Много обичам като се прибера вкъщи да си хвърля раницата в коридора, да си изритам до нея обувките и да си отворя бира. Пийвам си, ровя си в интернет или пък гледам телевизия. Вкъщи съм си, няма нужда да се съобразявам с никого.
Но приятелката ми всеки път сумти, докато ми слага обувките една до друга и ги прибира в шкафа. След това демонстративно носи раницата с два пръста и я тръсва на бюрото до компютъра ми.
Обичам в неделя да играя мач със стари съученици от квартала, а тя иска да ходим на театър, да се срещам с приятелките й и да гостуваме на майка й. Не искам да съм богат, това, което изкарвам, ми стига. Обаче тя е непрекъснато в нервна криза дали ще успеем да си платим разходите.
Успяваме, а ако заплатите свършат, някой приятел дава назаем. Не искам да се заробвам с доживотна ипотека, харесва ми да живея под наем. Но тя не спира да ми пъха в ръцете оферти на банки за жилищни кредити. Измий си чинията, не я хвърляй в мивката! Не пий бира, просташко е! И не се уригай като някакъв селянин! Не може ли и ние като другите хора да отидем в Тунис на почивка, стига с тази "Градина" и "Смокиня"!
Епилирай си гърба! Не носи маратонки, среши се, не псувай! Кога ще си купим апартамент? На Мария мъжът й си намери добре платена работа! А пък на Ева гаджето й подари кола. Кажи ми за какво мислиш? Познай защо ти се сърдя! Щом не можеш, значи няма смисъл да ти казвам.
И защо търпя всичко това ли? Защото я обичам. Харесах си я преди 4 години с красотата и нежността й, но и с недостатъците й. С невротичната й подреденост, която често се натъжава от моята хаотичност и разхвърляност. С амбицията й да върви непрекъснато нагоре на всяка цена, всички да я харесват. Което влиза в ужасен конфликт с моето желание животът ми да мине преди всичко леко и приятно и нежеланието ми да плащам данък "обществено мнение".
С цупенето й ако пропусна някой сантиментален юбилей или не съм на нивото на мъжете на разни Минки и Пенки. Щастието си има цена. Тя ме търпи неамбициозен, уригващ се, несресан, брадясал и с неепилиран гръб, аз нямам нищо против чистофайническите и еснафските й мании.
Но и тя като повечето български жени все още не е разбрала, че е обречена кауза да се опитваш да промениш мъжа до себе си. Лично аз вярвам, че на седмата година от живота основните контури на човешката личност са изрисувани. Оттам нататък се пълнят със съдържание и цвят. Хайде, да речем до 18 годишна възраст може да се добави още някой щрих, но не и да се смени основната композиция на картината.
Не че не се старая да съм по-добър - заради нея бих направил всичко. Ама все нещо ми изхвърча от главата, или ме домързява, или не виждам смисъл. Но колкото й да се старая, никога няма да съм като онези чукове - мъжете на приятелките й, които са забавни колкото текст на некролог, вечно смятат някакви далаверки и въртят едни пари.
Жените викат, че в България било патриархат и ориенталщина, ама аз не съм сигурен, че е така. Тук си е жив матриархат. Имам жена шефка и приятелката ми чертае плановете за бъдещото на нашата двойка. И в личния, и в професионалния живот ме водят дами. Аз само присъствам, съгласявам се и изпълнявам. И от време на време си крада по някоя мъжка радост, като бира пред телевизора, мач с приятели (който също завършва с пиене на бира, но там вече можем да се уригваме без да ни се карат), ядене прав пред хладилника без чиния или направо от тенджерата.
Нито аз, нито някой от моите приятели искат да си променят жените. Харесват си ги такива, каквито са. И всеки път с изненада установяваме колко много приятелките и съпругите ни се притесняват дали са изпълнили очакванията ни.
Искам със закон да се забрани въпросът: Мило, надебеляла ли съм? Първо, ако е качила от 1 до 5 килограма, аз никога няма да го забележа. Второ, и да е качила - какво от това? Това си е моята жена, малко по-пълничка няма да я върна. А пък и правилен отговор на този въпрос няма.
Ако й кажеш, че е надебеляла и тя наистина е, ще ти отвърне, че си гадняр и вечно я притискаш да гладува и да пази диети. Ако пък видиш, че се е позакрълила и тактично отречеш, ще те обвини, че си спрял да я забелязваш и нищо в нея вече не ти прави впечатление. А в най-лоша ситуация си, ако си позволиш да й потвърдиш, че е качила някой килограм, а тя пък е била доскоро на диета, озверяла е от глад и изобщо няма как да е надебеляла. Тогава си търси пластичен хирург да ти смени физиономията и емигрирай.
Ако не се е епилирала наскоро, ще го забележа, ама това по никакъв начин няма да ме спре да се пъхна с нея в леглото. Но пък като й покарат два косъма, тя започва да прави секс с мен само в пълна тъмнина. Край и със сутрешния ми оргазъм! До следващата епилация...
