Едва ли мониторинговият доклад на Европейската комисия в сектор "Образование" ще направи впечатление на тези, който трябва да стресне, да събуди, да ги подтикне към незабавни мерки - отчаяни и драстични.
В него се казва: „Около 40% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни, защото не са в състояние да разбират и анализират това, което са прочели".
Но нас това не ни плаши - всяка година статистиката за неграмотността на българските ученици е все по-смразяваща и всеки мислещ човек разбира, че бъдещето няма да е никак добро, да не кажем, отчайващо.
Някой ще трябва да лекува, обучава, строи, пише, говори. Кой?
В невинен разговор за професионалното ориентиране четиринайсетгодишно момиче споделя, че иска да стане екскурзоводка, но не може да изрече думата, признава, че няма познания по география и не ползва чужд език.
По-страшното е, че няма и намерение да запълни празнините. Как тогава?
Българското образовение унищожи любознателността на децата и напълно игнорира възможността мечтите им да са свързани с обучение, нови знания, наука. По тази причина снимките на нашите медалисти от международни олимпиади се споделят толкова често - те вече са толкова редки изключения, че ние групово се гордеем с кратките проблясъци в чудния свят на знанието.
Колко нелепо би изглеждало дете, което доброволно отива на кръжок по математика, корабомоделизъм, шев и кройка? Защо забравихме, че уменията на ръцете развиват мисленето?
Децата ни вече не са сръчни и изобретателни, защото нищо не правят. Те не могат да си зашият копче, да си изпържат яйце. И ако това не са проблеми на образованието, то нищоправенето рефлектира и върху способността им да си намират източници на информация.
Те могат да избият цялата вража войска в игра пред компютъра, но не могат да си намерят материали за автор или произведение въпреки многобройните образователни сайтове.
И така се раждата „бисерите" им, които не могат да предизвикат усмивка, а кървави сълзи. Защото глупостта, неграмотността и непукизмът не са весели неща.
Странно е да се жали за вимето на майката-крокодилка, защото крокодилчето-бозайник я хапело. Или, ако поетично е казано, че „лирическата героиня е родена от веда" да се запише, че е родена от „говеда".
Добре, не познавайте поезията, не я харесвайте, но мислете.
Възможно е във време на объркани ценности и потъпкани идеали ние самите да се превръщаме понякога в говеда, но толкова не искаме вие да ставате телета. Телета с таблети.
Първосигналните реакции, плъзгането по най-лесното, нежеланието за развитие, пълното отсъствие на мисъл сътворяват нелепици, които не носят само почуда.
Бай Ганьо търгува с розово масло - написано „розово месо".
Пред двореца са пажовете - „плажовете".
Усещат духА на Коледа - прочетено „дУха на Коледа"... Смях, бурен смях.
Навлизаме в познатата лексика - ограничена и немощна. „Егаси якия филм, начи!"
Вече и съчинения не могат да се пишат - фантазията се подпира на две счупени патерици и няма с какво да се облече - няма думички.
"Ако бях невидим" - няма благородни постъпки, добри дела, а „ше тепам сички".
Резултатите от програмата за международно оценяване на учениците PISA показват, че „около 44% от учениците са функционално неграмотни по математика". Таблицата за умножение остава непозната за мнозина.
Във втори клас не могат да направят разлика между умножение и деление. Великата тайна „с толкова по-малко" и „толкова пъти по-малко" остава неразгадана завинаги... Има ли смисъл да отваряме дума за басейна, който се пълни от три тръби?
Ситуацията е наистина страховита. Можем да нападнем социално изтърбушения български учител, който не е креативен, търпелив и всеотдаен будител.
Можем да потърсим вина в незаинтересования родител.
Можем да поискаме сметка на управляващите в образованието.
Но истината е, че в нашето общество образованието не е ценност. Ние забравихме неговото огромна значение, принизихме ролята му. И се унищожихме.
Не е това проблема на България. Практиката е показала, че успешни държави могат да бъдат и държави с изключително неграмотно и просто население. Важното е елитът от умните в държавата да е съставен от наистина изключително образовани хора.
