Миналият месец писах статия, за да взема участие в промяната в страната, а миналата седмица бях на самата промяна. Сега пиша отново като младеж, който е бил и видял и който пак ще бъде.
Аз вярвам в промяната, и особено вътрешната промяна. Вътрешната, защото тя е истинска и води до трайно последствия. Само промяна в сърцата, умовете и душите на хората ще доведе до външната промяна, за която мнозина от нас се борят на улицата. Именно в подкрепа на вътрешната промяна раздавах пословици и поговорки на протеста миналата седмица.
Идеята беше да раздадем парченца българска народна мъдрост, защото в последно време доста глупави неща се случиха и случват. Мнозина предложиха да дадем пословици и поговорки на политиците в парламента вместо на хората на улицата. Някой скорошен ден това и ще направим, но на този етап поговорка като: "Добрият кон сам си изкарва зобта", има повече добавена стойност сред хората пред парламента.
Причината: време е да се разделим с убеждението, че най-важните решения се взимат от политическия водач, че волята на гражданите няма значение.Не спирам да мисля за мисълта на Ричард Бъкминстър Фулър, че "Никога не променяш нещата като се бориш със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който прави стария вече негоден".
Чудя се как тя да бъде приложена в страната, какъв може да бъде новият модел, кой, къде, кога, какво, защо?Ако в стария модел "кой" е "политикът" и "ти", то в новия модел "кой" трябва да бъде "гражданинът" и "аз".
Време е като граждани да проявяваме повече личен ангажимент и по-активно участие в решаването на обществените въпроси занапред, така че да можем да определяме все по-сами живота си. Нека спрем да питаме какво може родината ни да направи за нас и започнем да питаме какво можем ние да направим за родината ни.
Ако в стария модел "къде" е преди всичко отвън и на повърхността, а "кога" е утре или следващия мандат, то в новия нека бъдат вътре и дълбоко, тук и сега.
Ако "какво"-то в стария модел е безотговорността, непрозрачността, олигархията, корупцията, апатията и глупостта, то в новия модел нека бъде модно да си отговорен, прозрачен, демократичен, законен, активен и мъдър.
Ако "защо"-то в стария модел идва от задкулисието и миналото, то "защо"-то в новия модел нека идва от предкулисието и бъдещето, каквито са нашите деца и нашето благоденствие като народ.
Ако старият модел е модел на силно политическо общество, в което отговорност и активност носят малцина, то новият модел нека бъде модел на силно гражданско общество, в което отговорност и активност носим всички.
Само съзнателно потърсената и поета отговорност за действията и бездействията ни през годините е в състояние да ни свърже здраво с промяната и да мобилизира повечето от нас, така че на улицата да бъдем не 10, 15 или 20 хиляди, а 100, 150 или 200 хиляди поне.
Само като осъзнаем истински, че и нашето поведение, и индивидуално, и като народ, не само поведението на политиците и олигарсите през прехода, е довело до настоящата ситуация в страната, само тогава ще бъдем със стотици хиляди на улиците в градовете и селата, ползвайки промяната като шанс не просто, за да се свали едно правителство, а за да се свали един модел на поведение, който не работи.
Тогава ще бъдем на улиците заради самите нас, не заради нечие правителство и някой друг. Тогава ще утвърждаваме себе си, защото да изискваш отговорност не е унижаващо, то е утвърждаващо! Няма нищо по-вдъхновяващо от човек и народ, които са честни със себе си и другите, смели, за да признават грешките си, мъдри, за да потърсят помощ за тях, отговорни, за да ги поправят и активни, за да не допускат нови.
Нека си пожелаем да бъдем такива хора и такъв народ! Но за да бъдем такива, трябва да направим нещо повече от искане за оставка. Трябва да определим обществения интерес. Колкото и да си говорим за такъв или национални цели, такива в България реално липсват.
Липсват, защото липсват идеали, които да ги определят; а липсват идеали, защото липсват ценности и принципи, зад които да стоим като народ. В една демокрация общественият интерес се извежда от гражданското общество. Ако то е слабо, каквото показват изследванията в България, слаб е и общественият интерес.
Огромната полза от нас, хората на улицата, е, че сутрин и вечер, а сега и по обяд, подкрепяме и развиваме гражданското общество в страната. Според мен ролята на гражданското общество в момента е да мобилизира и въвлече нас, народа, така че да определим всички заедно обществения интерес.
След като го има черно на бяло, именно с обществения интерес ще трябва да се съобразява всеки гражданин, политик, правителство занапред. Този обществен интерес ще определя дневния ред на публичните институции и политици. Тези, които не отговарят на него, ще отпадат с времето по естествен начин.
Предизвикателство е как да бъдем мобилизирани и въвлечени в процеса. Предизвикателство е и протестите да останат граждански. Накрая: за мен промяната на този етап се изразява в намирането на нов модел, базиран на повече лична ангажираност с процесите в страната, който да направи стария модел негоден.
Промяната се изразява и в определянето на обществения интерес от самите граждани с подкрепата на гражданското общество. Само така ще разбием масовото убеждение, че властта дава неограничени възможности и че гражданската инициатива няма значение.
Да вдигнем летвата! И да си върнем топката!
