Изминаха доста години, откакто занятията ми по теология преминаха на заден план, но интересът ми към тази материя си остана. Успях да променя семейната традиция на лекари-атеисти, но вярата ми никога не можа да ослепее достатъчно, че от мен да излезе добър ортодоксален християнин - най-многото, което се получи е гностик, достоен за всяка средновековна провинциална клада.
Споменавам провинциална, защото не се смятам за достоен за Кампо деи Фиори. Аз съм Бруно от Нолано точно толкова, колкото и търговец на оръжие - архонт.
Както и много други хора обаче съм подценил два факта - БПЦ е в режим на свободно падане на морала и желанието да се получи псевдоблагородническа титла, която да промени работническо-селски произход.
Бих казал, че желанието да си благородник на Балканския полуостров е смешно, но е разбираемо, пък и хората си имат и думички за подобни личности - sans noblesse, парвеню, новобогаташ, etc.
Понеже имам нещо общо с материята, винаги съм разбирал синята кръв като благородство на духа плюс детство между тонове книги, то подобни случки редовно са ме развеселявали значително - просто гипсовите лъвове по къщите на циганските барони и архонтските титли са различни проявления на едно и също желание, да променим изведнъж това, което сме.
Нека обаче оставим гипсовите архонти на мира (те не са и никога и няма да бъдат интересни) и се върнем към религията. Религията (каквато и да е тя) има две свойства -първото е, че самата религия никога не е фокусирана върху себе си, а по-скоро е път, който вярващият трябва да извърви, и второ, че Бог е тотално индиферентен към това кой каква религия изповядва - няма значение дали си християнин, мюсюлманин, будист или израелтянин - важна е крайната цел, не пътя...
Това виждане, плюс разбирането, че човек като Ники Ролекса е невъзможно да бъде посредник между мен и Господ, обясняват, защо се радвам, че не съм роден в Средните векове.
Като вярващ човек обаче смятам, че е дошло времето БПЦ да изживее своята Реформация, стига някой да напише своите 95 тезиса и да ги окачи на вратата на своята църква във Витенберг (като Мартин Лутер - бел.р.).
Също така мисля, че е естествено този човек да бъде вътрешен за БПЦ, а не мирянин, защото промяната трябва да започне отвътре, от самата Църква, а не от обществото, което (съвсем естествено) е престанало да и обръща, каквото и да било внимание, повече от това, за което е достойна.
А вие какво мислите?
*Евгений Петров има магистратура по богословие, но любимото му занятие е маркетингът, като има щастието това да е и неговата професия. Собственик е на маркетингова агенция Ред Лемън Маркетинг и рядко пише по въпроси от живота на църквата.
Бихме казали, че просто завижда на новите благородни архонти на БПЦ, но се оказва, че някои от прародителите му са имали някакви представки преди фамилията си, което обяснява липсата на интерес към архонтски титли.
Разбира се, това е лицемерие от негова страна, защото в частен разговор ни каза, че е почитател на Лорд Вейдър и има чантичка на Адидас с неговия лик, така че едва ли можете да му вярвате напълно. Приемете статията просто като 535 думи за Църквата, архонтите и всичко останало.
Дарт Вейдър ме кефи и мен.
Поредният, който някак си знае как действа и мисли бог и държи той да ни каже. Господине, от къде се сдобихте с тази недостъпна за мен информация?
