"Няма нужда България да развива индустриално производство. Не можем да се конкурираме с Китай - те произвеждат 2 милиона инженера на година, а ние 2000". Това ми каза преди време в неофициален разговор един доста високопоставен наш държавен служител.
"Това са идеи от Средновековието. Можем да внасяме от другаде. Да развиваш икономика, която се крепи на износа крие много капани и не е най-доброто."
Чудесно, помислих си, с такова мислене следващата стъпка е да дръпнем шалтера, да затворим кепенците и да сложим огромен плакат с надпис "държава за продан".
Дали не е време нашите политици, централни банкери и съветниците им, да дойдат на обучение в Южна Корея, за да видят как тази държава постига своето икономическо "чудо"? Може пък да научат нещо полезно.
Без чужда помощ и без природни ресурси
Без чужда помощ и без да има природни ресурси, Корея успява само за едно поколение да се превърне от една от най-бедните държави в четвъртата по сила икономика в Азия и седмия износител в света.
След края на гражданската война от 1950-53 г., в която умират около три милиона души и е разрушена половината от индустрията на страната, чужди експерти отписват Корея като "бездънна яма". Годишният доход на глава от населението е бил 82 долара в началото на 60-те години - равен на този в Папуа Нова Гвинея и наполовина от дохода на хората в Гана.
Напук на всички черни прогнози, само за четири десетилетия Корея вдига 14 пъти дохода на човек измерен в покупателна сила. За сравнение, на Великобритания са й нужни над два века да постигне подобен резултат, а на САЩ около век и половина.
Без нео-либерална библии
Това става възможно не благодарение на сляпа вяра в свободния пазар и следване буква по буква на предписанията на нео-либералните икономисти. Между другото, доколкото знам Англия и Америка също не стават богати като са следвали догматично мантрите за свободна търговия и пазари, които те днес проповядват на страни като нашата.
Корейското икономическо чудо е резултат на прагматична смесица от пазарни стимули, държавна намеса и протекционизъм.
Недостигът на чужда валута слага приоритет върху износа. А липсата на природни ресурси обръща фокуса към производството на кораби, коли, домашна техника и електроника.
Правителството подбира тези индустрии след консултации с бизнеса и започва да ги развива с помощта на високи вносни мита, субсидии и други държавни протекции. Идеята била стимулите да са в сила само
докато новите отрасли си стъпели на краката и могли да устоят на чужда конкуренция.
Сеул национализира банките и така насочва кредита към стратегическите сектори и фирмите готови да ги развиват. Онези компании, които отказвали да сътрудничат или не изпълнявали износните планове наложени им от държавата, изпадали в беда. Някои били национализирани, преструктурирани и после продавани.
Никога не казвай "не може"
Правителството имало пълен контрол върху чуждата валута. Всеки долар бил влаган във вноса на жизнено важни машини и суровини за приоритетните сектори. На корейците било забранено да пътуват свободно в чужбина, за да се пести валута. Най-тежкото наказание за хората, нарушили валутните закони, било смърт.
Същевременно правителството си затваряло очите за факта, че Корея се била превърнала в пиратската столица на света. Масово се копирали чужди марки и технологии без да се плаща за авторски права и патенти.
"Чудото" не би било възможно без манталитета на хората никога да не се отказват или да казват "не може". Корейците работели здраво, спестявали една трета от доходите си и влагали всичко в образованието на децата си.
Самите Корейци твърдят, че в основата на успеха лежи дълбоко вкорененият конфуциански дух на колективизъм и готвност да служиш на семейството и страната си. Години наред децата били учени в училище, че е техен дълг да правят саможертви за националната кауза.
Едно от последните проявления на този дух е по време на Азиатската криза от 1997 г., когато МВФ дава $58 милиарда заем, за да спаси страната от фалит. Хиляди корейци се редят на опашка да дарят златните си бижута, вярвайки, че така помагат да се върне дълга. Изключват парното и стоят със шапки на работа, намаляват порциите и спират да пият кафе, тъй като е вносен продукт.
Тъмната страна на чудото
Корейското икономическо "чудо", разбира се, си има и своя тъмна страна. То се случва под лидерството на генерали-дикатори, които идват на власт с преврати, преправят Конституцията, фалшифицират избори. В името на икономическия растеж и собственото си оцеляване, те мачкат всякаква съпротива, опозиция и свобода на словото. Карат хората да работят безкрайни часове с ниски заплати и лоши условия на труд. Бутат с булдозери исторически сгради, за да строят бетонни блокове.
В интерес на истината, корейските диктатори не били обсебени от идеята да се самообогатят, пишат историците. Основната им цел е била да направят страната независима от Америка и Япония - която окупира Корея за 35 години в началото на миналия век. А също и достатъчно силна сама да се защитава от Северна Корея.
Корупция и шуробаджанащина неминуемо е имало. За да оцелеят, фирмите плащали подкупи на чиновници и политически партии и масово лъгали в счетоводните отчети. Корпоративната безотговорност и огромни дългове почти водят до фалита на държавата в края на 90-те години, когато Сеул започва да прилага пазарни реформи, предписани от МВФ.
В днешна демократична Корея порочните практики от миналото са в голяма степен изкоренени. Макар че корупция все още има, а президентът тази година помилва бивши шефове на фирми осъдени за измами.
Да играеш голф с правилните хора...
Държавни протекции, особено за големите износители, които уж е трябвало да бъдат временни, са все още налице. Възможностите за преки чуждестранни инвестиции не са много и зависят от това да намериш човека, който играе голф с правилните хора, твърдят инвеститори пред специализирани издания.
Едва ли на някой би му хрумнало да тръгне да препоръчва и буквално да копира корейския модел.
Но със сигурност в него има уроци за България и други развиващи се държави...
