Полицията лиши Волен Сидеров от оръжие, а избирателите го лишиха от гласове. И изведнъж четвъртата политическа сила се оказа неспособна да върже 3 процента на избори. Да не говорим, че останаха без представител в омразния им Европейски парламент.
След като бе заменен като влияние в нашия парламент от прелетните депутати на Николай Бареков, Сидеров се оказа заместен и в народна любов, като 20 на сто от гласовете на „Атака" се преляха към ББЦ. Нито провокативното му поведение, нито московската предизборна кампания, нито билбордовете на всяка крачка успяха да върнат Сидеров в играта.
Затова мълчанието на националиста, който обикаляше софийските улици през летните нощи, за да спори с граждани, агресираше журналисти и дипломати, не изглежда изненада. Дори се появи информация, че Сидеров ще отиде до Москва - по време на или след вота на недоверие, не стана ясно.
Ако съдим по думите на Магдалена Ташева от „Атака", която се оказа единственият мъж в партията - и се включи само като глас по радиото, националистите си искат този парламент, независимо кое е правителството. А остава ли им друго?
Ако Бойко Борисов разчита на чувството за самосъхранение на ДПС и БСП за разпускането на парламента, то „Атака" разчитат на своето за запазването му. С резултатите си на тези избори партията може просто да се надява да няма скоро избори за друг парламент. Независимо каква акробатика приложат на следващи избори, техният електорат вече е изкушаван от сериозна конкуренция.
Ако сега всички са се скрили в мълчание под прословутата маса на Волен Сидеров, то тогава ще се окажат под бариерата. И все пак остава една въпросителна - дали все пак националистите с русофилска нагласа няма да предприема неочакван ход при гласуването на вота. Ей така, като за последно.