков". Но също и иницатор на гражданския комитет за изграждането на Парк Мемориал на мястото на бившия лагер "Белене" на остров Персин, организатор на конференции и чествания в памет на жертвите на тоталитарните режими. Създател на пицария и фурна, в която работят 20 души от града, в който въпреки обещанията за светло атомно бъдеще, са останали "предимно бабите и децата".
От 2010 година, откакто кракът му стъпва на българска земя, отец Паоло е живо заинтересуван от доброто на България, която се превръща в негова втора родина. Като награда за неговия ангажимент към страната ни, в края на миналата година президентът Росен Плевнелиев го награди с Почетния знак на президента за приноса му „за предаването на знанието за тоталитарното минало и всеотдайната работа за почитане на паметта на жертвите на комунистическия режим".
От няколко дни отец Паоло, който е свикнал на медийно внимание, отново е в центъра на новините. Този път заради решението му да приюти семейство бежанци от Сирия. Не на своя глава - а законно, със съдействието на Държавната агенция за бежанците. Но както се казва в поговорките: "Направи добро, да ти се върне зло".
Срещу духовника започна безпрецедентна кампания, оглавявана от общинския съветник от "Коалиция демократи и патриоти за Белене" Красимир Тодоров. Обвиненията са, че отец Паоло не е уведомил общинските власти за намерението си да приеме семейство бежанци. Някои медии побързаха да напишат: "СКАНДАЛНО: Католическият свещеник приютява нелегални имигранти без знанието на местните власти". В псевдо-новината се уточнява, че свещеникът бил готов да доведе още "чужденци".
Какви са фактите?
Отец Паоло обяснява, че идеята да бъдат поканени семейство бежанци в Белене, датира още от есента на 2015 година. Тогава Папа Франциск отправи призив "всички католически енории и манастири да отворят врати за хората, които бягат от войната". "Още тогава аз подадох заявление към Каритас България, организацията на Католическата църква, която се занимава с бежанци, и към Държавната агенция за бежанците" - раказва пред Webcafe.bg свещеникът. Той чинно информира и хората, дошли на неделната литургия през есента на 2015 година.
Една година отецът не получава отговор. До есента на 2016-та година, когато от Държавната агенция по бежанците се свързват с него, за да проверят дали потвърждава желанието си да приеме семейство бежанци.
"Нямах отговор, защото нито едно семейство бежанци не е проявявало желание да живее в България. Факт, който не е много добър за страната, защото показва, че бежанците не смятат България за добро място за живеене и предпочитат, както и много българи, страни като Германия, Англия, Франция. Не само икономическата ситуация на България ги притеснява. Притесняват се от това, че има българи, които не са добронамерени, които не приемат различните. А българският народ винаги се е славил със своята гостоприемност и сърдечност!" - казва енорийският свещеник от Белене.
От Държавната агенция по бежанците твърдят, че през 2017 година България се е ангажирала да приеме 1000 бежанци на територията на цялата страна. По тази причина представители на институциите от Република България са ходили в Гърция, в лагер за бежанци, за да отправят свободна покана към потенциалните желаещи да живеят в България. Между хилядите, които са били там, само едно семейство е изявило желание да дойде у нас.
Това са Исам и Май Албакри от Дамаск. Те идват с двете си деца - дъщеря - Маха на 23 години, студентка и син Тахер на 15 години, който още ходи на училище. Исам по образование е инженер. Работил е в голяма мебелна фирма, където е проектирал мебели. Май е преводач от арабски на английски език. Точно преди една година остават без дом. Това, както и войната, ги принуждава да напуснат страната си и да търсят място, където да подредят живота си отново.
През октомври 2016-та семейство Албакри, със съдействието на българските институции пристигат със самолет от Гърция в България. В София, в Центъра за бежанци във Враждебна, сирийците изчакват получаването на статут. Това се случва преди две седмици.
"Хората със статут на бежанец имат същите права като българите, освен да участват в избори, могат да живеят, където си поискат в България, да сключват договори за наем, да сключват договори за работа, да плащат данъци" - пояснява отец Кортези.
Сирийците избират Белене
Исам, Май, Маха и Тахер пристигат в Белене. Отец Паоло им показва и съседните градове - Свищов, Русе, Плевен, където също има католически общности. Предлага им да си изберат къде да се заселят. Но те избират Белене.
На 2 март подават документи в община Белене за ЕГН и лична карта. Сключват и договор за наем на апартамент-един от десетките изоставени и пустеещи в града. Вече учат български език и се надяват да се интегрират напълно.
