София се сдоби с паметник на цар Самуил като елемент от програмата за отбелязването на 1000-годишнината от смъртта на този трагичен български средновековен владетел.
Грозен или не, монументален изрод или не, диснилендовски кич в стила на Скопие или не, паметникът на цар Самуил е една стъпка в много правилната посока, защото София е истинска пустиня, когато говорим за паметници, символизиращи държавността и културата ни.
Русия с малко съветски привкус
Да оставим настрана, че почти всички улици и булеварди в столичния център носят руски имена, но ако погледнем положението при паметниците, там е същото. Няма помен от България и - ако съдим само по монументите - сякаш София е град някъде в руската провинция.
Ако влизаме в централната част на София от Цариградско шосе, неминуемо минаваме покрай гигантския паметник на Съветската армия, изпълнен в стил, който може да наречем „сталинска готика". В последните години паметникът е по-известен с това, че периодично се вандализира от противниците си и едва ли може да се отрече, че днес той внася повече раздор в обществото, отколкото символизира нещо, което сплотява.
А май това е и моментът, в който един паметник трябва да се махне.
Пред сградата на Народното събрание стои друг руски паметник, този на „Цар Освободител". Той изобразява руския император Александър II, чието прозвище „Цар Освободител" няма нищо общо с България, а е свързано с освобождаването на крепостните селяни в Руската империя през 1861 г.
На един хвърлей от там е друг гигантски руски монумент. Това е храм-паметникът „Свети Александър Невски", който по съвместителство е и патриаршеска катедрала на България и най-големият християнски храм в страната. Църквата е кръстена на руския княз Александър Ярославич, който след победата си срещу Швеция край река Нева през 1240 г. получава прозвището Невски, а по-късно е обявен и за православен светец.
Да не забравяме и Руски паметник (отново в чест на император Александър II), Докторският паметник (в чест на загиналите руски медици по време на Руско-турската война) и десетките паметни плочи, посветени на руски генерали и администратори, свързани със същата война.
И разни пълни безумия
Практически в идеалния център на София седи и паметник, който трудно може да бъде описан и обяснен, а е и почти сигурно, че дори с пистолет в главата, това няма да може да направи и авторът му Георги Чапкънов.
На теория, статуята изобразява християнската мъченица София, тъй като именно на нея е кръстена и българската столица. На практика обаче, фигурата няма никаква християнска символика, което признава и самият Чапкънов, а вместо това е сбирщина от различни богини от разни религии и връзката ѝ със София е косвена, в най-добрия случай. Едва ли има софиянец, който да свързва „каката на пилона" с града си...
Не по-малко безумие се извисява и пред НДК. Паметникът „1300 години България" има чудесния замисъл да символизира българската държавност.
Архитекти твърдят, че в оригиналния си вид се е вписвал идеално в цялостния вид на пространството пред НДК, но истината е, че трудно може да се намери човек, който с ръка на сърцето да каже, че паметникът му харесва, или поне, че разбира какво символизира той.
Построен некачествено и набързо, той започва да се разпада още в средата на 80-те, а след като става и опасен за минувачите, е ограден и частично демонтиран. През декември 2014 г. Столичният общински съвет реши да премахне паметника, като на негово място трябва да бъде възстановен Мемориалът на загиналите от Първи и Шести софийски пехотен полк. Липсата на финансиране обаче може да отложи тези планове.
Българското е кът
Паметниците, свързани с българската история, в София са кът и в повечето случаи са сбутани между другото по градинки и между блокове. Паметникът на лобното място на Васил Левски определено е достоен символ на саможертвата на Дякона, но той май е единствен в тази категория. Услужливо може да забравим и за инцидента от преди две години, когато елементи от паметника бяха безсрамно окрадени.
За съжаление, почти цялата нова история на България се смята за прекалено противоречива, за да се сложат паметници на държавници от този период. Само че трудно ще открием и каквито и да е сериозни и достойни паметници на български ханове, царе, книжовници или революционери, които да будят здравословна доза родолюбие сред софиянци.
