Какво ще кажете, ако някой ви направи комплимент или ви поздрави за ваш личен празник? "Мерси", "Благодаря" или "Thanks"?
Доскоро си мислех, че изборът на дума е просто въпрос на лично предпочитание, но се оказа много повече.
Различните изрази придават различна тежест на разговора. Например, ако някой човек не ви е особено близък, няма да му се хвърлите на врата да му благодарите, а просто ще му лайкнете съобщението или ще напишете едно бързо френско "Мерси" или английско "Thanks".
Не е признак на куртоазия или лицемерие, ако понякога си позволяваме да кодираме речта си спрямо ситуацията. Много често използването на чужди думи е начин да скрием зад тях съществуващи и несъществуващи емоции, които ни е неудобно да изречем на родния си език.
Случвало ли ви се е когато говорите на чужд език, да се чувствате сякаш играете роля; че изреченията не излизат от вашата уста. Нормално е. Колкото и безупречно да владеете английски, френски, испански, колкото и сертификати да притежавате, емоцията никога няма да е автентична, твърдят експертите.
Американската психоложка Катрин Харис определя майчиния език като "емоционален софтуер".
Учени са установили, че родната реч е свързана с амигдалата - частта от мозъка, която отговаря за оцеляването и чувствата. Това е причината дори най-големите полиглоти да споделят, че псувните, молитвите, лъжите и думи като "Обичам те" и "Благодаря" се усещат по различен начин при използването на родния и на чуждия език.
През 2012 г. американски учени провеждат експеримент сред респонденти, владеещи китайски и английски език. Като способ те използват метода attentional blink, т.е. пред участниците се изрича някоя вулгарна дума или тема табу и се наблюдава как тялото ще реагира на нея.
Резултатите показват, че тези, за които английският език е майчин, стават по-нервни, започват да мигат по-често, докато китайците, за които това е втори език, успяват да запазят пълно спокойствие.
Установява се също, че когато взимаме решения на чужд език, сме много по-рационални, защото рискът преценката ни да бъде замъглена от емоции е значително по-малък.
Чуждият език е "инструмент", а не "чувство"
Ако си учил чужд език предимно в училище, спомените за него най-вероятно са свързани с правила, учебници и преводи. За мозъка ти наизустените думи са се превърнали в инструменти в кутия - прилежно подредени до момента, в който ни потрябват.
Съществуват обаче случаи, в които е възможно мозъкът да се адаптира към чужда езикова реалност, и те опровергават тезата на експертите.
Например когато се влюбиш в чужденец, започваш да мислиш за любовното чувство като неподвластно на езиковата бариера.
Животът в чужда страна кара мозъка да трупа нови "емоционални файлове", подобни на тези от детството. Това не означава, че триеш миналото, а че получаваш шанса да започнеш наново, като изградиш една нова езикова идентичност.
Чак тогава майчиният език започва да губи своето емоционално предимство и "Благодаря" и "Мерси" естествено се превръщат в "Thanks".