Ако обаче, не дай си, боже, съм изпил някоя бира повече този месец и пусна малко коремче, веднага започва да готви само гадни треволяци, та трябва да си дояждам скришом. Не че съм склонен да се превръщам в слон, но винаги знам как да сваля няколкото килограма отгоре с малко повече мач в двора на кварталното училище и - ако тя ми позволи! - по-енергичен секс. Но си искам мръвките за вечеря! И колкото и да ми буташ книгата на някакъв си Дюкан ли е, няма да я прочета. Не ме интересува как да отслабна завинаги.
Та така. Аз не искам да я променям и не ми пука колко килограма ще качи и къде й е поникнал половин косъм. Кефи ме с грим и без грим, и по анцуг, и с вечерна рокля. Не разбирам защо тя непрекъснато ме гледа като строга господарка и ме следи кога ще сбъркам, за да ми направи забележка. И това ако е патриархат...
Баща ми казва да не роптая. Че мъжът бил главата, ама жената била шията под тази глава и й определяла посоката, в която да гледа. Аз и не роптая, мрънкането не ми пречи, превърнало се е просто във фонов шум, като флекса от горния етаж. Според майка ми мъжете цял живот сме си оставали деца, които жените трябва да отглеждат.
Аз нямам и нищо против да ме отглежда моята приятелка, защото й се получава добре и се справя геройски, докато ми върви по разхвърляния задник. Ама се чудя дали тя не се мъчи с тези напразни опити да ме промени. Дали не я натъжавам, че не съм толкова добър, колкото на нея й се иска да бъда? Или просто го прави, за да ме държи във форма, да не започна да я взимам за даденост?
Мили дами, спрете да ни кълвете за всичко, в което бъркаме. Ние сме обикновени хора, което автоматически означава, че сме грешни. Но не сме такива нарочно, за да ви дразним. Просто сме си маймуни - нали и затова сме по-космати от вас, еволюцията ни се е позабавила и не сме толкова изтънчени и софистицирани, колкото вашите приятелки или приятелите ви гейове.
Но ви обичаме и нямаме никакво намерение да ви променяме. Като сме ви харесали, сме ви взели и с дефектите. Вие защо така се мъчите с нас? Не може ли просто да сключим примирие, че всеки ще си плува в неговия си сос от несъвършенства и ще се събираме само, за да се радваме взаимно на това, заради което някога се влюбихме?
Айде като НЕ-дипломирал се правист да Ви осветля малко: Обичайно право ПЪРВИ ЗАКОН НЯМА МЪЖ, КОЙТО ДА МОЖЕ ДА ЗАДОВОЛИ ВСИЧКИ ЖЕЛАНИЯ НА ЖЕНА СИ. Първо следствие: Всяка омъжена жена е имала по-добър кандидат за съпруг. Второ следствие: Няма съпруг, който да получава достатъчно голяма заплата. ВТОРИ ЗАКОН НЯМА ЖЕНА, КОЯТО ДА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ НЕЩО ПО-ДОБРЕ ОТ СЪПРУГА СИ. Първо следствие: На всяка жена за съпруг се пада най-несръчният мъж. Второ следствие: Всичко, което успее да постигне един мъж, се дължи на жена му. ТРЕТИ ЗАКОН ВСЯКА ЖЕНА УПРАВЛЯВА СВОЯ МЪЖ. Първо следствие: Всеки мъж се съгласява с мнението на жена си - това е въпрос само на време. Второ следствие: Жената винаги има един аргумент в повече. ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН ЖЕНАТА СЕ ПОДЧИНЯВА БЕЗРОПОТНО САМО НА МОДАТА. Първо следствие: Жената никога няма подходяща дреха за някакъв случай. Второ следствие: Жената винаги има нужда от още една нова дреха. ПЕТИ ЗАКОН С ГОДИНИТЕ У ЖЕНАТА СЕ ПРОМЕНЯ ВСИЧКО, НО НАВИЦИТЕ - НИКОГА. Първо следствие: Ако една жена се откаже от кожено палто - това е само временно. Второ следствие: Ако една жена престане да иска нещо от мъжа си, то значи, че си го е купила тайно сама. ШЕСТИ ЗАКОН НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА ЕДНА ЖЕНА Е ПРАВОПРОПОРЦИОНАЛНА НА НЕЙНАТА ЕМАНЦИПИРАНОСТ. Първо следствие: Колкото е по-еманципирана една жена, толкова повече недостатъци има съпругът й. Второ следствие: Оценката на жената за способностите на мъжа й е непрекъснато намаляваща величина. СЕДМИ ЗАКОН ЖЕНАТА ПОСТЪПВА РАЗУМНО ЕДВА ТОГАВА, КОГАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ВЪЗМОЖНОСТИ СА ИЗЧЕРПАНИ. Първо следствие: Всяка жена се сеща за старите си обувки, ако изпитва болка, когато обуе новите. Второ следствие: Една жена може