В средата на 90-те години Алън Шатър, адвокат от южен Дъблин и член на долната камара на парламента, играе активна роля в обединяването на разнообразните обществени слоеве с цел премахването на конституционната забрана за разводите и узаконяването им.
През януари 2013-а, когато Ирландия поеме ротационното председателство на ЕС, Шатър, който сега е министър на правосъдието, равенството и отбраната на Ирлания ще се заеме с още едно голямо предизвикателство: постигане на споразумение за разширяване на съществуващия от 17 години Закон за защита на данните на ЕС, така че
да обхваща уеб бизнеса и дигиталната икономика
Шатър е главен преговарящ на Ирландия за защитата на личните данни в Съвета на ЕС, законодателният орган в Брюксел, който действа като своеобразна горна камара на Европарламента.
27-те членки на Евросъюза имат разногласия как да прилагат законите за защита на данните в дигиталната област в ЕС, а споразумението би изисквало от компании като Google, Microsoft, Apple, Facebook и Amazon да осигурят на 503.7 милиона потребители в държавите-членки много по-голям контрол над данните им онлайн, отколкото имат американските граждани.
Важен елемент от предложението, което в момента се обсъжда в две комисии на Европарламента, е изискването уеб компаниите да получават от гражданите на ЕС изричното им съгласие преди да записват онлайн данни и проследяват Интернет активност, служеща за адаптиране на маркетинга и рекламата към отделните потребители.
Предложението, чийто автор е Вивиан Рединг, зам.-председател на Европейската комисия, е приветствано от регулаторните органи за защита на личните данни в ЕС, които се борят с Google на тема практиките им за събиране на данни.
Против са много големи уеб компании, както и американската търговска камара в ЕС
Противниците възприемат клаузата за предварително съгласие като затрудняващо условие, което заплашва финансовия модел в Интернет, разчитащ на реклама за финансиране на съдържание.
Това предизвиква опасения и сред европейските законодатели, които се опасяват, че твърде обременителните регулации биха попречили на Интернет търговията и развитието на трудовия пазар.
В тази затруднена ситуация се намесва и 61-годишният Шатър. В интервю той заяви, че очаква с нетърпение да започне работа по прокарването на предложението за защита на данните, което е формулирано като "регламент", рядко използвана обвързваща форма на европейското законодателство, която има директен ефект след своето приемане в Брюксел и важи за всички 27 страни-членки.
"Налице е необходимост от подобряване на доверието, така че да уверим хората, че с личните им данни няма да се злоупотребява," казва Шатър. "Въвеждането на по-строги стандарти за защита на данните ще създаде у европейските граждани по-голямо доверие към технологиите и употребата им".
Шатър заяви, че ще се стреми към компромис, в който се признава нарастващото значение на дигиталната икономика в ЕС, както и потребността от устойчиви правни защити на европейските граждани, които все по-често пазаруват и вземат ежедневни решения чрез Интернет.
Без защита на личните им данни това, което правят онлайн, може да бъде проследявано
"Мисля, че е възможно да се постигне баланс между законните и икономически значими действия на рекламния бизнес и въпросите по защитата на личните данни," казва той. "Не мисля, че можем да превръщаме хората в стока и да ги приемаме просто за нещо ценно за бизнеса, което да подлежи на продажба".
Подобни стриктни нови правила ще заменят регулациите от 1995 г., създадени по-скоро като правна директива, практически ограничаваща възможностите за широкомащабно извличане на данни за директен маркетинг или други търговски цели.
Заради незадължителното естество на съществуващата регулация и вратичката в нея, позволяваща на компаниите да събират данни за "законни интереси", Интернет компаниите като цяло досега можеха да избягват принципа на директивата за получаване на предварително съгласие.
Шатър не за първи път променя правилата
Юридическата му фирма Gallagher Shatter е първата в Ирландия, която представлява жертва на сексуално насилие от католически свещеник в съда и е спечелила делото, което се случва в началото на 90-те години.
Шатър, който също така е квалифициран професионален медиатор - умение, което ще му бъде особено полезно сега - е публикувал и няколко книги за ирландското семейно право, а през 1989 г. и романа "Лора", който разказва за битка за попечителство, включваща измислен политик.
Ала постигането на консенсус в Съвета, чието съдействие е важно за прокарване на промените в Закона за защита на данните, няма да бъде особено лесно, коментира Саймън Дейвис - основател на Privacy International, група за правна защита от Лондон, както и лектор в Лондонската школа по икономика. Дейвис консултира Европарламента по тази регулация.
"Проблемът не е, че липсва воля за реформа - напротив, има такава," твърди Дейвис. "Принципно всички са съгласни, че трябва да направим това, но дяволът е в детайлите. Когато навлезем в подробностите, на преден план излизат огромни идеологически разлики между двете страни."
Ирландия, с образованата си работна сила и 15-процентен корпоративен данък се е превърнала в
европейски център за американски технологични гиганти
като Microsoft, Facebook и Google. В миналото отговорниците за защита на личните данни в страната са се опитвали да посредничат в спорове по въпросите на личните данни между хардлайнерите на "пълната защита" от Германия и Франция и привържениците на по-свободните регулации като Великобритания.
Шатър казва, че Ирландия трябва да изиграе "решаваща роля" в уреждането на належащите проблеми с онлайн защитата на личните данни. Окончателното приемане на новия закон надали ще се случи по-рано от втората половина на 2013-а, когато Ирландия вече няма да председателства ЕС.
В най-добрият случай Шатър може да се стреми към постигане на консенсус по основните проблеми: предварителното съгласие и ефективен механизъм за санкции, разчитащ на големи глоби за нарушителите.
Шатър заяви, че изискването за предварително съгласие е задължително за получаване на политическа подкрепа на закона, както и въпросите за санкциониране по финансов път на компаниите, в случай че игнорират регулациите.
Понастоящем повечето национални регулаторни могат да налагат ограничени глоби от около няколко хиляди - и в редки случаи неколкостотин хиляди евро - равняващи се на статистическата грешка в печалбите на много глобални технологични компании.
Настоящото предложение прави тези санкции по-болезнени, давайки права на регулаторните органи да определят глоби до 2% от годишните продажби на компанията.
"Без правен режим, който осигурява санкции за нарушение на закона, като цяло правилата няма да се спазват от някои от компаниите в уеб бизнеса," коментира Шатър, без да препоръчва конкретни нива на глобите.
Това може и да не допадне на уеб бизнеса, но Шатър е оптимист. Политическият му девиз, написан на личния му уебсайт е: "Гледайте в бъдещето с надежда".
Ако може някой да ми обясни какво ще загубя ако примерно имам нужда от някакво лекарство и производителят на това лекарство се сдобие с личните ми данни (както и с информация, че то ми трябва)? И представи си ми предложи това лекарство на по-добра цена отколкото ако мине през една камара търговци и посредници. Кой ще загуби от това?! Аз няма да загубя. Производителят също. Е, ама някои ще загубят - май ги споменах кои са. И точно те реват и плашат колко е страшно ако, разбираш ли, някой се добере до "безценните" ни лични данни.