Това произведение не се препоръчва на хора, които са чувствителни към неприличните изрази! В редакционния блог на Дойче веле Явор Фингаров пише на ръба между сатирата и треската. Бълнуванията му се раждат в един софийски клуб. Те просто се тресат като силиконово малеби. Те са там.
Те трябва да бъдат привлекателни. Задушно е, въпреки мощния климатик. Музиката е същата като миналата година, като преди 3 години, като преди десетилетие. Някои неща са евъргрийн, например - скудоумието на диджеите и музикалните оформители в България.
Жените са там. От грима физиономиите им приличат на платно на Кандински. Устиците им излъчват пренебрежение и премерена злоба. Поклащат стройните си тела, изваяни след стотици часове във фитнеса.
Тези тела са еднакви, заради еднаквите упражнения, заради еднаквите диети, заради еднаквите страсти. Лицата им не са безизразни, но в изражението им зее дупка. Дупка от ужасяващата липса на човечност, ужасяващата липса на Смисъл.
Клонираните атакуват
В потните сепарета, където срамните въшки се чувстват у дома си, като питони са се излегнали поувехнали чичковци. Вече оплешивяващите темета блестят под шарените диско-топки. С хищен поглед те следят парада на младата плът.
А той се провежда заради тях. Жените танцуват. Искат да бъдат забелязани, искат да бъдат черпени.
Не са проститутки, най-обикновени момичета. На възраст между 16 и 24. Вашите дъщери.
Танцуват разголени и чакат състоятелните чичковци да им викнат по някой коктейл. Искат да преспят в хубавите апартаменти на тези чичковци. А след това да бъдат заведени в мола.
Сексът, разменен за най-различни обходими ненужности, закупени с парите на чичковците, за тях не представлява морална дилема. Не представлява никаква дилема. Дали ще го нарекат "той ме кара да се чувствам желана" или "той се държи галантно" няма в случая никакво значение.
Може дори да бъде абсолютно акуратно артикулирано като "търся си богат мъж". Но в случая формулировката няма никакво значение. Все тая как ще бъде наречен един геноцид, нали така?!
Гледал съм снимките им, дългите фотосесии във Фейсбук, крещящи "искам богат мъж". Те са еднакви. Жените са различни, но само по име. Визиите (както те наричат външността си) са еднакви, желанията са еднакви, мечтите са еднакви, моралът е еднакъв.
Мелодраматичният поглед, замрежено насочен директно в обектива, предизвикателната чупка в кръста, нацупените устички, тоновете грим, тупираните коси, третирани с промишлени количества лак: така седят те, жените, с техните петсантиметрови поли, дълбоки деколтета, сутиени вечно с един номер по-малки, та да повдигат циците нагоре.
И те, тези жени, седят фръцнати в жалкия си вид и чакат чичкото. Като ги гледам как го чакат на бара, просто ми иде да им изкрещя: "За Бога! Интересно е, което не се вижда, защото което се вижда, вече спира да бъде интересно!
О, жени, знаете ли точно колко квадратни сантиметра от телата ви са останали интересни?!".
Повръща ми се...
На бара седи момиче. Гледа злобно и сластно. Става ми гадно. Насочвам очи към тялото й, перфектното дупе, стройните й високи крака, нацупените силиконови устни, преливащите силиконови гърди.
Пола по-скоро дразнеща, отколкото изпълняваща функция. Токовете са поне 15 сантиметра. Гледам я, а напиращото физиологическо желание изобщо не е сексуално - иска ми се да повърна.
Тя също ме поглежда, за една десета от секундата интересът и влажността в очите й отстъпват пред суровата ярост на човека, чието време си изгубил.
За обиграния й поглед всичко вече е ясно. Раздърпаният ми пуловер, евтината цигара, 5-дневната ми брада: очевидно бедняга, който не може да я качи на мерцедес, да я заведе в мезонета си и после на шопинг.
Едва ли се е досетила, че мога да напиша някой и друг стих, пък и това едва ли може да бъде монетизирано.
Имам прозрение: щом жените използват масово такъв маркетинг за себе си, значи точно тази стока масово се търси на пазара!
И повечето мъже искат така опаковани жени. Това е тъжно.
Значи саморазбирането и самоопределянето на тези български жени е отчайващо принизено. Жената очевидно иска да бъде възприемана единствено като безмозъчен къс месо с дупка между краката - това с извинение към по-чувствителните читатели.
Като евтина курва, която за нищо не става - пак с извинение. А това ще е краят на еманципацията на българските жени.
