Ако разпоредбите за натурални минерални и изворни води в закона за храните бъдат приети в гласувания на първо четене вид, под риск се поставят преки инвестиции в размер на около 500 млн. лв. и 1060 работни места в отрасъла.
Това е един от основните изводи в оценката за въздействие на прокарваните промени в Закона за храните, изготвена от доц. Красен Станчев, съосновател и председател на УС на Института за пазарна икономика и управител на KC2.
Законопроектът за храните подлежи в момента на обсъждане след като бе приет на първо четене. Проекторазпоредбите на гл. III, раздел I от него засягат бутилираните натурални минерални и изворни води като предвиждат освен търговската марка на етикета да се посочва и от кой извор е самата вода.
Текстовете в законопроекта бяха приети, без да имат оценка на въздействието. Такава оценка е правена за нотифицираните през 2016 г. в ЕК текстове, които обаче се различават съществено от тези в сега разглеждания документ.
"Фискалните ефекти от новите разпоредби задължително трябва да се вземат предвид при приемането на нови закони. Те не са пресметнати от вносителя на законопроекта. Не са анализирани и другите стопански ефекти", коментира доц. Станчев.
Гласуваните на първо четене текстове допускат повече от един бутилировач на едно находище на натурална вода. Неточните определения в тях въвеждат нови правила в брандирането на минералните и изворните води, според които водеща роля върху етикетите ще имат източниците на бутилиране вместо досегашните добре познати търговски марки.
Основен проблемен момент е въвеждането на общото понятие "извор" вместо "находище" за минералните води и "подземно водно тяло" за изворните, което на практика означава, че различни бутилиращи фирми ще могат да функционират на пазара под едно и също търговско име, което неминуемо ще доведе като до проблеми в самия бранш, водейки до неминуемо забавяне в разработването на нови находище, така и до объркване сред потребителите.
Така на практика тези разпоредби поставят под риск не само целия сектор на бутилирани минерални и изворни води, но и икономиката свързана с него.
Потенциалната сумарна загуба на нови инвестиции само през следващите три години би възлизала на около 48 млн. лв., а загубите за държавния бюджет само за първата година се очаква да бъдат 41,9 млн. лв., а за първите три - разчетите надхвърлят 140 млн. лв. приходи за бюджета (вкл. по линия на ДДС и преки данъци).
Освен това за следващите три години под риск са и приходи приходи от социални данъци за 23,3 млн. лв. Непреките отрицателни въздействия на законопроекта върху отрасъла ще бъдат почти двойно по-големи.
Вместо да продължи концесионирането при установените правила, което би могло да създаде възможности за разработване на повече находища, да доведе до още по-силна разпознаваемост на българските марки бутилирани води и следователно да доведе до общ обем на продажбите до около 900 млн. лв. за следващите десет години, парламентът може и вероятно ще спре развитието на сектора.
В оценката се набляга на това, че няма как всички тези фактори да не предизвикат непредвидени и отрицателни въздействия за държавния бюджет.
Отчита се възможността за загуба на инвестиции, загуба на приходи от преки и косвени данъци и осигуровки. Важна последица е и реакцията на потребителите, чиито интерес и право на информиран избор, ще бъдат нарушени.
Анализът акцентира и на още един проблемен момент. Заради неуредиците в законопроекта, които не защитават търговските наименования се създава риск от възможно преразпределяне на влияние на пазара и застрашава правата на собственост на инвеститорите. Това, на свой ред, би могло да доведе до съдебни проблеми за държавата, включително в Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Според данните от анализа само за 2016 г. фирмите, членуващи в Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ), дават положителен бюджетен ефект от 85,5 млн. лв. В тях за миналата година са били заети общо 2040 души.
Общият размер на техните инвестиции за периода 2012-2016 г. е над 130 млн. лв. или средно по 26 млн. лв. на година. За предходния период (2007-2011 г.) всички инвестиции в сектора са били средно по 40 млн. лв. на година.
Ако се включат приватизационните сделки и смяната на собствеността след това, може да се предположи, че в отрасъла са инвестирани над 1 млрд. лв. през последните 25 години.
От тях вероятно половината са инвестиции в проучвания на находищата и качествата на водата, разширяване на производството и маркетинг на бутилираната вода. Другите 500 млн. лв. са инвестиции, включително чуждестранни, за придобиването на предприятията и марките.
Когато се отчетат съотношенията между фирмите, които АПБНБ представлява, и целия отрасъл, могат да се предвидят преки и непреки въздействия от прилагането на новите разпоредби на закона за храните, ако те бъдат приети в сегашния им вариант.