А що се отнася до автора и неговата магистратура по теология, мисля, че е описана във " Възгледите на един 17 годишен за училище"
За социализма едва ли (да си мръсник не се предава по наследство, а се възпитава), но тодорживковщината и съвременния и политически вариант (да се опростява всичко до безобразие и да се върви сред неграмотната маса) се предават като срамна болест и при хора, които уж са получили при образованието си съответните защитни средства, колега. Смешно е, когато човек пише от позицията на магистър по богословие, да се прави разделение църква и миряни. Това е толкова абсурдно, колкото програмистки прийоми пред неспециалисти, защото всички броят от едно, а програмиста от нула. Определението за църква е ясно - където сте се събрали двама, трима в мое име, там съм и Аз. Тоест миряните са не просто част от църквата, миряните са църквата. Да се пише, че църква е = на институцията БПЦ е абсурд. Толкоз за достойнството на автора. Архонтите и Реформацията? В управлението на институцията БПЦ има не една или две огромни рани, но също като при Реформацията, институционалното БПЦ може да се излекува само с промяна от низините. Лутер е бил свещеник (при католицизма не може да си свещеник без да си монах, за разлика от православната традиция) и е бранил чистотата на вярата, омърсена от институционални игри на едро. Ако е дошло време за промяна у нас, то тя трябва и може да дойде от обединените сили на свещенството и миряните - на мнозинството в църквата, а те се обединяват публично на църковно - народните събори. Скоро очакваме такъв, от нас зависи дали ще има промяна, а не от "богослови", които сами заявяват, че са гностици. Язък ти на 5-те години в университета, колега.
Авторът на темата , както и много други хора , очевидно не прави разлика между вяра , религия и църква. Вярата е това , което е в душите и умовете на хората. ( Даже може да се спори , че атеизмът е "вид вяра" в нещо , което може и да се докаже. ) Религията е организиране, институционализиране и канонизиране на вярата. Църквата е институция. Бизнес. При това не с идеална цел. Специално Християнската църква е един от най-успешните бизнеси , защото съществува вече 2000 години. Ако нямаше печалба , щяха да я закрият. Великолепните катедрали навсякъде по света, одеждите на папите и кардиналите , позлатените куполи и иконостаси, са само някои от видимите белези на църковното богатство. Не виждам никакъв смисъл да се променя Българската църква. Доброто материално състояние на църковните служители само показва , че бизнесът върви добре. Колкото до вярата, тя е нематериална. Като душата
Евгений, теософията си беше поставила за цел неща, които сами по себе си не бяха лоши, а бяха големи идеи – освобождаване на индивида от примката на обществото, от Матрицата, от манипулациите и социалния контрол; имаше идеи за самоусъвършенствуване , за надскачане на себе си и човешкото , отричаше се бягството от света и заблудите, насаждани от християнството, както и отричането на живота въобще. Насърчаваше стремеж към трупане на лична сила , към материално и духовно преуспяване и най-вече към свобода. Да обърнеш гръб на овчедушието , да не обръщаш и другата буза, да живееш гордо и да не изневеряваш на Себе си- това не са престъпни , криминални и бездуховни идеи, поне на пръв поглед. Но Евгений, съвременните теософски учения не рушат матрицата, както вие, техните последователи си мислите, а я УКРЕПВА. Вие не сте бунтари срещу овчедушието както си мислите – защото теософията дава тъкмо онази свобода, която отключва човешките слабости – алкохолизъм, наркотици и др. зависимости. Именно това, че съществува теософията, гностицизма и др. е причината да подкрепям църквата. Вървяла съм по пътя на теософията, познавам много хора, които са го извървели и знам това със сигурност.
Може би знаеш, че филмът „Междузвездни войни” е вдъхновен от „Сказания за силата” на Карлос Кастанеда. В него има доста вдъхновяващи идеи - „Силата има голямо въздействие върху по слаби умове, Люк” Оби Уан Кеноби. Давам това за пример, за да илюстрирам в каква степен теософските идеи са просмукани чрез попкултурата в нашето съвременно общество. Писател теософ не е само Марк Твен, а Пауло Коелю, Исабел Алиенде и др. още от средата на 19-ти век насам. Теософията е вече толкова здраво вкоренена в нашето общество, че дори не го осъзнаваме. Въпреки това множество лидери на християнски държави се въздържат да се обявят за почитатели на теософията. Причината за това не е, че християнството дава по-добри възможности за манипулация както вие си мислите. Поразсъждавайте сериозно и се огледайте сред вашите близки и приятели – на колко от тях църквата влияе при вземането на някакво решение. Ще се уверите, че не влияе. Смея да твърдя, че и в повечето западни държави е така – на всякъде се приема за отживелица. А причината теософията да е толкова популярна е, че идейно е изключително продаваема, тя няма солидна доктрина подобно на традиционните религии и дава свобода за безчет тълкувания.