Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не е ли време за хареми

Олигарски, какво ще кажете за малко полигамия?
Олигарски, какво ще кажете за малко полигамия?

Най-големият брат получил мелницата, средният - магарето, а най-малкият - само един котарак. Това е началото на "Котаракът с чизми", и приказката е информативно четиво за бъдещите историци, защото този тип права на наследяване са добри за икономическия растеж.

Моногамията е нещо, което вече е било прието за даденост в тази европейска приказка от XVII век

Не на последно място това е така, защото католическата църква я е наложила на Европа около XII век. Но най-прочутото литературно произведение от арабския свят "1001 нощи" е и полезно четиво от икономическа гледна точка.

В Средните векове, Близкият Изток е бил много по-развито и изтънчено място от Европа, като търговските маршрути са обхващали хиляди километри, а пазарите са били пълни с екзотични стоки. Съвременната икономика обаче се е родила в Европа. Защо?

Спред американския икономист Тимур Куран, една от най-важните причини е била полигамията и системата на наследяване. Ислямските търговци са имали успешен бизнес, но всяка компания, която те са създавали, като цяло е умирала заедно с тях, защото е била разделяна на много части, разпределени между многото съпруги и деца. Смъртта на един от партньорите в бизнеса с кервани обикновено е означавала срив на компанията, освен ако оцелелият партньор не успее да се договори с цяла тълпа наследници. 

В Европа моногамията е предопределила различен път

Европейските търговци са имали по-малко деца - или поне по-малко законни такива. Така че концентрацията на капитала не е намалявала с поколенията, защото ако има само един наследник, той получава всичко.

Тази система не е така справедлива като съществуващата в ислямското право, където всички наследници са равноправни. Но пък европейската моногамия и законите за наследяването са създали условия, позволяващи разрастването и процъфтяването на огромни корпорации. И капиталът е надживявал собствениците на фирмата.

Естествено, църквата също така се е борила и срещу това, което социолозите в наши дни наричат серийна моногамия. Въпреки че аргументите срещу нея са били базирани на морални и религиозни съображения, борбата е била и въпрос на егоизъм. По-малко наследници сред аристокрацията е означавало и повече членове на елита, завещаващи парите си на църквата.

Най-важната последица от моногамията и последвалата концентрация на капитала обаче е бил възходът на авантюристично-иновативната класа - тоест, зараждането на пазарната икономика. 

Твърде много - и недостатъчно

Недостатъчната концентрация на капитала е нещо лошо, но същото важи и за прекалената концентрация. Тя поражда неравенство, което на свой ред прави цялата икономика по-малко конкурентоспособна. Олигарсите, които имат изключителна политическа власт, заставят правителствата да вземат решения, съобразени само с интересите на елита. И в дългосрочен план това е лошо за всички, защото се наследява имуществото, но не е дарбата за бизнес.

Според американските учени Лари Котликоф и Лари Съмърс, 81% от богатството се придобива чрез наследство. Според Credit Suisse, 27% от американските милиардери са наследили парите си. Делът им е висок и в Европа - 65% в Германия, и 60% във Франция. В посткомунистическите страни като Русия и България, броят им е близък до нулата.

Това е така, защото процесът на предаване по наследство на имуществото е дълъг, а повечето богатства в посткомунистическите страни са били спечелени през 90-те години и началото на новото хилядолетие. Така че тепърва предстои да се разбере как ще се развият събитията с наследяването на тези богатства.

Друг проблем в страните от бившия социалистически лагер, особено Русия, е че има неравенство дори и сред богатите - и необикновено голям брой свръхбогати. Това означава, че богатството е много по-силно концентрирано, отколкото в други държави.

Това кара някои анализатори да се чудят дали полигамията не би могла да се окаже икономическа панацея за Русия. Основателят на първата саудитска арабска държава - Мохамед ибн Сауд, починал през 1765-а, е имал между 15 000 и 30 000 наследници осем поколения по-късно.

А сега Саудитска Арабия по равенство на имущественото състояние е сравнима с повечето западноевропейски държави. 

Не е ли време за хареми?

Така че ако посткомунистическите страни като Русия или България последват саудитския пример и легализират - и дори насърчават - полигамията, може би проблемът с неравенството би могъл да бъде преодолян след около 200-300 години.

"В историята е добре известно, че олигарсите одобряват идеята за създаването на хареми, както и че броят на наследниците може да бъде изключително голям, от рода на няколкостотин души," обяснява руският писател Виктор Пелевин. "Процесът на наследяване води до размиване на богатството. Ако това се случва в продължение на 2-3 поколения, страната ще има средна класа, способна да се превърне в стабилизираща сила за обществото."

Сред 25-те най-богати хора в Русия средният брой деца е две. Така че настоящият брой наследници не е достатъчен, за да реши проблема с концентрацията на богатството.

Вече има призиви от някои руски политически лидери - които обикновено са по-загрижени от ниската раждаемост в страната - да се узакони полигамията. Много политици в мюсюлманските региони казват, че това би било уместно завръщане към традициите и би отразявало по-точно реалността в тези региони. 

Не е изненадващо обаче, че едно от последните проучвания по темата е установило, че мнозинството от руснаците не са готови още да приемат подобна стъпка

През 2006, 49% от мъжете и 73% от жените са заявили, че са против легализацията й. Не е ясно дали жените респонденти са разбирали, че в едно равностойно общество не би било възможно да се легализира полигамията, без същевременно да се узакони и полиандрията (тоест многобройните съпрузи).

Най-коментирани

Най-четените