Броени часове преди откриването на паметника на цар Самуил започна подписка срещу него с обвинения, че това е „монументален изрод", който ще донесе непоправими щети на централната част на София. Честно казано, не разбирам аргументите на „десетките български интелектуалци, журналисти и университетски преподаватели".
Разбирам обаче едно друго нещо.
Дъщеря ми днес е на годинка. Преди да се усетя, ще започне жадно да задава десетки въпроси и да чака от мен адекватни отговори. Със сигурност някой ден в бъдещето, минавайки покрай Народното събрание, би ме попитала кой е този на коня. И аз ще ѝ отговоря, че това е руски цар, който е водил война, след която България отново става свободна държава.
Не е сигурно, но познавайки детското мислене, много вероятно е да последва въпросът:
А къде са българските царе?
Предпочитам след този въпрос да я заведа до паметника на цар Самуил, дори и да не е харесван от колцина, отколкото да се потя и да се опитам да ѝ обясня, що е то българският нихилизъм и какви са последиците от него.
Голема глупост още в първото изречение и спирам да чета
Махайте МОЧА и направете алея на българските царе и книжовници!!!
Кафеджиите, какви са тия нормални текстове от вас
Аз пък си мислех, че нямаме паметници (изобразяващи хора), защото нямаме достоверни образи на нашите владетели. Когато сме се погърчили ( похристянчили) са ни накарали да унищожим всичко българско от преди похристянчването. Когато са ни завладели турците , са унищожили всичко от след това. Затова сега знаем как са изглеждали редица египетски фараони, римски и гръцки императори, но нямаме нито един запазен образ на български средновековен владетел. Имаме ли? Сега , като им измисляме изображения, е все едно да рисуваме Дядо Мраз ( не дядо Коледа - св. Никола, духовникът) Вместо измислени фигури и лица, можехме поне да имаме изображенията от монетите , които са секли. Или някакви символи от конкретния исторически период и от дейността на съответния жлаедтел. В тази връзка, монета , която съм виждала ( на снимка само) и за която се твърди , че е от времето на Самуил, т.е. може би е изобразен Самуил, изобщо не прилича на този от статуята. Абе защо все такива намръщени и с рошави вежди ги изобразяват нашите царе? Иначе паметници имаме. Просто не на владетели. Някъде бях чела, че в България само на Васил Левски има поне 36 паметника .
С извинение.Автора е паднал от Марс и затова не му придирям.В истерията за евроантлантическите ценности да споменаваш за българското е ерес и неадекватност.За Самуил просто не сме питали американския посланик.Ако го бяхме питали просто нямаше да има протестъри.А относно градацията за царе достойни за паметник в съвремието го сравнявам с бат Бойко.Кротко с коментарите моля.