Истината е ,че няма мотивация. Мотивация в учениците няма защото няма такава в учителите. А в учителите няма, защото за 600 лв заплата те живеят на фотосинтеза и всички работят на по няколко места. Новият закон няма да постигне нищо.Никаква реформа никакви 5 лв. Трошат се милиони пари за всякакви дивотии и програми, които не дават никакъв резултат, а за учителски заплати няма.Затова средната възраст на учителството е 50 г., затова образованието умира. Не се ли учвеличат заплатите на учителите със 100% образование няма да има.
Поредна статия с констатации за трагичното състояние на образованието, за което не трябва да се мълчи дори и минута. Но и само да си говорим няма смисъл, действия трябват и то незабавни. Кунева се е захванала с висшето образование, между визитите си в Брюксел като вице и гостуванията и по разни медии. Не че във висшето образование няма проблеми, но истинският батак е в средното. По причина, обаче, че госпожата няма реална представа какво да реформира там, реформи няма да има. Поне не сериозни. А пък основната причина за това е, че народът трябва да е прост, това е директивата, която се следва от много време. А на учителите не само ниската заплата им е проблемът. Имат и с дисциплината, и с бумащина, и с липса на свобода в много отношения. И никой не ги пита и чува какво трябва да се промени и КАК да се промени. Повярвайте ми, те знаят много по-добре от Кунева, защото са вътре в нещата. Ама ето, и коментарите ни са само едни констатации. Тъжни.
Майната им на тия 44%. Трябва да се обръща внимание на останалите 56%. За да успеят и да останат тук. А 44-те процента да мрат. Отново, майната им на тия 44%.
Мануела, като имат достъп до всичко - информация, книги, филми, музика, що не могат да вържат три изречения на кръст освен "споко", "тва кърти асфалта" и "ей тия маратонки са мноо яки" ??? Щото книга не са държали в ръце за повече от 5 минути през нещастния си живот, инфото им се свежда до губи-време във Фейсбук, филмите до "Трансформърс" а музиката...ами Азис и компания най-вероятно. Сега да повторя ли майната им на тия. Пък ти продължавай да обвиняваш материала който се преподава. Например математиката не им се преподава интересно или просто е остаряла. Остарели са и българската литература, история, география и световните такива. Това химия, биология, физика също си е направо остаряло и ненужно. Виж история на поп-фолка си е направо модерно и съвременно дори.
Поредната журналистическа чалга. Много емоции - никаква мисъл. Образованието е в криза не само у нас. Първо никога в българското училище не са ни учили да мислим. Не съм сигурен, че тези които сме завършили по времето когато нямаше такива тестове бихме се справили по-добре, защото тогава нямаше подобни критерии за оценка, нито съответните възможности за съизмерване на различни региони, да не говорим за страни. Второ във времето на интернет и информационния потоп, който ни залива, е безумие да се карат децата да помнят неща, които ще им трябват само ако ги изпитват по съответната дисциплина. Трето, ние така и не направихме прехода от тоталитаризъм и авторитаризъм където истината се налагаше отгоре и всяко друго мнение се преследваше, до плурализъм, при който имаме повече от едно валидно мнение и истината не е една единствена във формата на скрижали. Заплатите на учителите са най-малкия проблем в случая и не съм съгласен образователната реформа в средното училище да я правят хора преподавали по татово време, защото те са героите от "Стената" на Пинк Флойд.
В държава,която е лишена от държавност под знамената на крайния либерализъм,винаги се атакуват първо авторитетите. Българският,класически "даскал"падна един от първите. Някои,може би си спомнят,че имаше време,когато всеки преподавател,независимо по кой предмет,изискваше максимумът от своите ученици.Имаше права и лостове,за да го прави.Авторитетът,подчертавам-авторитета на преподавателят беше в основата на всичко.Когато той падна геройски в името на единия,светъл либерализъм резултатите не закъсняха и те са потресаващи. Ще му трябва време на българина да осъзнае,че трябва да плаща скъпо и прескъпо за частни,затворени училища където държат строго и много изкъсо учениците,а всеки преподавател е обзет от манията,че неговият предмет е най-важен. До тогава ще се произвеждат формени малоумници.
>майната им на тия 44% Разбирам, че би било удобно да можеш да ги игнорираш, но не можеш, определено не и когато всеки втори млад човек около теб е "функционално неграмотен", освен ако не живееш напълно извън обществото, например в самотна къща из планините, и никога нямаш взимане-даване с нещо (в който случай всъщност няма никакво значение къде живееш). От това, че живееш в същото общество с тези хора, следва, освен че физически обитавате едно и също място, че също имате обща данъчна система, общи разходи по социални програми - общо образование, общо здравеопазване и т.н. Да, можеш да се правиш, че ги игнорираш, но това би било заряване на главата в пясъка, и то със стърчащия и приканващ задник нагоре - може и да оцеляваш, но също биваш и.. ъъ.. копулиран.
