Всички сте се возили в междуградски автобус у нас. Едно нещо с колела и седалки, което пристига от завода новичко и чистичко, а след седмица-две е превърнато от българина в уютна кочинка с развален климатик и кисели шофьори, чието време сън за месец едва ли надвишава продължителността на футболен мач.
Да кажем, че някак успеете да се преборите с прекомерната жега или прекомерния студ, защото „ба ли го тоя климатик как работи, ша ви го пусна ей сега на минус пет, щом ревете, че ви е топло!"
После с триста зора ще накарате очите си да не сълзят заради човека зад вас, който не се е сетил да си събуе маратонките, откакто е тръгнал снощи от Барселона с международния, но решава да го направи точно сега и едва не ви препарира с полъх на интернационално ухание.
И накрая ще успеете да избутате заспалата дебела лелка, заела своето и вашето място.
Сгърчвате се тихо на седалката и... точно тогава ви връхлитат като призраци, от които няма измъкване, потресаващите разговори на всички пътуващи. Повярвайте ни, това е мястото, където ще научите повече житейски истории от всеки турски сериал!
Ето кой най-често ще ви изпържи мозъка с приказки в рейса:
Дете
Дете, затворено за шест часа на едно място в автобус, е като напушен афганистански фанатик с калашник в ръка. Може да подлуди всичко наоколо.
„- Мамо, кога ще стигнем? - Скоро. - Ама когакогакогакогаааааа? - След половин час. - Така ми каза преди половин час. - Тихо сега! - Искам да слязааааааа! (двайсет минути рев)
- Мамо... - Какво сега? - Айде да си говорим на котешки! Мяумяумяумяу! - М?! - Попитах на котешки кога ще стигнем. - След половин час. - Ама кажи ми го на котешки! Айде дееееее! (готовност за рев) - Мяу! - Скучно е, искам да слязааааааа! (още рев)
Добрият вариант е детето да не е дразнещо дебилче, а любознателно професорче. Тогава пак събира вниманието на всички наоколо, но поне не пили с писъци нервите ви:
„- Мамо, айде да играем на думи! - Айде! - Домашно животно с четири букви! - Куче? - Не! - Коте? - Не! - Коза. - Не! (постепенно виждате как всички в автобуса започват да мислят варианти) - Пате? - Не! - Пиле? - Не! - С коя буква започва? - Дъъъ! (майката и всички в рейса са в шок) - Домашно животно с Д? - Да! Сигурен ли си, че е с четири букви? - Да! (в изумлението си няколко човека забравят да слязат в Нова Загора, а местна кабеларка без малко да предложи да купи правата на играта) - С Дъ? - Да! - Ми не знам. - Предаваш ли се? - Да! - Динозавър!!! (победоносна усмивка)
Млада студентка
Тя, разбира се, е залепила до бузата си нов-новеничък ай-фон, изработен с много пот по челото и синини по коленете, и размазва с него по бузата си тонове фон-дьо-тен, защото разговорът се точи с часове, а между телефона и бузката става все по-горещо. Момата явно е разочарована и иска всички да чуят за това:
„Мила, казвам ти, ужас! Звъни ми жената на доцента по микроикономика и ми вика да престана да се срещам с мъжа й... Ми казах й, да... казах й, че нямам нищо общо с него, а тя му ровила в телефона и намерила съобщения, намерила приети повиквания, ужас, муцка... Ми, да, бе! Вика „поне заради децата престанете" и почна да реве... Аз й казах, че за уроци сме се виждали, ама тя ми разправя, че не е чувала за лекцията „искам да те яздя на задната седалка така, че гърбът ми да се удря в тавана!"
