Ден след обичания от семейството ни празник Никулден пожелах от цялото си сърце да емигрирам от Родината. Само в рамките на 12 часа се случиха две случки, които разтърсиха до дъно патриотичната ми душа.
През нощта, когато хората спят след уморителен ден, двама роми влизат с взлом в къщата на възрастна жена. Това е моята свекърва, която е живяла и работила тихо и на мравката път е сторвала.
Разбиват врати и крадат стари бакърени котли и тигани. Изнасят едните, а после се връщат за други, без страх. Старата жена гледа и не смее дума да каже, страхува се за живота си.
На другия ден по обяд отиваме на вилата да зазимим. В двора имаме сребриста ела, близо до оградата. Отсекли върха на елата! А ние сме до гората и е пълно с борчета, които можеш да си изкопаеш и да насадиш след празника.
Вилата ни е до железопътна линия, която цяло лято се реконструираше от българомохамедани. Нищо не пипнаха. Сега работят по електрозахранването българи, образовани мъже. И тъкмо един от тях беше отсекъл и почистил до линията борчето.
И се попитах аз, колко ще вземат ромите за откраднатото и колко е спестил човекът, отнел върха на дървото, което така ще умре.
За няколко часа животът на старата жена беше подложен на нечовешко изпитание и едно дърво бе погубено. И няма разлика кой ще ти ограби нещо от живота - българи или роми, всички са еднакви - и как на вторични суровини приемат краденото. Как децата на този баща ще се радват на украсеното, но погубено дърво?
Ето затова си пожелах да не живея в такава държава, а съм на 60 години и обичам Родината си!
Кажете!