Сега, докато се разхождах, се замислих. 1. Корона с кръст – символ на държавността и правоприемството на българските царства. Короната е орнаментирана с камъни и образи на светци в знак на православна признателност и съпричастност. Същевременно тя е затворена като воински шлем. 2. В дясната си ръка държи прословутия Самуилов жезъл, на чийто връх също има кръст. Държи го като пастир, като духовен водач и пазител. Тук има и още една символика. Самуил не се страхува да носи кръста. Василий Втори, първия покорител на България, от друга страна, не е достоен за него. Той побеждава Българския цар чрез зверство. Чрез богоотстъпничество, което го клеймосва със страшно прозвище. Той няма паметници. ( Тук между другото съм по-скоро отрицателно настроен към този символ, защото Самуил убива брат си по време на вътрешните борби за престола. Това също е греховно). 3. Мечът му, хванат здраво с острието надолу – за бран, за да отразява, е прибран в канията си. По този начин се подчертава посланието за защитност. От това оръжие не струи агресивност, то се използва по-скоро поради крайна необходимост. 4. Самуил държи меча до сърцето си. Същото непримиримо сърце, което не е издържало на мъката от видяното. 5. На гърдите му има герб . Български лъв като на Калояновия печат, още един символ за държавност и за завет. 6. Облечен е в мантия с наметало. Символ не само на аристократичност, но и на мъдрост и старейшинство. 7. Косата и брадата му са буйни и разчорлени като обрулени от вихър …от нещо стихийно. Те наподобяват пламък. Страст и непримиримост. 8. Погледът му е сведен. НЕ НАВЕДЕН. Сведен ! Като бащински. Като в опит да обясни нещо на децата си. Да ги порицае или утеши. 9. Осанката му е силна, мъжествена, горда. Като канара. Позицията на тялото му създава впечатление за височина. Царят стои на високо. 10. И най-накрая очите му. Очите му са пълни с нещо гибелно. Уловени в неуспешен опит да преборят една участ. Те са празни. Кухи. Изтръгнати. Но в тях има пламък, който е неугасващ. Това са 10 символа, които, аз считам, че този паметник съдържа. Е, това ако не е претрупаност. Е, това ако не е кич. През 21-век, 2015-та година, хиляда години по-късно очите му светят и това е кичозно! И прилича на таласъм. Виждал съм и много ангели със светещи очи по фрески и картини, но специално този е таласъм. Чудя се онези древни скулптури, тотеми и прочие, чийто лица са правени кухи като бокали в тила, за да може да бъде пален пламък, колко ли критика са отнасяли за кичозността си. Чудя се, през моите ученически години, когато малчуганите се кланяха на велики мъже като „Гробарят“, „Кейн“ и прочие родни спортисти. ( Така ги наричам , защото съм убеден, че ние сме най-достойни да бъдем 51-вия щат), дали щяха да се уплашат от таласъма Самуил ? Хилядагодишния вампир. Днес гледах някакво предаване, където смело се заемаха позиции от рода на тази, че сме следвали светлия пример на македонците (голям сарказъм)… и, видиш ли, да не останем по назад – сме пръкнали и ние един паметник на Самуил. Представяте ли си, стигнахме до там, че тълкуваме създаването на паметник на български герои, като опит за съревнование със създадената през 1992 г., измислена, македонска държава. Мисля, че авторът на този трябва да е горд с отзвука, който той получи. Щеше да е нереално съвременното българско общество, удавено в суета, предразсъдъци и глупост да можеше да вникне в идеята на този…. кич. Другият път ако иска одобрение да направи паметник на цар Кобрата. Или на Моци. Нещо изчистено, без много кич. Топка, банкноти…нещо такова. Без цигании. И наистина, моля, извадете му очите. Този поглед ме плаши.
Ван | 09.06.201516:26
ван, завиждам ти искрено!!! как видя толкоз символика в този киборг? ма то щом си видял в сакар планина нива да тегли хъмви??? то талантът се разгаря... излиза от всякакви разумни граници ... достига небивали висоти... и накрая ко? бяла дрешка с мнооого дълги ръкави.
Недай си Боже да направим и паметник на българските книжовници, какъв кич, каква грозотия ще бъде. То А-та, то Б-та... представяте ли си каква натруфеност. Добре, че си имаме критици, които безпристрастно ще го отчетат. Много критици. А, колегата преди мен правилно попита: кой ненормалник пък успя да види символика в кръст на паметника, такова нещо няма никъде по света, нали? Представяте ли си, кръст в концепцията на художествено произведение?! Да беше салфетка, да символизира нещо... Интернет (с)критици, братко...
