Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Източни дневници 3

Корейците крещят "fighting" на английски, когато подкрепят спортистите си, когато пращат децата си на приемен изпит за университет -известен като "изпитна война" - и на събирания в работата Снимка: Анна Мудева
Корейците крещят "fighting" на английски, когато подкрепят спортистите си, когато пращат децата си на приемен изпит за университет -известен като "изпитна война" - и на събирания в работата

За много хора в Южна Корея, животът е постоянна битка, в която няма място за мекушавци и няма невъзможни неща.

Корейците крещят "fighting" на английски, когато подкрепят спортистите си, когато пращат децата си на приемен изпит за университет - известен като "изпитна война" - и на събирания в работата.

Много думи за война и борба

Езикът им е изпъстрен с изрази, съдържащи думите война и борба. Шофьорите надуват клаксоните в така наречената "война за парко места" в Сеул, където живеят около 16 милиона души. По време на празници милиони корейци тръгват към родните си места и задръстванията по магистралите стават гигантски. Или както те му казват "войната на ходенето в къщи".

В основата на всички тия "борбени" изрази вероятно лежи турбулентната история на Корея и амбициите на юга да успее в сянката на две мощни държави - Китай и Япония. Корейците устояват на репресии и лишения във времето когато са колония на Япония, и буквално издигат страната си от пепелта след гражданската война до една от най-мощните икономики в света.

Бързо-бързо

Главозамайващата скорост, с която Корея постига просперитет, налага манталитета "бързо-бързо" или "ппалли, ппалли" на корейски. Няма време за мотаене, дори когато човек е на почивка. Младите корейци са по-спокойни и изглежда, че не бързат чак толкова. Но по-възрастните сякаш не могат да се отпуснат и да се порадват истински на това, което са постигнали. Битката и бързането почти никога не спират.

Към безкрайната работа и саможертвите, направени през последните десетилетия в името на националната кауза, днес се прибавят огромен социален натиск и стрес.

От всеки се очаква да успее на всяка цена, да изкарва отлични оценки в училище, да влезе в елитен университет, да намери престижна работа, да се ожени/омъжи за подходящ партньор на подходящата възраст, да спазва етикета и йерархията на конфуцианското общество и т.н.

Няма невъзможни неща

Не ме разбирайте погрешно. Чудесно е човек да има цел и да иска да направи нещо от себе си. Най-много се възхищавам на корейците за това, че поставят образованието в основата на успеха и учат децата си, че няма невъзможни неща - със здрава работа и постоянство, всичко се постига.

Но както и при други аспекти от живота, корейците често довеждат желанието за успех до крайност.

Напрежението, на което са подложени учениците, например, е меко казано удивително. При пристигането си тук бях шокирана да видя, че децата масово се прибирт в къщи в късни доби, след цял ден прекаран в училище и на частни уроци. Сегашният президент на страната намалява лимита на частните уроци от полунощ на 22.00 часа.

Родителите влагат все повече и повече пари в образованието и вярват, че колкото повече време прекарват децата им в след-учебни занимания и на частни уроци, толкова по-голям е шансът им да влязат в елитен университет. В конфуцианско общество като корейското, връзките, регионът, в който си роден и университетът, в който си учил, са най-важни за бъдещата кариера, заплата и успех.

Малките машини за учене

Децата се превръщат в малки машини за учене и нямат почти никакво свободно време за игра. "Почти не виждам сина си," сподели един колега журналист.

Отгоре на това, от тях се очаква да изкарват само отлични оценки. "Всякаква друга оценка е едва ли не провал и децата се депресират," каза една позната учителка. "Така се подронва самата идея на образованието. Децата не се научават да мислят, да задават въпроси, не им се дава свободата да правят грешки и да избират предмети, които ги интересуват."

За да ги подготвят за месомелачката на средното образование и изпита за университетите - известен още като "изпитен ад" - някои родители пращат децата си на военно-тренировъчни лагери.

Всяка година по време на летните и зимните ваканции, хиляди корейчета преминават през "survival" лагери, ръководени от безпощадни бивши военни, които се хвалят, че могат да накарат "кравата да лае, а кучето да мучи". Младежите живеят в спартански условия, без телефони и други глезотии. Стават в ранни зори, плуват в ледени води, пълзят в кал, катерят урви, скачат с парашут.

Някои са докарвани насила от родителите, които смятат, че децата им са разглезени, прекарват твърде много време пред компютъра и нямат представа от истинските ценности - здрава работа, издръжливост, постояннство и колективизъм.

Survival лагеритe се посещават също и от работници и мениджъри на средно ниво, чиито фирми не се справят много добре и смятат, че хората им имат нужда от урок по физическа и умствена издръжливост.

Самоубийствата се увеличават

Най-тъжният страничен ефект от стреса и главоломното икномическо развитие, е растящият брой на хората, които посягат на живота си. Корея е на първо място сред богатите страни по самоубийства, като броят им се е удвоил за последните 10 години.

Феноменът засяга всички слоеве на обществото - от ученици, до бизнесмени, политици, учени,
обикновени хора и шоу звезди. В държава, в която да се оплакваш от преумора и депресия е табу, самоубийството е четвъртата по ред причина за смъртността, пишат местните вестници.

Печалната тенденция шокира обществото и предизвика дебати за корените на проблема. Правителството започна да предприема превантивни мерки, като например да сложи допълнителни стъклени врати на метрото в Сеул, които се отварят само когато пристигне влакът, в отговор на това, че някои корейци са се хвърляли върху релсите.

Най-четените