О Део. О Велики. Радвам се да те чуя човече. Откога не си ме захапвал. Започна да ми липсваш. За твое голямо съжаление,главата ми не е в пясъка. И да ме "копулират" и да не ме "копулират" тия функционално неграмотните нищо не мога да направя. Да, споделяме една и съща данъчна, социална, здравна и прочие системи. Какво да се прави, няма пълно щастие. Ти какво предлагаш? Нови социални програми за тях? Нещо като "Десетилетието на ромското включване"? Да го наречем "Десетилетие на включването на неграмотните"? И кой ги направи неграмотни? Някой им попречи да учат? Някой ги държа и ги държи в мизерия нарочно? Влачи ги вързани с пикапа по прашните пътища на хамерикански юг? Ааааа, лошите политици ще да са. Мръсните комунисти, лошите демократи и другите. Да не забравяме кофти учителите. Не се научиха да преподават за Галена, Деси-Слава и НиЛо. Аз си скъсах задника от бачкане, с инженерното си образование работих като работник и се изучих и в икономикса ( за което си плащах солени годишни такси, ако щеш вярвай ) и съм с нещо длъжен на хора които не могат да чета и пишат? На тебе ли да обяснявам, дето си в САЩ, че от икономическата принуда по-голям стимул няма. Айде пак да ти повторя, че явно не си ме прочел - трябва да се обръща внимение на онези другите 56%. Тия 44-те ги заеби.
>нищо не мога да направя Ако мисленето ти априори е такова, то да - нищо не можеш да направиш. В реториката на представителния за българското население бард - който играй, пичели.. сещаш се. Ти просто отказваш да играеш, както често правят хора, които просто нямат сили, и знаят, че няма как да спечелят, както и тези, които не обичат дори минималните рискове. Какво предлагам аз е напълно безпредметно, след като ти изрично си пояснил пасивността на позицията си. Твой избор, на който, естествено, имаш право. Само недей да се преструваш, че не го правиш, че пасивността ти те освобождава от отговорност. Не те освобождава. Твоите избори се отразяват на статуквото в България. Създават го. А то включва и неграмотните деца, за които иде реч тук.
prqkor, колко е натоварена учебната програма и тлъсти учебниците нямат никаква директна практическа стойност за обществото. Практическа стойност има единствено това колко грамотни завършват учениците. Предполагам затова PISA измерва знанията на учениците и способността им да решават задачи и да разбират писан текст, а не колко тежат учебниците им и колко време ги държат в училище.
Пак го избиваме на разправия. На мен думата ми е, че никакви обществени усилия няма да променят положението. Когато родителите нехаят и децата се шляят, колкото и да им говорите и каквито и средства да наливате в системата, все тая. Ако някой не цени образованието и не схваща че то е единственият му път за поне що годе нормален живот, нищо не може да помогне. Оставете ги да станат клошари. И отново опризовавам - ТРЯБВА ДА СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ДРУГИТЕ 56%. Другото просто не работи. То просто е начин едни хубави хора да се нагушат с държавни пари по някакви иначе мноо благородни програми със най-малко съмнителен резултат. За 25 години не го ли научихте?
Nikkor, разбрахме, ама кажи точно как да стане. В един клас от 30 деца 56% искат да учат и внимават, а 44% нехаят и им пречат. На първо място трябва да се намали броят на децата в клас до максимум 20, като това трябва да е абсолютният максимум, идеалната бройка е 15. Така процентът на пречещите ще се намали осезаемо. Белким прихванат от ученолюбивите.
