Като министър на правосъдието Грете Фаремо трябва да се справи с две задачи, които може би са взаимоизключващи се: да поддържа либералната съдебна система на Норвегия такава, но същевременно да я промени достатъчно, за да се увери, че човекът, който взриви бившия й офис, не само няма да бъде пуснат на свобода, но и няма да пропагандира възгледите си.
Съмнения във вината му няма - въпросът е как той да не стане "пророк иззад решетките"
33-годишният Андерш Брайвик призна, че е организирал бомбения атентат, който разруши правителствения комплекс в центъра на Осло, убивайки осем души, след което е заминал за близкия остров Ютьоя, където е прострелял още 69 души, по-голямата част от които тийнейджъри - членове на младешката организация на норвежката Лейбъристка партия.
Вината му не е поставена под никакво съмнение. В момента Брайвик е изправен пред съда за доказване на неговата вменяемост - и какъвто и да е изходът от това дело, страната е изправена пред дяволската задача да се придържа към либералните си ценности, като междувременно осигури достатъчно строга присъда, отговаряща на обществения призив за справедливост.
Съдебната защита на Брайвик е съсредоточена върху демонстрирането на неговата вменяемост и избягването на задължителното психиатрично лечение, което според убиеца би застрашило неговата анти ислямистка кауза. Ако съдиите отсъдят, че той е напълно вменяем, Брайвик ще бъде изправен пред максималното наказание от 21 години зад решетките.
Ала самият той не таи никакви илюзии, че отново ще бъде свободен човек. Съществуващата възможност за удължаване на присъдата с 5 години - в случай че все още е смятан за опасен след изтичането на редовната му присъда, се смята за практически вече влязла в сила по отношение на Брайвик и ще го удържи още дълго зад решетките. Вместо това убиецът е решен да използва своето влияние и норвежките закони, гарантиращи свободното изразяване на затворниците, за да пропагандира възгледите си.
Засега няма правни механизми, с които да се запуши устата на Брайвик
Адвокатът на Брайвик - Геир Липещад, коментира, че ако бъде осъден на дълги години в затвора, масовият убиец възнамерява да напише книга и да се превърне в "псевдо-политическа" фигура. Хелие Солберг, редактор на най-големия ежедневен вестник в Норвегия "VG" настоява комерсиалните медии да не предоставят платформа за идеите на Брайвик. При все това, в момента не съществуват закони, които да му попречат да стори това.
И е било така дори преди появата му, особено по времето, когато Варг Викернес все още се смяташе за най-големия престъпник в Норвегия - заради изгарянето до основи на поне 3 църкви в началото на 90-те години и убийството на един от членовете на метъл бандата му.
Дори след присъдата, той успя да запише два нови албума, написа книга и няколко крайнодесни статии за различни списания и макар да отрича, по същото време е участвал и в основаването на норвежкия клон на паневропейската неонацистка организация "Езически фронт" - всичко това, без да излиза от затворническата си килия.
Тъй като съдебният процес все още не е приключил, Фаремо отказва да обсъжда слуховете, че нейното министерство се подготвя да наложи ограничения върху гражданските права на затворниците. Ала това ще се случи единствено ако Брейвик бъде обявен за психически здрав.
Ако бъде признат за луд, на дневен ред излизат още по-сложни проблеми
Петимата съдии, които трябва да излязат със съдебно решение по отношение на психическото здраве на Брайвик вече разменят помежду си два противоречиви психиатрични доклада. Според първия от тях, който бе предоставен на съда през ноември, Брайвик е невменяем, страда от психоза и параноидна шизофрения.
Вторият доклад, появил се на бял свят след широката критика, отправена към първоначалния документ, съобщава през април, че убиецът е само антисоциален нарцисист, но е в идеално психическо здраве.
Психиатрично болните имат доста силни позиции в норвежката съдебна система. Норвегия е една от страните, в които невменяем човек не може да бъде наказан - дори ако пресътпленията му не са свързани с психозата му. Уверена в нуждата да се обърне внимание на този въпрос в светлината на станалото на 22 юли, Фаремо сезира комисия, която да открие начин да предотврати възможния сценарий, в който Брайвик бива хоспитализиран, след което "излекуван" и пуснат отново на свобода.
Тя настоява, че "трябва да се направят промени в Наказателния кодекс. Дълго време се твърди, че един невменяем човек не бива да бъде наказван, ала досега не сме били изправяни пред избора дали да оставяме диагнозата да играе толкова решаваща роля." Очаква се комисията да излезе с решение през август.
Дотогава вече ще е влязъл в сила новият закон за здравеопазването, според който в най-сигурния затвор Ила ще бъде изградена специализиеана клиника. Брайвик трябва да бъде осъден на 20 юли. Законът, който бе предложен за обсъждане от здравната министърка на страната Ане-Грете Стром-Ерихстен на 11 май, ще се прилага още преди влизането в сила на неговата присъда.
В почти всяка демократична система, подобен бърз обрат в законодателството би бил смятан за забележителен. В Норвегия обаче, където дългият и мъчителен процес на консултации с комисии води до забавяне на законодателната процедура с години, тази скорост изглежда направо неприлична.
Членовете на норвежката адвокатура са бесни. Психиатрите също не са във възторг
Главният секретар на норвежкото здравно министерство Робин Кас настоява, че новият закон, който освен всичко останало ограничава достъпа до медиите и създава възможност за използване на подслушвателни устройства и претърсване с разсъбличане в психиатричните клиники, преодолява неразрешени от дълго време насам проблеми със сигурността.
При все това няма съмнение за разрешаването на чии проблеми става въпрос в този закон, познат още като "Законът Брайвик". Тор Квакещад, опитен криминален психиатър, коментира, че разполагането на психиатрична институция в добре защитен затвор ще накара норвежците, които смятат болницата като мека форма на наказание да повярват, че в държавата им наистина се раздава правосъдие.
Ала въпреки това той е по-притеснен за една клауза от закона, изискваща от психиатъра да се консултира с висш полицейски офицер, когато през 3 години се разглежда въпросът за местоположението и психичното здраве на пациента.
По думите на Квакещад, полицейската намеса привидно ще бъде стриктно консултативна и ще се използва единствено при физическа заплаха от пациентите спрямо хората извън клиниката. Това, което той мисли, че ще се случи на практика заради политическия натиск в случаи подобни на този с Брайвик, е, че консултативното становище ще стане невъзможно за преодоляване, което от своя страна ще създаде сценарий, в който един напълно вменяем човек ще може да бъде затварян в психиатрична клиника.
Страната е пред дилемата дали да бъде либерална, или да раздава строго правосъдие
За норвежците е трудно да се примирят с необходимостта от преразглеждане на законодателството им, основаваща се единствено на действията на един терорист. Непосредствено след атаките миналата година, оцелелите жертви и редица политици призоваваха държавата им да не се променя. Ала колективното желание да се утоли жаждата за един вид правосъдие, което по онова време не бе достъпно, сега не може да бъде отречено.
Последният път, в който Норвегия бе принудена да реформира правосъдието си, беше в случая с известния нацистки колаборационист Видкун Квислинг, който е обесен. Макар и норвежците да се гордеят с либералните си практики, много от тях с удоволствие биха приветствали подобен изход от ситуацията и за Андерш Брайвик.
