Ръка, която дава, не обеднява

Проблем с бежанците у нас няма. Това ти внушава картинката зад Централна баня. Три полицейски автомобила, бус, линейка, две дузини униформени и екип криминалисти с бели защитни костюми. И камери, микрофони и леко изнервени охранители. Снимат американски филм, обяснява ми един от хората с радиостанциите. Останалата част от градинката е запълнена от хлапета с папки, кадастрони и бои. Ученици от художествено училище.

На малки групи встрани от глъчката и в сянката на заобиколената със скеле джамия "Баня Баши", момчета си говорят на друг език. Не вдигат шум, не просят, не дърпат чанти.

После един от тях на развален английски ме пита как да стигне до някакъв адрес, изписан на телефона му. Той и приятелят му явно трябва да стигнат до Интеграционния център в квартал "Овча купел". В него и подобните заведения до неотдавна имаше място за малко над 2200 бегълци от  войни и мизерия. Сега държавата търси нови и нови места за настаняване. Защото нелегалните имигранти (и бъдещи бежанци) вече са 4500 и всеки ден идват десетки. Повечето - от Сирия.

110 000 убити, много по толкова ранени, милиони без дом в страната и извън нея. Това е гражданската война в Сирия 2 години след началото й. Режимът на Башар ал-Асад е решен да смаже опозицията, но тя също е непримирима. Цели градове са разрушени - заедно с животите, процъфтявали някога в тях.

Някои сирийци с горест допълват, че след режима на Асад ще се наложи да преборят и навлязлата междувременно "Ал Кайда".

Сънародник в нужда се познава

"Нашата помощ е насочена основно към деца и бременни жени. Ако трябва, ще гладуваме за тях", обяснява ми бизнесменът Абу Камал, който от години живее в България и е собственик на ресторантите за бързо хранене "Мимас".

Той е сред малцината изтъкнати представители на сирийската диаспора у нас, които заявяват, че помагат на бегълците от войната.

Другите (сред които има лекари, хора с автомобилен бизнес и т.н.) имат близки хора в раздираната от конфликт страна и се страхуват за тях.

Общността помага с храна, лекарства, курсове по български език, при нужда - и преводачи. След получаване на бежански статут, някои деца са били записани от родителите си в арабското училище в "Обеля", а други са отишли в обикновени български училища - колкото и да им е трудно.

Сред бегълците има инженери, лекари, университетски преподаватели и 30-40 студенти, които са пред завършване, но не могат да си позволят високите семестриални такси в българските университети (за граждани на страни извън ЕС, те са хиляди евро на семестър). Според Абу Камал тези млади хора ще могат един ден да помогнат на Сирия да се възстанови от войната.

Според Камал и "Джими" (който ме е посрещнал и преценил долу и сега превежда в пълния със знамена и плакати кабинет), има добро намерение от страна на държавата, но тя просто не е подготвена за толкова бежанци. Собственикът на "Мимас" специално благодари на всички, които минават през ресторанта му, за да предложат подслон на някое семейство.

А подслонът е нужен. 15 дни след получаването на бежански статут, мъже, жени и деца се оказват без работа и без дом. 65-те лева на месец, които отпуска българската държава, не стигат за нищо. Един от по-заможните сирийци е настанил 25 души в свое общежитие, но няма как там да се поберат хиляди.

Помощ (не) идва

Идва зима, а тя носи само лоши новини за болните и изморени бездомни бежанци. "Нямаме думи... знаем какви трудности ги очакват, но не можем да им помогнем", искрен е Абу Камал. Той и други представители на сирийската общност искат да се срещнат с вътрешния министър и председателя на парламента, за да обсъдят възможностите за сътрудничество.

Според собственика на "Мимас" страните от ЕС трябва да оценят ситуацията и е особено важно страната ни да получи финансиране, с което на бежанците да им бъдат осигурени фургони, в които да прекарат зимата.

"Трябва да погледнат по-реално към децата, които са избягали от химическото оръжие на Асад и глада... те не трябва да умират от бяла смърт", категоричен е той.

Абу Камал е много разочарован от поведението на арабските посолства у нас. Той очаквал дипломатическите мисии да помогнат с решаването на бежанския проблем, но посланиците останали пасивни. "Когато се разшири кръгът на хората, които могат да помогнат, проблемите на 4000-5000 бежанци могат да бъдат преодолени", категоричен е Камал.