Между другото, тъпчо, собственика на "Hummer"-а беше решил да го прави "ловна кола". Издърпа го някаква рода на горския ;) Аз предлагам, за да си спокоен следващия паметник да е на Хъмви. Или поне на мерцедес. Тези превозни средства също са част от историята ни. Интересно, че повечето от българите различават перфектно какво е кич, но си нямат никаква идея нито откъде е управлявал Самуил, нито какво е представлявала България в неговите ръце. Знаеш ли, тъпчо. По-добре таласъм, по-добре киборг или луд, отколкото темерут. ;)
Да забранят повече да се твори на тема България! Показан беше нов филм за Левски, авторът му беше обруган. Създаден паметник и той е в същата мелница. Следващият с подобни мераци, да си знае участта.
дълбоко и искрено се извинявам на всички, станали неволно свидетели на частна полемика. по важния въпрос: колкото повече памет има, толкова по малко паметници са нужни, и обратно. уви в бг-то не се наблюдават вещи познания и пиетет към предците, но на празното място избуява бутафория, вдъхновена от овластени и печелещи чиновници и "творци". а народецът на шаренко се радва... прочее, господин ван, аз съм от знаещите, и щом си избрал да си общуваш с мен лично, ти знаеш къде, носи си последствията. само не опитвай да си едновременно: "таласъм, киборг, луд" скучен си.
След някоя и друга година, дядо с внучката си /или пък татко с дъщеричката си/, разхождайки се из София: - Дядо, аз нали съм родена в България? - Да-а-а, миличка. - А сега къде е България, дядо? - Ами....., няма я вече, слънчице. - Защо? - Преди години, миличката ми, тук дойдоха едни чичковци и лелички. Те идваха от мно-о-о-го далече. Бяха тръгнали ча-а-а-ак от Америка за България. Тези чичковци имаха много, ама мно-о-о-ого парички. И като стигнаха тук ни казаха: "Знаете ли, ние можем ви дадем от нашите парички, но пък в замяна, вие ще ни дадете България. Искате ли? Все пак, ние идваме тук чак от Америка за.... тази България. Какво ще кажете?" Ние с баба не бяхме съгласни, но повечето от другите българи, взеха, че се съгласиха, защото те искаха, ама много искаха да имат мно-о-о-го парички. И за това, сладката ми, България вече я няма. - А къде са паричките, дядо? - Ами...., те пак са в онези чичковци, пиленце, защото след това ни накараха с тези парички да си купуваме разни неща от тях. - Какви неща? - Ами, най-различни - коли, компютри, телевизори, телефони, дрехи, чушки, домати.... Ама я по-добре ми разкажи, какво стана днес в училище?
Докс, много сте нагли тва безродните комуняги. Америка или СССР/Русия затрива България? Я пак?
Аллахче, Акбарче, Я пак - СССР или Русия? Доуточни се, сроден НЕнагъл НЕкомуняго. Сигурен съм, че не ти е ясно въобще какво значи комунизъм, но ..... нали сме демокрация - всякакви екземпляри имат право на мнение. А ние имаме преди всичко задължението да ви търпим. И, както виждаш - това правим. Търпим ви. За сега. Което и да е от двете - Русия или СССР ни освободиха - при това два пъти. Ние издигнахме в знак на признателност паметници. Те бяха благодарни и не искаха нищо повече. Не само че не искаха, ами продължиха да ни дават суровини на смешни цени. Ние от тях произвеждахме продукти и ги продавахме - основно на тях, но и на други. Не случайно, многознайко, по времето на соца вървеше майтапа, че СССР е колония на България. А ти, приятелче, като не си нагъл и не си безроден - къде си? В България ли си или си някъде по на запад, а? Щото май така е по-лесно, нали. Да не си в патакламата, а някъде далеч и от там височайшо да даваш акъл. Не. Не искам да те карам да идваш тук. Такива като теб на нас не ни трябват. Просто искам да си по-отговорен /разбирай - да мислиш/ когато пишеш. Но, ако вече си се сдобил с телевизор, това е малко вероятно да се случи. Хайде, остани си със здраве! А, и да знаеш - аз никога не съм членувал в партия. Няма и да членувам.