Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Източни дневници 8

В Корея визитките на хората са много по-важни от това, което действително работят... Снимка: Анна Мудева
В Корея визитките на хората са много по-важни от това, което действително работят...

В Корея етикети се слагат не само на стоките, но и на хората. В това общество със строго определена йерархия - изградена върху конфуцианските принципи - най-важното са статутът и титлите. Те са нещо като ранговете при военните и определят как обществото ще се отнася към теб. Без тях си никой.

Визитките, например, са много по-важни, отколкото това, което хората действително работят. Титлата на визитката ще реши как другите ще те приемат. Това обяснява защо почти всеки тук раздава картички. А също и защо дори собственикът на малък щанд за прежда на пазара - от който пазарувах неотдавна - се представя като президент и главен изпълнителен директор на визитката си.

Структурата на обществото в Корея в общи линии следва тази на семейството. А йерархията в семейството е горе-долу следната - на върха е дядото, после бащата, бабата, майката и децата. С други думи мъжете преди жените, възрастните преди младите и високопоставените - преди нискостоящите.

В действителност нещата са по-сложни

Мястото на всеки се определя от куп фактори като възраст, работа, титла, заплата, семейно положение и т.н.

Най-важният ключ към получаване на добър статут обаче е образованието. Ако не успееш да завършиш престижно училище и универстет, падаш главоломно в йерархията. Причината за това е, че учебните заведения осигуряват принадлежност към важен социален кръг.

Всички хора, завършили даден университет, са един вид членове на тайно или явно общество, в което си правят услуги едни на други и отварят нужните врати.

В категорията без статут, сиреч "никой", попадат чужденците. Ние просто не се вписваме в системата. Корейците не знаят как да ни категоризират, освен като неиндентифицирани външни лица. Отношението към мен варира от уважение (най-вече когато покажа визитката си на "началник" в Ройтерс) до безразличие и присмех.

При първи срещи корейците обикновено си задават куп въпроси, за да определят кой е по-горе в йерархията и как да се държат по между си. Едва ли не всеки трябва да е политик и стратег и да внимава много да не накърни статута си с непозволено поведение.

Самият корейски език има шест-седем форми на говорене - различни съществителни и окончания на глаголите в зависимост от йерархията. Супер любезна форма за по-възрастните и по-високостоящите, по-малко любезна за равните и небрежна за тези по-долу.

Жените са длъжни да се държат любезно с мъжете си

Жените по принцип говорят с по-мек тон и са длъжни да се държат любезно с мъжете си. Много мъже от своя страна се обръщат към жените си като към по-нискостоящи. По време на празници децата падат на колене пред родителите и се покланят като главата им докосва пода.

Традициите отслабват с течение на времето и по-младото поколение определено не спазва фанатично правилата на говорене и поведение. Но като цяло патриархатът и старшинството продължават да преобладават.

В работата, например, хората не се обръщат към колегите си с техните имена, а с титлите им. Вместо "Добро утро, Бьон-хо, как си?", ще чуете "Почитаеми Офис Мениджър, звънял ли Ви е днес Началник Отдел Лии?" Една позната, която работи като стажант във вестник, нарича по-възрастната си колежка "Уважаема Журналистке".

Авторитарната структура на фирмите насърчава послушание и мълчание. Хората рядко посмяват да изразяват мнение или да дават идеи пред началниците си. Корейските конгломерати се управляват от президенти, които обикновено вземат решенията сами и играят ролята на строги бащи-работохолици, а работниците са децата, които трябва да бъдат побутвани.

Лоялност доживот

Корейците са лоялни към компаниите си, тъй като много често работата им е гарантирана до живот. Уволненията са рядкост и на тях се гледа като на разваляне на отношенията. Конфуций проповядва по-мек подход. На хората се показва по някакъв начин, че са ненужни и те сами си подават оставките.

Понякога този тип йерархия има трагични последици. През 90-те години Korean Air страда от поредица катастрофи. Сред причините за няколко от инцидентите се посочва нежеланието на помощник пилотите да противоречат на очевидно грешни решения на капитаните.

Най-известната катастрофа е тази от 1997 г. на остров Гуам - част от САЩ - в Тихия океан. При опит за кацане в дъждовно време самолетът се разбива и загиват над 220 пътници. Записи от черната кутия показват, че първият офицер и инженерът на полета са били наясно, че самолетът се приземява с прекалено голяма скорост, и че са далеч от пистата, но само са намекнали за това на капитана. Да се поставя под въпрос решенията на началник е немислимо.

След катастрофата Korean Air напълно променя процедурите и обучението на екипажите си, като задължава пилотите да говорят помежду си само на английски.

Най-четените