Не всички са доволни
Според общинския съветник Красимир Тодоров от "Коалиция демократи и патриоти за Белене" "отец Кортези, на своя глава, без да се допита до местното общество или местната власт, решава да покани бежанци. "Аз лично осведомих местните хора за това, което се готви без тяхно знание и тогава отец Паоло, реши да ми се разсърди и да ме изкара най-лошия. Считам, че не е редно да се предприемат такива сериозни стъпки, без знанието на местната власт и местното общество", пише Тодоров във Фейсбук.
Тодоров цитира конституцията и по-точно член 13, според който "традиционната религия в Република България е източноправославното вероизповедание. Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели".
Борбата се води с всички средства
В неделя, 5 март, отец Паоло получава смъртни заплахи от анонимни лица, както и закани, че църквата му ще бъде запалена.
Според него Тодоров настройва хората срещу сирийското семейство и посява омраза, без аргументи. Целта е да се търсят предизборни дивиденти.
"Винаги ще има хора, които не са съгласни - казва отец Паоло, - но по закон аз не съм длъжен да уведомявам или да питам местните власти за настаняването на бежанците, след като те имат документи и идват с решение на българските власти". Свещеникът е обезпокоен, че в случая се минават границите на средствата, с които може да се води един спор или дискусия. "Аз воювам с оръжието на демокрацията"- добавя отецът.
Той е бил наясно, че някои няма да харесат този жест на човеколюбие. "Аз гледам телевизия, видях какво се случва в Елин Пелин". Но е убеден, че правото и разумът са на негова страна "Българите са гостоприемен народ, тези сирийци няма да навредят на никого, това е популизъм, разпалване на страх у хората".
"Ами тези българи, които взимат самолета и си търсят работа в Италия, ако някой тръгне така да ги гони?"- пита се свещеникът.
Без хепи енд
За съжаление тази история няма щастлив край. Привлечени от сюжета Btv и Nova пристигнаха в града и организираха сеирджийско зрелище на площада пред общината. Там се бяха събрали общинският съветник Красимир Тодоров и трийсетина беленчани - половината от които деца. Биеше на очи едно момче, обвито с руско знаме, което твърдеше, че само Путин ще ни избави от нашествениците.
Оказа се, че присъстващите не се притеснявали от конкретното семейство сирийци, а че след него можело да дойдат още 50. "Гледаме телевизия, четем по Фейсбук, Европа се тресе, не иска бежанците, а ние тука да ги приемаме" - казва една от събралите се жени.
На площада дойде и кметът Милен Дулев, който показа становище на общината, където по измислени ад хок административни причини се отказва регистрация на семейство Албакри.
По-рано отец Паоло Кортези заяви, че кметът е бил запознат с намерението за покана на семейство бежанци в Белене.
Сирийците напускат града
Тази сутрин отец Паоло съобщи, че сирийците напускат града. Те ще потърсят ново място за живеене в България. Той изрази свооето огорчение от случилото се, като описа поредицата от събития, довели до принуждаването на бежанците да си тръгнат "срам за обществото и за България".
Това е поредният случай, в който малочислената група, събрана на площада заради прякото предаване по телевизията, определя дневния ред на цяло едно населено място. В случая кметът застава на страната на протестиращите, нищо че повечето жители на Белене или са безразлични по въпроса, или нямат нищо против сирийците.
Още една победа за площадната демокрация. Дано не ни излезе солена сметката накрая.
Ако трябваше сега да си избера църква, в която да мога да се помоля, със сигурност ще е католическата. Наблюдавам години наред действията на католическите духовници в България. Те са "служители" на вярващите, а не на църквата. Отворени са, земни и позитивни. В католическата църква, човек безплатно може да научи италиански, напр. Отците са млади, играят футбол и баскетбол с децата, изслушват родителите им и изповядват бабите им. Те живеят там, където живеят и вярващите. През страшната луканова зима, католиците получаваха помощи, съчувствие и подкрепа именно от църквата. Единствено и само респект за отец Паоло! Такива като него има много в България. Бог да им помага в човеколюбивото им дело.
Тежко ни, ако вярваме, че едно семейство може да затрие цял град. Тежко ни, ако помним как са ни карали да избираме между феса и дръвника, но нямаме силата да постъпим различно. За некръстените "християни" ще напомня Светото Писание, че Господ не е за подиграване, защото каквото посее човек, това ще пожъне.
И аз зададох аналогичен въпрос, но за у нас. Имайки достатъчно селища с излишък (според мен ) на нови джамии, т.е. с преобладаващо мюсюлманско население и сериозни инвестиции в атрибути на ислямската религия, кому е нужно тези нуждаещи се хора мигранти да бъдат лишавани от комфорта да живеят сред съмишленици, и да не бъдат притеснявани против волята им християните.