Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За Бате Асен и палачите на детството

Здравейте и честит празник!

Не че искам да ви го развалям, но днес навсякъде хората се поздравяват с онази песничка "Къде са ми детските книжки", но колцина от тях знаят какво се случи с Бате Асен - човекът, който я изпя. Нещо, от което ме заболява сърцето като се сетя.

Може би не е подходящо за сайта ви като материал, или като време, просто ми се искаше да припомня какво понякога се случва на добри хора като него, лека му пръст. Израснах с неговите песни и наистина ми е много мъчно от случилото се.

Сори, ако съм ви развалил настроението.

1 юни е Денят на детето. Навсякъде звучи една стара, но неостаряваща детска песничка, с която порасналите деца си пожелават никога да не губят детското в себе си и поне за малко да забравят, че са възрастни.

Тя е "Къде остана детството" или както всеки я знае "Къде са ми детските книжки", изпята от незабравимия Асен Кисимов. Бате Асен събира зрителската обич с чудесните си роли в театъра, телевизията и киното, завинаги остават в сърцата и изпълненията му на други детски песни като "Тече, всичко тече" и "Зайченцето бяло".
Дотук с милите детски спомени.

През 1995 г. в един софийски трамвай група неонацисти го пребиват и наръгват в главата, защото им приличал на турчин. Търсели някой "небългарин" и намират дребничкия, 60-годишен мъж с артистична барета и детска книжка под ръка. Следва светкавичен удар в слепоочието, черепът хлътва, мъжът губи съзнание, смазват го с ожесточение, пребиват го като куче, всичко е оплискано с кръв, хората в трамвая не гъкват.

Актьорът прекарва известно време в болница за лечение на черепната си травма. Няколко години след това той не може да играе на сцената - забравя репликите. На тях не им се случва нищо. Учуден е от постъпката на тези млади хора, но им прощава, защото смята, че добротата е тази, която е от значение и която може да промени хора и събития.

Асен Кисимов мисли, че човек се ражда добър и оттам нататък, зависи как ще бъде настроен да възприема околния свят. "За съжаление", казва актьорът, "днешният свят е изпълнен с много насилие, което сякаш се е превърнало в нещо нормално и затова най-верният път е именно добротата".

В интервю в предаването "Всяка неделя", актьорът (още с видими рани от побоя) официално прощава на своите нападатели и с голямото си сърце отново пледира за доброта и толерантност. Младежите с бръснатите глави обаче така и не се свързват с него, за да му се извинят - оказват се съвсем не толкова смели, колкото в деня на нападението.

За сметка на това, на откритите телефони в едно радио разни фашизоиди ще крещят "Zieg Heil!" и ще обясняват, че всъщност Бате Асен приличал на евреин, и освен това бил "комунистическа свиня", поради което "жалко, че оживя тая отрепка".

През 2005 г. анонимен автор включва името на актьора в списък с така наречените "предатели". Този списък е публикуван във форум на страницата на партия "Атака". Обвинението към него и към още десетки изтъкнати български общественици и творци е, че е "приятел на евреите и че заради поведението си и голямата си уста е бил справедливо пребит през 1995 г. от скинари в трамвая".
...
Ние те помним, Бате Асене, помним и фашистките ти палачи. Помним и безкрайната ти доброта, но знаем, че Злото се възцарява, когато другите добри хора не правят нищо. Години по-късно, неонацисти продължават безнаказано да проливат кръвта на хора с различни убеждения, с различна прическа или с друг цвят на кожата. Възмездие трябва да има. И ще има!

Най-четените