Защото излиза, че те доброволно приемат подчинената си обществена роля, в която срещу вагинални екстри получават елементарни житейски луксове. Например - прахосмукачка, за да чистят под дивана, на който мъжът-шкембелия седи и гледа мач.
Смъртта на Смисъла
Да, явно няма Бог... И разсъблечените млади жени ще продължават като обезумели да се кършат под лъстивите погледи на дебелите състоятелни чичковци, и ще продължават да разменят вагината си за посещения в мола, и ще продължават да бъдат произволно заменяемо сочно парче месо с отверстие...
Стана ми задушно, излязох навън, запътих се към едно евтино кръчме. Докато се наслаждавах на спокойствието на малките централни улички, жените на София, там в онова заведение, започнаха бавно да умират в съзнанието ми.
Мир на праха им.
Такеши, Такеши, тези които бе-кат са най-зле, ама ти си го знаеш. Затова и толкова злоба. Пожелавам ти приятен живот!
теа, това че ни бъркат с цигани е едно на ръка. Другото е,че ни взимат за варвари, диваци или нещо от сорта. Дали са прави или не е много спорно, но България мяза на коптор.
ФИНГАРОВЦИТЕ са тук. Писаниците им излъчват пренебрежение и непремерена злоба. Поклащат кривите си пръсти, деформирани след стотици часове тракане по клавиатурата. Тези ФИНГАРОВЦИ са еднакви, заради еднаквите комплекси, заради еднаквите липси на реализъм, обективност и връзка с главния мозък, заради еднаквите страсти. Лицата им не са безизразни, но в изражението им зее дупка. Дупка от ужасяващата липса на човечност, ужасяващата липса на (с) Мисъл. ФИНГАРОВЦИТЕ атакуват В потните раздърпани пуловери, където срамните въшки се чувстват у дома си, като кобри са се настанили ФИНГАРОВЦИТЕ. Вече оплешивяващите темета блестят под дима от евтини цигари. Със злобен и завистлив поглед те следят парада на младоста и красотата. ...
Че ви ярим сичките че ви ярим и превзетите и играчите .
Авторааааааааааа, има ли по голем лузър от тебе ве дееба и хюмнето ти смачкано да еба във куцата пичка леймъркс ада еба и скамбек отровен ферментирал!!! Като ти се ебе, дай 40-50 лв наеби нещо готино, поне това не е проблем в Бегето, аз миналия път за малко самолета си да изтърва, но курва ебах и то посред бял ден, какво да правиш имам си традиция. А тези малките по дискотеките ги остави, те внимание нема да ти обърнат, що ебахме ебахме едно време, вече сме дърти и грозни пръчове...
А на момичетата просто може да им се ебе...
Нали, всички жени правят свирки, но някои са по умни, и вземат пари за това
Варианта тогава е автора да ги причака тия същите девойчета в някоя библиотека или изложбена зала и да си отмъсти така на негова територия.... с презрителен поглед и пренебрежение :
Фингарооов.... за кво ти трябваше да влизаш в бара?!? Седи си с пуловера в градинката и си пафкай цигарките, там няма да те гледат. Пък и само ти се повръща вътре, Епа бегай бързо!
