Безспорно е, че на 8 март 1857г. в Ню Йорк е имало събитие. Различни са историческите спомени за него. Едни източници твърдят, че на този ден е имало тежка трудова злополука с жени работнички и в следващите години този ден е отбелязван в тяхна почит и памет.
Други източници твърдят, че тогава и там за първи път се събират работнички с искания за права, равни на тези на мъжете - еднакво заплащане за еднакъв труд, равен по продължителност работен ден и др. Жените работнички тогава са подели тежка битка, която за много от нас днес звучи странно.
Осми март става ден, който бавно в годините се налага като ден на трудовата жена.
Интересното е, че точно в тази далечна 1857 г. се основава в будния Лом и първото женско дружество у нас. Едва ли жените от Лом са знаели за събитията в Ню Йорк! Информацията тогава се движела в най-добрия случай на кон! А и целите на основаните до Освобождението 40 женски дружества из цялата страна са били доста различни от тези на жените в САЩ и Европа, били са главно просветителски и благотворителни: събирали са средства за изпращането за обучение в чужбина на бъдещи учителки; подпомагали са финансово вдовици и сираци, и т.н.
Заедно с новата държавна власт след Освобождението българските жени започват да се борят и за правата си - печелят достъп до висшите училища, до престижни професии (лекарска, адвокатска), получават равни права с мъжете при онаследяване, извоюват равни родителски права за бащата и майката. Постепенно прокарват своя път и към политически права - някои жени стават членки на запазените само за "силния" пол места в училищните настоятелства...
Звучи невероятно, нали?
Пак тогава, през юли 1901г., е свикан Учредителен конгрес на Български женски съюз. Типично за едно много крехко, но все пак демократично общество, в Български женски съюз бързо се оформят две крила - социалдемократическо и "буржоазно"(феминистично). И докато тези две крила се борят за надмощието на своите идеали, българските жени все пак успяват да се преборят за политически права, макар и силно ограничени.
През 1937 г. влиза в сила закон, който дава частични права на българката, макар и при унизителни условия - мъжете ни са задължени да гласуват, но гласуването при жените е по желание, т.е. и "без това от жените нищо не зависи..."
Важно е да се отбележи, че през всичките тези години , както и векове преди това, още от покръстването, българският народ спазвал традицията, завещана им от деди - на 25 март, ден Благовещение, денят, в който свише е дошла вестта, че Мария ще става майка, народът е празнувал Деня на майката! Майката и майчинството винаги са били на особена почит у нас.
Така, стъпка по стъпка, българското общество, достига до кървавия преврат на 9 септември 1944 г. На всички женски дружества в страната новата "народна" власт "спуска" главната им задача - да подкрепят новата власт и да утвърждават ръководната роля на комунистическата партия в българското общество. Конституцията от 1947 и 1971 г. декларира равноправието между двата пола и оттук нататък всичко свързано с това се смята постигнато.
Жените, наравно с мъжете, стават "строителки на социализма". Включени са чрез квоти в политическия живот на страната, и в изготвените от ЦК на БКП списъци с хора, които трябва да бъдат избрани, непременно са включени жени...
Българската жена изведнъж става "трудова жена". Като че ли досега не е орала и копала плодородните поля на земята българска с цедилката на гърба, не е отглеждала и възпитавала многобройната си челяд... По мегаломанските проекти на партията - държава за индустриализация на страната, селското население (на което междувременно е отнета собствеността) започва великото преселение към градовете. Обезлюдяването на българското село започва още тогава.
Майките стават трамвайджийки и кранистки и са принудени да дават децата си на партията - държава за отглеждане в различни седмични детски домове. Започва и разпадът на българското семейство...
Като бонус към всичко това партията-кърмилница внася в България с декрет (!?) Осми март като празник на жената.
И започва Великата Подмяна!
Български женски съюз е подменен с Комитет на жените.
Официалният празник на България e подменен с кървавата дата 9/9/1944 г.
Великден е подменен с Първи май.
Коледа е подменена с Нова година.
Дядо Коледа е подменен с Дед Мороз. (Дядо Мраз)
Благовещение е подменено с 8 март. За повече от 45 години.
Днес всеки може да избере своя празник. Ако иска, може да празнува и двата.
Аз лично не празнувам 8 март. Към всичко, което ни беше наложено като задължително - манифестациите със севернокорейското папагалско скандиране БКП-КПСС, вдигането на съветското знаме редом с българското при откриване на републиканските първенства, руският език в училище, аз изпитвам вътрешно съпротивление. Така и към 8 март - столът на ЦСКА, опънатите маси, приповдигнато настроение, кебапчета и кюфтета... фалш.
Ден на жената? Коя жена? Чия жена? Защо жена? Какво да й празнуваме на жената, която после бием вкъщи, а в по-добрия вариант можем да я насърчим с "Дръж се като мъж!" или пък, за да унижим някой мъж, му казваме: "Плачеш като жена . . ."