Селски бек, случил място до хубаво момиче
„- Извиня'ай, ти учиш ли? - Да. - И к'во? - Международни икономически отношения. - Ооо, баси сложното! Мно'о ми приличаш на една от Сливен. - Е... не съм аз. - Ма, същата си! Мо'а ти я покажа у фейсбука, имаш ли фейсбук? - Ъъъ... аз не го ползвам много. - Дай да та добавя, ш'ти я покажа да ви'иш! - Ама... аз не влизам често. - Ми дай ше пием по некое кафенце тогава, аз съм столично парче, к'ви места знам, не си чувала за тях даже! Знайш ли, че оная вечер бях на една маса с адреналинката Яна и с тоя... Рамщайна. - Ама заедно? - Е, ту при нея, ту при него, ня'аше как да ги сложа на една маса... аз съм келнерче, ама сядах чат-пат при тях, мо'а та заведа да ви'иш, дай си телефона! - Амааа... мен татко ще ми взема нов номер утре. - Е, ше ти дам фейсбука си да ми пишеш новия си номер и ше се видим, нали? Ча'ай малко... ало, мамо... не, ма! Абе, не идвай да ме вземаш, чу'ш ли к'во ти казвам! Ш'са прибера с бавареца, дето го оставих на платения паркинг... добре де, ня'а ник'ъв баварец, трябва ли да викаш така, че да те чуе целия рейс и да се излагам!..."
Гастарбайтер, заминаващ в чужбина
Той бърза да хване връзката за Испания/Германия/Белгия, но преди това държи да се чуе с всички роднини и приятели, да приказва с всеки по половин-един час, за да си изразходва ваучера или безплатните минути, а за накрая е оставил разговора с любимата:
„Мило, нали ще ме чакаш... Какво?... Как така ще се разделяме, ма курво мръсна! Аз ти дадох три години от живота си, нещастнице... Руми, стига де, гълъбче, недей така сега, знаеш, че не мога без тебе, само три месеца са това!... Престани, ма пачавро, какво искаш сега да сляза от рейса и да се върна ли? А? Това ли искаш?... Ама как така, захарче, как няма да искаш да се върна? Руми, нали си обещахме да се чакаме?... Абе, курво долна, ти си имаш друг! Аре, не ме лъжи! Не може ей-тъй да решиш, че не ме искаш! Кой е той, не ме лъжи, ще се върна и ще те пребия!... Стига де, слънце, слушат ни хората сега тука, нали си ме обичаш... как така не ме обичаш, ма овцо! Румяно, к'во ми каза на гарата, кучко такава? Ще те почупя, нали ми обеща да... ах, затвори, проклетницата! (ново набиране) Ало, Миме, разкарах Румяна, защото обичам само тебе, нали ще ме чакаш да се върна?"
Жена, която не спира да се оплаква на висок тон на съседката си по място
В повечето случаи съседката по място е приятелка на лелката, макар че има и такива женици, които след няколко минути решават, че могат да споделят най-съкровените си преживявания и с непознатите, сякаш автобусът е заместител на седянката пред блока:
„А, и мен ме въртят ставите... Откакто раждах, ама то такова раждане беше! Детето се увило в пъпната връв и се обърнало наопаки, а докторът не знае как да го извади и взе да ме блъска... после направо бръкна в мене и хвана детето за крака и така го извади. Иначе щеше да го изтърве... То е добре, ама мен започна да ме боли много кръстът. Ходих по ортопеди, по не знам какво, по знахари. Нищо не намериха. Чак тоя месец един ме гледа на рентген и ми каза, че, от това блъскане, дето ме блъскал гинекологът, ми изпаднал надолу единият бъбрек и затова ме боли... а, тези бисквитки ще ги ядеш ли? От хубавите ли са?"
Нашенец от малцинствата
Рунтава ръка вади едно жисиемче изпод три пласта жилетки и навред се разнася нещо подобно на „Новините на майчин език". Не че някой иска да дискриминира човека, ама обикновено той се разпалва с такъв патос и децибели, сякаш продава азърбайджански чорапи от естествена камилска вълна на Капалъ чарши:
„Аман, Фатме, бу акшам дерс чалъшаджактъм, ти казвам, ама шимди дъшаръ чъкъйорум. Вар диплома четири и педесет, шашърдъм... А?! Ааааа, сакън, сакън, сакън! Чужденец мийди, тюрк мюйдю, билемийорум... Вах, ашлак! Вестник окумадан йондже библиотека гитти!"
Ей това ни е любимото! Когато измежду техните си гюрюлюм-мюрюлюм-джангър-мангър започнат да се чуват натуралните „прахосмукачка", „общината", „слушай сега" или „пауър рейнджърс". Истинска балканска пътуваща идилия!
