Българските синдикалисти явно се изживяват като египетските военни - ако политиците не могат да се разберат за бъдещето на страната, те са готови да вземат нещата в свои ръце. Поне такова впечатление оставя предупреждението на КТ "Подкрепа", че ще организира обща политическа стачка, ако не бъде свикано Велико народно събрание.
На пръв поглед звучи куул. Понеже е ясно, че настоящите управляващи ВНС и срещу разстрел няма да свикат, няколко хиляди души повече ще започнат да пият кафе пред парламента сутрин и биричка - вечер.
Вече със сигурност демонстрантите няма да са само "красиви", "интелигентни", "богати" и т.н. според класификацията на пропагандистите в червено. По жълтите павета ще стъпват не само Converse-ки, но и от онези раздърпани китайски маратонки, на които БСП разчита да заведат притежателя си до избирателната секция, където той да даде гласа си за Столетницата. Не отива много да ги громиш тези в партийния официоз.
Покрай включването на широките трудови маси в протеста, той може и да позагуби доброто си възпитание, което така или иначе не върши работа срещу депутатското дебелокожие. Ще хвъркнат камъни от едната страна, палки - от другата... явно и тази власт хич не разбира от намеци. Ще има шоу.
Всичко хубаво, ама нещо не мога да приема чистите намерения на работническите организации. Те, впрочем, и по време на предната протестна вълна през зимата искаха Велико народно събрание и промени в Конституцията. Явно вдъхновението им идва, когато властта се разклати.
Докато е стабилна, те също са добре. Наскоро излезе разследване, което даже измерва в милиони левове колко точно са добре - от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", по програмите за заетост от националния бюджет и т.н. Това - при три правителства: две тройни коалиции и ГЕРБ. Някои биха казали, че властта си плаща абонамент към синдикатите.
Ако влезем в тази терминология, май са възможни и продажби на дребно - в началото на март 2000 работници дойдоха с автобуси в столицата на безсмислен протест срещу междувременно отпадналата идея за промяна в енергийния микс и изваждане от него на ТЕЦ-овете на Христо Ковачки. Формално организирани от синдикатите, доста от демонстрантите бяха работници от неговите предприятия Бобов дол, Перник и Стара Загора.
Заради подобни истории, а и по-простички неща като видимо добрия статус на синдикалните лидери в предприятията, обикновените работници отдавна са наясно, че КНСБ и КТ „Подкрепа" повече гонят собствения си интерес, отколкото да защитават техния. Затова и заявките за обща политическа стачка звучат като опит да се мине на "удобна" позиция.
На протестите срещу властта всеки е добре дошъл. Но като гражданин, а не като бройка в поредния безплатен автобус от някъде си.