По идея на Оня Дето Го Трият --------------------------------------------- Дори, по паспорт Тодорка влезе в библиотеката озъртайки се стресирано. Тътреше краката си като индианец в безводен резерват и сбръчи носле от мириса на десетки хиляди книги, мастило и непроветрявано. С векове. "Тези нямат ли еъркъндишъни, дееба"- проблесна въпрос в семплия и мозък и мигом го забрави. Същите маси, същите компютри и същите лелки зад тях- с ужас констатира Дори, спомняйки си кошмара от детството, когато баба и Трендафила я беше помъкнала с обещанието за сладолед на клечка. Тодорка от малка обичаше да ближе. И ако можеше, всичко да е на клечка, клонче или прът. За предпочитане прът. Баба и, дъртата кукумяфка, я дърпаше за ръката като нацист евреин към крематориум, а Дори пищеше с децибелите на приземяващ се Боинг 777. Млъкна едва когато бабето и обеща новия албум на Ивана на следващата пенсия. Порасналата нимфа се ужаси когато видя еднакви хора с бледи вампирски лица недокоснати от солариум, с хилави прегърбени телца непожелали физически упражнения и хранителни диети за натрупване на мускулна маса, като на Радо, лошото момче от Люлин 4, идола на всички вървежни пички. Очите на сектантите от библиотеката бяха зад дебели лупи, без изключение, а под тях мътни зачервени от денонощно четене зрителни органи се свиваха злобно, люлеейки се на прашните древни столове, познали тежеста на милиони задници и техните изпарения. "Зомбита"- сети се Дори. Приличаха и на бутафорни неживи от последния епизод на "Бъфи, убийцата на вампири". Лицата им бяха кухи с дупки демонстриращи липсата на удоволствие от живота. Възрастни лели и баби се въртяха около младите плюнчовци, уж разсеяно търсейки последните броеве на списание "Шев и кройка" или "3001 постни рецепти от грудки" в Техническия раздел и единствено погледите издаваха греховни помисли. Уморени, възпълни и сбръчкани телеса се отъркваха в очилатите зубъри, а те срамежливо покриваха нищожните си ерекции с Британски енциклопедии и геотрафски атласи при все, че и плик за писмо, щеше да скрие резултата от извратената им похот. Зомбитата искаха, но не знаеха как. Лелите знаеха как, но ги беше срам една от друга, срамежливо дебнейки се. Четящите лузъри бяха чували за тези неща, бяха надзъртали, дебнали, мечтали, завиждали. В космоса имаше повече живот отколкото във техните самотни скайпове и фейсбуци. Ситуацията беше безнадеждна и Тодорка знаеше това. Внезапно изпита съчувствие към тези бозайници, неопознали още кефа на възпроизвеждането. Реши да зарадва следващите им 200-300 нощи, като се направи, че търси книга на горен рафт повдигайки и без това оскъдната си пола. На бял свят изникнаха две бузки и бледорозови бикини. Столовете простенаха, лелките започнаха да се кръстят, забравили враждата помежду си. Сатаната беше тук и беше дошъл за душите на техните неопитни, девствени като минзухари многознайковци. Тодорка се обърна триумфално и остана шокирана от злобата с която я пронизваха десетки чифта зеници. Тяхната омраза увеличена от мощните диоптри почти я парализираше. Дори реши да не се предава- предизвикателно полюшвайки кълки по начин който можеше да предизвика морска болест, се запъти към най близкия очиларко и седна на масата му, заголвайки девичи бедър. Зубъра преглъщаше суха слюнка, адамовата му ябълка препускаше като свръхзвуков развален асансьор, а в бледото му лице беше нахлула кръв- състояние което и неопитен кардиолог би определил като прединфарктно. Погледът му обаче все така си оставаше презрително унищожителен. Тя усети, че преценяват с погнуса дългите и крака, високите токчета, стегнатия и задник, изхвръкналите цици и скъпия грим, добавящ опитност върху лолитското и лице. Гледаше я така, все едно си е загубил времето с нея. "Мога да те изчукам с хиляда пози и да те изсмуча като оранжада в горещ летен ден, момченце"- обещаваше позата на Тодорка. Умникът запотен вдигна "Сборник със задачи за олимпиади" като екзорсист разпятие и забучи победоносно нос в условията. Дори почувства, че се задушава, трябваше и алкохол, трева и Ивана. Сграбчи мобилния който се вееше окачен на врата и, но дефакто пъхнат в цепката на бюста и и набра Кокото, по паспорт Живка. Два часа по късно Дори и Кокото се фръцкаха без да виждат хората в чалготеката, щастливи, че събират погледите на околните. Светлинните ефекти на заведението периодично осветяваха две огромни лупи на бара. Полуизвърнат раздърпан пуловер фиксираше Тодорка, а фаса осветяваше петдневен брадат мъх. "А можех да ти напиша стих"- въздъхна пуловера и реши да си отмъсти.
Ах,ах,Такеши, имаш талант,ама как само го използваш?! Това последното си е чист пасквил, без да се обиждаш.
Такеши За това живея
Евалла на Такишито !!! Безспорен талант !! Брато, не си ли мислил да изкарваш кинти с писане? ))
Както често се случва, коментарите са далеч по-занимателни от статията. По традиция преобладава Thea, която очевидно трябва да смени типажа, щото не я лижели често, вероятно се дължи на факта, че не е евтина и полата и е до глезените. Един мрънка, че му липсва женско внимание, друг, че не му отвръщат подобаващо на свирките. Всеки с мъката си, както се казва.
Свалям ти шапка, Фингаров. Не са много тези които биха направили подобен слухово-мазохистичен подвиг. За визуален такъв го правят всички с някакъв IQ (дори най-ниския е Еврест за щракачите с пръсти) ходещи по улиците на столицата на Република Чалгария.