И така. Не лъжете децата в училище, че Осми март е денят на мама! Осми март е международен ден на трудовата жена.
Денят на мама е Благовещение!
Аарон Русо (Aaron Russo) - вижте интервютата му в интернет, там той казва кой и защо е създал и финансирал, и до сега финансира движенията за еманципация на жените! https://www.google.bg/search?client=opera&q=%D0%B0%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD+%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BE&sourceid=opera&ie=utf-8&oe=utf-8&channel=suggest
Започва разпадът на българското семейство?Може ли да ми кажете какво е това семейство от днешна /демократична/ гледна точка?
Твърде едностранчива статия поради няколко причини: 1. Комунистическия режим е донесъл много негативи за всички. Но според мен, това че на жените са били дадени равни права с мъжене, не е сред тях. Има държави по света, в които и до ден днешен не могат и да мечтаят за подобно нещо. Също така освен кранистки и машинистки, жените вероятно са могли да стават лекари, учени, творци и какво ли още не. 2. Защо празник в чест на това, че една жена е забременяла от "светия дух" да е по-добър? Нима християнската религия не е потъпкала и ощетила правата на жените? Примерно обявявайки женската сексуалност за греховна и преследвайки и изгаряйки жени със свободен дух, обявявайки ги за вещици в едни по-тъмно времена. Примерите са безбройни. 3. Лично на мен пост-куминистическото умиление към християнските празници ми е противно и лицемерно.
Събрал се райският съвет да умува как да зачене Дева Мария. Всички давали различни предложения, но никое не се приемало. Накрая всички се умълчали и свети Йоан взел думата и рекъл: - То тука мъж си требе... А Дева Мария се провикнала: - Златни ти уста, Йоане! Оттогава и станал свети Йоан Златоуст...
Благовещение. Благата вест, че Мария носи в себе си свещен плод, пред чиято божественост половината човечество прекланя глава повече от 20 века.
Уважавам всяко мнение, особено ако има старание на притежателя му, то да е обосновано, независимо дали логически, исторически или емоционално. Но малко несериозно ми звучи издигането в култ на вестта, че Божата Майка е непразна и заченала безмъжно, на фона на снимка на реална жива съвременна многодетна майка.
Ето как е започнала дискриминацията между половете. Йосиф е първият дискриминиран! Да еманципираме Йосиф!!!
Точно Юлия Берберян да хули БКП, я сопата... Добре че беше БКП да станат хора... Държават милиони им даде и апартаменти и коли и всичко което поискаха. Да се пише, че мрази БКП е меко казано Лицемерно.....
Не съм защитник на 8-ми март. Безумието да се купуват китки на петорни цени или безмислени подаръчета няма нужда от коментари. Но зад високопарните фрази на статията прозира много негативизъм и зле прикрита озлобеност. Жал ми е за автора, това е един мноооого нещастен човек, А, и по повод многодетните майки. Раждането на много деца само по себе си не те прави по-добра майка. В такъв случай циганките кяха да са лидерки в областта. Ама не са!
Авторката е много заблудена относно равноправието между жените и мъжете. Дори в момента заплатите на мъж и жена на еднаква длъжност са често различни, и то не в полза на жената. И ако онзи режим не беше наложил равноправие на жените изкуствено, вероятно в момента щяхме да ходим забулени. Защото отношението към жените извън големите градове е на дълбоко балканско ниво. Неслучайно сме такива първенци по домашно насилие. Така че тая празнична злоба не прави чест на авторката. 8ми март действително не е ден на майката. Той е ден на ЖЕНАТА! Жената, която не винаги може да бъде майка, но която майка или не, трябва да търпи всички негативи да живее в мъжки свят. И за информация на авторката, не всяка жена си мечтае да стои боса и бременна до печката и да обслужва някой мъж. Много жени мечтаят да бъдат себе си, да постигат собствени успехи наравно с мъжете. Да работят, да бъдат независими и когато някой ден решат да имат деца, да ги имат, отново без да зависят от никого. Да имат семейство, но по техните правила. Семейството не се разпада заради това, че жените работят, а че мъжете продължават да смятат, че семейството е единствено задължение на жената. А не е така. Децата имат нужда не само от майка, но и от баща, не само от пари, но и от грижа, любов, нежност, изслушване, възпитание и от ДВАМАТА родители. И едва ли има нещо по-жалко, от жени, които смятат, че могат да получат обичта, която заслужават само от децата си. А ако авторката тооолкова я влече християнската версия на празника и на живота, да си стои вкъщи, да си гледа децата и да не търси изява в писмена форма. Защото това е християнската версия на жената - вкъщи, с децата. Християнството е не по-малко консервативно от исляма по отношение на ролята на жената. Но християнството е преживяло 200 години повече битки за равноправие и се е адаптирало. Битки, водени от жените, които празнуваме на 8ми март. А не на деня на майката!