ДА СТРЕЛЯШ В СЛЪНЦЕТО (по повод на горната статия) Константин Димитров - писател и педагог в средния курс Тревожна статия - българското образование, а заедно с него, и българското общество се плъзга към някакво национално гето. ...Но още по-тревожно за мен е неизменния ювеналски тон на всички статии, свързани с която и да е проблемна част от обществения живот - блестящо-диагностични, но никога предлагащи някакво лечение или повод за надежда. Това е страшно - след като самите интелектуалци, или поне, будните и образовани хора не могат да пишат нищо друго, освен жалейки, то това е неграмотност много по-тревожна, мисля си, от неграмотността на децата. Ако на човека му е даден светъл поглед и ум, то това преди всичко трябва да му служи, за да обича, да съзидава и за да пръска надежда при всякакви обстоятелства, а не за да се съсредоточава еднозначно в злото и да заразява останалите със своята "обективност". Защото така, под предтекст на загриженост и безпристрастност всъщност прави злото да расте и завладява все повече житейски пространства. Има нещо дълбоко нездраво в това. Начетен човек без обич и надежда според мен е по-лош от неграмотния и по-парализиран от изпадналия в кома. Горното не означава някакъв гол идеализъм; а е призив за умереност и човещина. Защото, малко перифразирайки Паскал, истината без милосърдие и без надежда е зло. По стар куцокрак маниер на всички равнища - от институции до, за съжаление, много родители и учители - за училището и се говори единствено като за извор на знания, а не за извор на обич и доброта. А не може първото да предхожда второто - и не само това, първото е залог за второто. Но ние сме забравили тази простичка истина някъде по пътя, изменяйки на написаното, още през Възраждането, в скрижалите на българското образование. Предполагам, моята далечна странджанска прапрабаба не правела правописни грешки - просто защото не е могла да пише. Но от това, което съм чувал от баба си, тя е била изключително мъдър човек, съветник на цялото село, телесен и душевен лечител и опора на своя род и съселяни. Да не объркваме понятията, господа - само защото ние самите сме объркани. Красноречиви, бляскави, но дълбоко заблудени, и то без да си даваме сметка дори. И да не объркваме тези, които се предполага, че трябва да учим - и не само на четмо и писмо. Всъщност, децата самите дълбоко в себе си ни показват червен картон, когато с целият си студен плам се стремим да им налеем знания в главата, като същевременно се държим на санитарна дистанция от тях. Самото отстояние на учителя спрямо ученика, като между тях не стои нищо друго, освен едно сухо знание, вече е нараняване, вече е осакатяване. Вече е лъжа. Едно общество с дефицит на обич и с излишък на образователни програми не е друго, освен общество, залетяло се да гони зеления обществен хайвер. Никога не ще го намери. Най-сетне - да не забравяме: не човекът е за знанието, а знанието, за човека. И не "науката е слънце, което в душите грей", според както пеем възторжено всеки май, а само и единствено обичта е онова слънце, което може да огрее и сгрее душите ни. А оттам е лесно - има ли обич, и знанието си идва съвсем естествено. И, плодовете от това знание са много по-едри и по-вкусни. И траят вечно. ...Който иска, нека пее жалейки за България и българското образование. Ние обаче предпочитаме да използваме знанията си, красноречието, добрия си правопис и най-сетне, сърцето си за по-достойни неща.
>никакви обществени усилия няма да променят положението Аха. Понеже апологетичното "нищо не мога да направя" ти се стори твърде лично и твърде слабо, реши, че си сгрешил, и предпочете да прехвърлиш отговорността и мнимото безсилие върху цялото общество. Тъй ми, щом никой никъде никога не може да направи нищо, това те освобождава напълно от отговорност. Личи си, че си възпитаван в социалистическия строй - прекрасно си прихванал основния метод за скатаване и избягване от отговорност. Хора като теб са ми дълбоки противни с гнусното двуличие на това да скатават еднолично с екстернализиращото извинение "ми то никой нищо не може да направи (значи и аз, и то не по моя вина)", докато в същото време се възползват максимално от труда на тези, които не изповядват тази елементарна оправдателна философия, и всъщност вършат нещо полезно за обществото. Знам отлично какво би станало, ако подходя научно към очевидно грешното ти обобщение и ти дам контрапример, съществуването да дори един единствен какъвто би отхвърлило хипотезата, която имплицитно приемаш за вярна - че "никакви обществени усилия няма да променят положението". А контрапримери колкото щеш. Ако ти ги спомена, ще ги отхвърлиш с варианти на "а къде беше X, когато Y", "X ли? хич не ми го хвали", "всички са маскари". Няма как да постъпиш другояче, защото в противен случай би се озовал сам срещу страшния въпрос "а ти лично какво направи?". Не изглежда да си достатъчно силен, за да можеш да си позволиш да си го зададеш.