Той и останалите мъже в кабинета не очакват помощ само от едно място - сирийското посолство. Според сирийците, техните дипломати не са се интересували от диаспората преди избухването на кризата, за сега - да не говорим. "За тях щом си напуснал Сирия, значи има нещо нередно около теб", обяснява Абу Камал и допълва, че дипломатическите мисии на Дамаск по света са единствено бази на разузнаването и най-често за посланици се назначават пенсионирани служители на местната Държавна сигурност.

"Има доста хора с изтекли паспорти, които ги е страх в посолството - може да ги отвлекат".

Кръст и полумесец

От сирийската диаспора са много благодарни на българските граждански организации, които събират вещи от първа необходимост за бежанците. Освен тях, Българският червен кръст набира средства за подкрепа на нуждаещите се по банков път. (Как да можете да дарите - виж вдясно).

Сирия, в която съжителстват мюсюлмани и християни, е обща грижа и на двете вероизповедания у нас.

Викарният епископ на видинската митрополия Сионий на свой ред заяви, че в Лопушанския и Чипровския манастири могат да бъдат настанени бежанци - без значение дали са мюсюлмани или християни.

"Няма никаква разлика. Всички бежанци са с еднакъв статут", посочва той и допълва, че миряните са реагирали много добре и мнозина са предложили да направят дарение в помощ на сирийците.

Епископ Сионий призова и останалите висши духовници у нас да отворят вратите на манастирите си за бежанци - функция, която всяка света обител е имала през вековете.

По същото време Главно мюфтийство започна кампанията "Подай ръка, бъди енсар!" (енсарите, населяващи Медина, приютили при себе си прокудените от Мека). В рамките й до 10 октомври в джамиите и в районните мюфтийства се събират дрехи, детски играчки, консервирани храни и учебни пособия.

По-рано през годината е имало друга национална дарителска кампания - насочена към сирийците в буферните зони по границата на арабската страна. Инициативата е дошла от обикновените мюсюлмани, започнала е в районни мюфтийства и е тръгнала на национално равнище.

"Ние не делим нито тези, които дават, нито тези, които получават дарението", категоричен е районният мюфтия на София Мустафа Избищали. По думите му от мюфтийството си сътрудничат с Държавната агенция за бежанците, които им дават информация къде и от какво има нужда в бежанските центрове.

Духовникът посочва, че вече част от дареното в провинцията е пристигнало в София, като за бежанците са събрани над 1000 одеяла, а на 15 октомври, когато е Курбан Байрам, ще бъдат осигурени 3 тона месо за нуждаещите се - "поне за ден да забравят своите проблеми".

Никой не е специален

"Не можем да кажем: "На този, който е от Сирия, трябва да се обърне повече внимание", категоричен е зам.-главният мюфтия Бирали Бирали. По думите му "Подай ръка, бъди енсар!" събира помощи за абсолютно всички бежанци - без значение от коя държава идват.

Бирали посочва, че в самата Сирия има хора с различна религия и политически пристрастия, затова и дарителската кампания не може да е, например, само за мюсюлманите: "Това са хора, които са загубили всичко, което имат. Ние не се интересуваме кого поддържат тези хора и каква е религията им. Единственото желание е да помогнем".

Заместник-главният мюфтия признава, че хуманитарната дейност е нова за мюсюлманското вероизповедание у нас, "защото дълго време самите ние бяхме обект на такава помощ". Според него кампанията се крепи и на човечността на тези, които сами едвам свързват двата края. "Само човек, който е вкусил нищетата, може да разбере друг в това положение".

Опасно ли е гостоприемството

Официалната сирийска пропаганда (а също и посолството в София), а и някои националистически организации у нас от седмици предупреждават, че сред сирийските бежанци може да има престъпници, екстремисти и даже членове на "Ал Кайда". Затова и се появиха искания за затваряне на границата с Турция.

"Сирийската природа не е склонна към тероризъм, престъпления и други отрицателни явления, но никога няма гаранция... Единствено, режимът има полза от това да излязат лоши хора", смята Абу Камал. По-притеснен е, че 65-те лева месечна помощ от държавата ще тласнат мнозина към престъпления от глад.

Християнските и мюсюлманските духовници са на едно мнение - работа на службите е да не допуснат мафиоти и екстремисти да се разхождат свободно из България. "Със своите действия те ще вредят най-напред на нас, местните мюсюлмани и след това - на всички останали", коментира Мустафа Избищали.

Тази история няма край, така както скоро не се вижда краят и на върволицата изнурени и уплашени хора, прекосяващи границата. Така че ако имате нещо, с което да помогнете, дайте. Ръка, която дава, не обеднява...

Новините

Най-четените