След като ООН не успя да постигне договореност за намаляване на парниковите емисии, частни компании и организации планират първи опити на донякъде спорна слънцезащитна технология. Милиардерът и основател на Microsoft Бил Гейтс финансира изследванията на машини, които да всмукват по десет тона морска вода всяка секунда и да я впръскват нагоре. Това би създало големи маси от бели облаци, които да отразяват слънчевите лъчи от Земята.
Участващите в проекта британски и американски учени нямат намерението да чакат приемането на международни закони за технологии, които целенасочено променят климата. Според тях слабите резултати от срещата на високо равнище по въпросите на климата в Копенхаген означават, че емисиите въглероден двуокис ще продължават да растат безконтролно - и че светът спешно се нуждае от алтернативна стратегия за защита от глобалното затопляне.
Досега са предлагани много методи за охлаждане на планетата, сумарно известни под названието геоинженеринг. Сред тях присъстват ракети, които да разположат милиони огледала в стратосферата, и изкуствени дървета, които да всмукват въглеродния двуокис от въздуха. Повечето от тях биха били твърде скъпи - и не биха могли да бъдат реализирани в продължение на десетилетия.
И все пак изследване от миналата година твърди, че флота от 1900 кораба, струващи около 5 млрд. британски лири, би могла да спре повишаването на температурата, като кръстосва океаните и пръска през тесни тръби морска вода високо в небето, за да направи облаците по-бели и да повиши тяхната отражаемост.
Silver Lining, изследователска организация от Сан Франциско, досега е получила $300 000 от Бил Гейтс. Тя ще разработва машините, превръщащи морската вода в микроскопични частици, които ще бъдат изхвърляни на височина до 1000 метра, за да достигат нивото на облаците. Това ще направи облаците по-бели, като увеличи броя на частиците в тях.
Експерименталният проект засега ще включва десет кораба и ще обхваща територия от 10 000 кв. км от океана. Арманд Нойкерманс, който ръководи изследването, казва, че избелването на облаците е "най-благоприятната форма на инженеринг, тъй като въпреки че може да промени валежите, ефектите биха спрели скоро след изключването на машините".
Други типове геоинженеринг, като например имитация на вулкани чрез употреба на летателни апарати, които да пръскат светлоотразителни сулфатни частици в стратосферата, биха имали много по-продължителен ефект върху климата.
Стивън Салтър, професор по инженерен дизайн в Университета на Единбург, казва, че няма нужда да се чакат регулации за подобни технологии, тъй като изпитанията няма да добавят химикали в атмосферата.
От друга страна, проектът среща съпротива в лицето на бившия главен научен съветник на британското правителство Дейвид Кинг, според който експерименти с потенциални последици отвъд национални граници изискват международна регулация. По негови думи "в момента не съществува каквото и да е геоинженерно решение, което да няма непредвидени последици или което да не е прекалено скъпо."