да не купи нещо, което е харесала, само ако в момента няма пари. ОСМИ ЗАКОН ТОВА, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕ ЕДНА ЖЕНА, ВИНАГИ Е РАЗЛИЧНО ОТ ОНОВА, ЗА КОЕТО СИ МИСЛИ НЕЙНИЯТ МЪЖ. Първо следствие: В живота на жената мъжът е средство за постигане на целта, а не самата цел. Второ следствие: Ако съпругата се заеме да готви в неделя, това не означава, че съпругът не трябва да заведе семейството на ресторант. ДЕВЕТИ ЗАКОН ЖЕНАТА Е ПОВЕЧЕ МАЙКА, ОТКОЛКОТО СЪПРУГА. Първо следствие: Жената се отнася към мъжа си като към дете. Второ следствие: Колкото по-големи стават децата, толкова повече жената се насочва към възпитанието на мъжа си. ДЕСЕТИ ЗАКОН ЖЕНАТА ВСЕ ПАК ПРЕДПОЧИТА ЖИВОТА С УЖАСЕН МЪЖ, ОТКОЛКОТО УЖАСНИЯ ЖИВОТ БЕЗ МЪЖ. Единственото следствие: Освен мъжа си, жената други приятели няма. И АЗ ЛИЧНО, КАТО ЖЕНА - ТВЪРДО И КАТЕГОРИЧНО СЧИТАМ, ЧЕ ГОРЕИЗБРОЕНИТЕ ЗАКОНИ СА АБСОЛЮТНО ВАЛИДНИ ЗА ВСЯКО СЪЩЕСТВО ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ! Айде да не си кривим душите.... Както се казва - Признат грях-половин грях!
Уважаема, Теа! Защо пращаш автора на статията при майка му? Помисли си - това реална преценка ли е, или лошо пожелание от твоя страна. Моят житейски опит, който разбира се не е огромен, засега сочи че именно такива двойки обикновено доживяват старините си заедно. Амбициозните мъже обикновено в един момент им се приисква да имат по-млади и красиви жени, а амбициозните жени в един момент решават, че мъжа до тях не отговаря на общественото им положение. Ако и двамата са много амбициозни, често решават, че вече нямат нужда един от друг. Нерядко човек трябва да избира между по-сигурна кариера или по-сигурно семейство и обикновено това става в момента в който си избираш партньор в живота - всеки както го усеща за себе си. Човек който ще обича теб и ще ти осигурява душевен комфорт или човек, който ще обича работата си и ще ти осигурява материален комфорт. Като че ли има някакъв скрит упрек в коментара ти към жената на автора, че се е дала на такъв смотан тип, но всъщност убедена ли си, че е смотан? Това е човек който знае какво иска от живота - също като тези, амбицираните които вървят нагоре. И щом не е лъгал жена си като са се женили, че ще става шеф на банка , какъв е проблемът? Тя го е приела и бъди сигурна, че е имало защо. Ще завърша с кратък преразказ на една приказка от книгата "Коляното на стоножката" от Илчевски - "Имало едно време една красива млада принцеса, която чакала красивият принц да дойде да я вземе и да заживеят в голям замък с много спални из които да се гонят по цял ден, да имат богата трапеза, много пари и да имат много деца и много щастие. И този принц не идвал, а принцесата чакала, чакала и станала принцеса на средна възраст, после принцеса в напреднала възраст, а накрая станала грозна девствена бабичка която един ден...." и приказката свършва дотук.
Уфф, Илкнур Ибрям, а мъжете докога ще се правите, че без вас не се "справяме", а??! Я ми кажи драги, аз като си изкарвам съвсем сама прехраната и се справям чудесно (плащам поне 5 пъти по-скъпа квартира от тези в София в голяма европейска столица, имам си пари и за парцалки и за ваканцийки- най-малко 3-пъти годишно пътувам със самолет и съм обиколила 33 държави, повечето по веднъж, но доста и по много повече пъти и т.н.т.), как си мислиш ще се почувствам длъжна да понасям разхвърляни миризливи чопари, щот, видиш ли, били мъжки и аз без мъж "не мога да с еоправям в живота"!?? Аз, драги взимам поне 10 пъти повече пари от мноооого мъже в България, така че аре по-кротко, а! Аз не мрънкам на никой, че е разхвърлян- просто си намирам по-добър! Слава богу някои европейци са научени на обноски от малки! Така, че проблеми нямам, дано и ти така с твоето отношение към жените...
госпоице, ясно е, че миячки на чинии у франция например, изкарват 3 пъти колкото (че може и повече) професор у софийския, ама ае да не правим такива сравнения? ела тука да ги изкарваш с тоя акъл същите пари, тогава се праи на гуспоица. ;) тръгнали разни олгиофренки трънки и глогинки да сравняват...