denijane Я ми кажи какво трябва означава "да успява на равно с мъжете" ? И въобще дефиниция за успех? Защото това е супер субективно! Защото вероятно искаш да кажеш,че една жена, която отглежда децата и се грижи за дома не е успяла? Защото имам много познати австрийци, чиито жени се чудят как в България жените работят толкова много. Един разказва как жена му стои у тях грижи се за децата и къщата,а през свободното време превежда различни текстове и книги(което носи пари). Викаш тази жена не е успяла? Викаш австрийците са прости ... ? Да отношението на определени места в България към жените е унизително, но за това са си виновни жените. Защото привличат към себе си мъже които са някакви квартални гамени псевдо мъжкари и като дойде човекът джентълмен който се държи прилични те не могат да го оценят. "И ако онзи режим не беше наложил равноправие на жените изкуствено, вероятно в момента щяхме да ходим забулени. " Дрън дрън. Я пак прочети какво е написала авторката на статията! Защото дамата хубаво е обяснила,че преди 9 септември е имало достатъчно женски движения в България и българките са били равни с мъжете сравнение с други държави през онзи период.
Също така господата комуняги не еманципираха жените и мъжете, от добра воля, а защото им е беше нужно повече работна ръка.
Не ме интересува какво е постигнала авторката, както и нея не я интересува аз какво съм постигнала. А ме обижда не по-малко отколкото аз нея. Защото се опитва да ми вмени вина, че семейството видиш ли се разпадало, защото аз, като част от останалите работещи жени, не си стоим вкъщи да люпим семки и да гледаме сериали, а искаме да постигнем нещо повече от това. Ами искаме, да. Защото светът е много по-голям от собствената ни кошарка, светът е огромен и крие ужасно много предизвикателства, пред които една жена, не по-малко от един мъж, има право да се изправи. Децата са прекрасно нещо, пожелавам на всекиго поне 3. Но деца се гледат от както свят светува. Те не са целта, те са част от пътя за голяма част от хората. И е обидно към тези жени, които по една или друга причина, съдбата е решила да нямат деца, или тези, които не са искали, да се твърди, че едва ли не те са най-виновни за падението на българския народ. Още повече, какво децата имат нужда само от майка, а бащата не ни трябва, така че можем да го пратим да работи, така ли? Защото така илиза! Или че всички работещи и/или самотни майки са лоши родители, а ние, отгледаните от тях сме лоши хора? Съжалявам, но това е неприемливо и обидно за мен. Не дефинирам на никого критерий за успех. Успехът е субективно усещане за изпълнение на личната ти мисия.Ако личната ти мисия е да възпитаваш деца - ок. Но не ми натрисай твоята лична мисия, само защото не разбираш моята. А колкото до австрийките и т.н., някои може и да си стоят вкъщи. Но ако пожелаят да работят, ще отидат и ще го направят. Могат да станат не само трактористки, но и космонавтки. Обществото им гарантира равни права до голяма степен.. Но за много неща, предразсъдъците остават. И стават дори още повече, когато искат и да имат деца, и да правят кариера. И това е основен проблем на днешното общество - че все още кара жените да избират. Мъжете - не, само жените. Жените масово отглагат раждането на първо дете, докато имат някаква стабилност в работата, докато стане физиологично късно, има повече усложнения на бременността, има и повече риск и за майката и за бебето. И защо? Защото обществото ни изнудва жените да се държат като мъже, или ги запраща в ъгъла, да бъдат домакини. И не си дава сметка, че работата не е само задължение, тя е и място, където да изявиш себе си, да се докажеш, да разшириш кръгозора си и да общуваш с хора. Неща, които бгмама не може да замени. Може би това трябва да дискутира авторката. А не да обижда жените, които се борят със зъби и нокти, за да постигнат това, което за мъжете е очевидно. И да търси аргументи в религиозния календар.
denijane Ou да пак са виновни лошите тесногръди мъже! За всичко сме виновни. За това трябва да има реваншизъм явно от страна на жените мъжемразки.
Manuela Gerenova, аз обгрижвам жената до мен не само на 8 март или на 14 февруари. Това са изкуствено наложени дати. Комунистите имаха за цел с тази еманципация да спечелят повече работна ръка и така да направят жените кранистки или миньори и с този 8 март се опитаха по изкуствен начин да ги накарат да чувстват за дълг да работят тежък физически редом с мъжете. Днес пък господата капиталисти, се опитват да направят пари от този ден и да подхранват консуматорското общество. А разни хора се самозалъгват,че видиш ли това е за да могат да жените да се чувстват добре. Не не и не! Всичко е пари и интереси! За това датите 8 март и 14 февруари ме отвращават!