Пътувай леко към морето

Всички мъдреци ни съветват да пътуваме с малко багаж през живота. Което преносно значи да не мъкнем злоба, омраза, предразсъдъци, скрупули, фанатизъм.

Тази мисъл обаче за мен си има и напълно законен буквален смисъл, не ме омайва само семплият й зен. Твърдо вярвам, че целият ти багаж трябва да се побира в колата ти и да се събира за не повече от няколко часа. Особено когато си млад. Остави вещоманията и трупането на боклуци за старостта.

И цялата тази хипарска лежерност за повечето жени излита през ауспуха на спомената вече кола, когато започнат да се стягат за море.

Плажът от доста години се е превърнал в нещо средно между модно дефиле и стъргало. Момичетата пристигат на него с уж небрежнярски тоалетчета за по неколкостотин лева - тюрбани, едри бижута, плажни кошници с всякакви видове несесерчета.

Разгъват плажна кърпа за още стотина лева и остават само по прашки, чехлички с токчета, два пръста фон дьо тен и грим по лицето. Който за минути от жегата се разтича по физиономиите им и започват да приличат на предозирал с водата акварел.

Като се пекат така с фон дьо тена, дали лицето им не остава по-бяло от другата част на тялото? После дали изглеждат като топнати в загар, докато са ги държали за главата? Или си намират нов нюанс фон дьо тен и изравняват разликата?

За да поддържат целия този имидж по плажа, на тях им трябва огромен куфар с инструментариум. Парцалките заемат най-малко обем в него. За десетина дни почивка на плажните манекенки им трябват дрехи, които да облекат, и дрехи, които да откажат да облекат - т.е. поне двойно повече от необходимото. Носят си достатъчно, за да си позволят да се колебаят между няколко избора.

Но основно място в багажа заемат електрическите уреди и железарията. Преса за коса, сешоар (макар в хотела обикновено да има), епилатор, огъвачка за мигли, пинцети, ножички, ютии. Веднъж видях и една дама да си вади от куфара сушилня за маникюр. Топка с дупка, в която си пъхаш лакирания нокът и чакаш да изсъхне.

Колкото и да се стараеш, за десетина дни не можеш да си пренесеш дома на морето. А пък и кому е нужно? Защо ще отидеш на непознато място, за да се оградиш с позната атмосфера като в пашкул, предпазващ те от всички приключения, в които можеш да попаднеш?

Две книги, МР3-плейър, джапанки, къси панталони, няколко тишъртки, два чифта бански, една малка рокля - дори може и да не е черна, гребен, дезодорант, сапун, шампоан, паста и четка за зъби са ти напълно достатъчни, за да си изкараш морето по възможно най-приятния начин. Хайде от мен да мине, пъхни и едно червило, спирала за мигли и парфюм в сака. Макар че парфюм, примесен с миризма на водорасли и пот, каквато неизбежно те избива на десетата минута на плажа, си е доста задушлив газ.

Но не си пренасяй гардероба и тоалетката от спалнята на морето. Два дена събираш багаж, с който ще отидеш някъде за не повече от две седмици. Един ден като пристигнеш го разопаковаш, после един ден преди да тръгнеш го събираш, после два дена у вас пак го разопаковаш... И за какво е целият този зор? За да имаш кой тоалет да отхвърлиш и никога да не облечеш по време на почивката си... Странно разхищение на време. Направо луксозно, бих казала.

Почивката на море е за да се отпуснеш, да забравиш суетата, да се наспиш, да си почетеш на воля. Вечер да излизаш без мисъл колко търговски изглеждаш, а просто да си поговориш с приятели и да пийнеш и потанцуваш малко повече от обичайно, без притеснение, че трябва да ставаш утре рано за работа. Почивката е време, в което е напълно забранено всякакво напрежение.

А мъкненето на куфари, правенето на вафлички по косата, скубане, плескане с фон дьо тен, пристягане в корсети, токчета, забити в пясъка, маникюр, педикюр, напън за топ-форма - това никак не ми се вписва в парадигмата на отдиха.

Зарежете това. Разгледайте града, в който се намирате. Опитайте специалитетите в ресторантите без да броите калориите. Запознайте се с някой местен. Отпуснете се за десет дни. Като се върнете, ще имате достатъчно време отново да се изтезавате с всички непоносими изисквания към съвременната жена, която, незнайно защо, мъжете искат фотошопната дори и току що станала от сън.

Плажът не е място да си търсиш гадже, ако затова си се постарала толкова с принадлежностите и багажите. Летните авантюри са нетрайни. Пък и търсенето на гадже си е работа на пълен работен ден по гореспоменатия план. Защо ще се трудиш по време на почивка? А който трябва, ще те намери, ако ще да си по пижама и рошава.

С много багаж на морето напълно изключваш спонтанността. Ами ако ти писне от този хотел и този град и ти се прииска да се преместиш другаде? Ако някой приятел се е появил в близкото селце на двайсетина километра и те вика при него, където ще ви е по-приятно? Два дена събирай, два дена разопаковай и вече си изпуснала купона. А колко по-лесно щеше да е да нахвърляш малкото си багаж в раницата и да тръгнеш в неизвестна или известна посока, при нови приключения.

Прави са мъдреците, които ни съветват да пътуваме леко през живота. С малко вериги, които да ни дърпат назад. Без куфари, които да ни попречат да отидем на ново място толкова бързо, колкото ни се иска.