Най-големият проблем пред световната икономика не са климатичните промени, търговският дисбаланс, финансовите регулации или случващото се в Еврозоната. Истинският враг е краткосрочното мислене.
Същинска епидемия от късогледство е заразила света през последните години и сега тя застрашава жизнения ни стандарт, както нищо друго не е в състояние. Причините са много и не всички са обезателно негативни. Част от проблема е все по-голямата сложност на световната икономика. В резултат воденият от нас живот просто става твърде труден за възможностите на нашия мозък.
Един прост пример: представете си един гросмайстор. Вероятно той или тя ще е в състояние да мисли с осем хода напред в играта. Сега добавете по още няколко полета на шахматната дъска, както и няколко нови фигури. Гросмайсторът вече няма да може да „чете" играта с толкова ходове напред.
Заради все по-голямата взаимосвързаност на общества и икономики, нашите животи се усложняват по същия начин - случват се много повече важни за нас неща; вече се налага да проявяваме загриженост не само за най-близките си хора. В резултат, днес не можем да планираме толкова напред в бъдещето, колко сме могли някога. В глобалната икономика има твърде много несигурност.
Нейните структурни аспекти правят проблема още по-мащабен. Например, редовните тримесечни отчети водят до обсесия да бъдат постигнати прогнозираните от анализаторите корпоративни резултати, без значение с какви финансови акробатики е съпроводено това.
Друг пример - огромните средства, които се наливат за политически кампании са довели до тяхното невероятно проточване във времето - до цели 22 месеца преди президентските избори в САЩ през 2008 г. При само две години между вота за държавен глава и този за Конгрес, това означава, че почти няма време за нещо друго, освен предизборна кампания (у нас положението е на практика същото, тъй като партиите агитират по почти идентичен начин за своите кандидати за кметове, депутати и президент - бел.ред.).
Освен тези затруднения, има и една наистина неприятна причина за краткосрочното мислене: нарцисизма. Тази черта на характера, често дефинирана като липса на съчувствие, става все по-силно изразена сред хората от края на 70-те години. В този смисъл при успешните студенти „човешкият потенциал" на 60-те се превръща в стремежа към самореализация на 70-те, арогантния егоизъм на 80-те (страхотно пресъздаден във филми като „Американски психар" - бел.ред.) и самоутвърждаването на 90-те, за да се стигне да самовглъбението на Интернет епохата.
Днешните нарцисисти не само не проявяват съчувствие към другите в сегашния момент, тях не ги е грижа за бъдещето, било то и тяхното собствено. Това има ефект върху икономиката на всички нива. Хората вече не планират адекватно пенсионирането си, спокойно отлагат плащането на дълговете си за някакъв по-далечен момент - без значение дали говорим за кредитни карти или държавни облигации. Като цяло, за живота си днес крадем пари от следващите поколения.
Това постепенно се превръща в бедствие - серия от дългови кризи и високи данъци и такси, които могат да задушат и най-бързо растящите икономики.
Корпоративният сектор също страда от егоистичното мислене. Мениджърите, които се интересуват единствено от резултатите за тримесечието, пренебрегват дългосрочните инвестиции, ако първоначалните разходи им се сторят твърде големи. Това е особено вярно за т.нар социални инвестиции, ползите от които стават видни чак след няколко години.
Пред мениджърите се появява въпросът дали биха отделили допълнителни пари за повишаване на квалификацията на своя персонал, при положение, че ефектът от това може да стане виден години, след като са напуснали своите постове.
Правителствата са поставени пред същата дилема: инфраструктурата, научните изследвания и образованието струват много пари в краткосрочен план, а резултатите от една инвестиция в тях понякога идват след цяло поколение време. Същевременно, по-високите заплати, повишената конкурентоспособност и икономическият растеж може да идват по-късно, но са огромен плюс за всяка държава.
Идва въпросът как да накараме политическата класа да направи тези инвестиции, въпреки че позитивите рядко се виждат в рамките на даден мандат. Гласоподавателите (или акционерите в големите компании, в същия смисъл) трябва да отправят ясното послание към управляващите, че краткосрочното мислене трябва да остане в миналото.
За тази цел всеки от нас трябва да промени своите предпочитания и да поеме отговорност. Трябва младите да разберат, че резултатите не идват веднага и те трябва да са наясно какво точно представлява днешният несигурен свят. В противен случаи назрява рискът от огромно разочарование, които ще е катастрофален както икономически, така и чисто психически.
Вече при най-богатите икономики се наблюдава устойчивата тенденция младите хора да водят по-лош живот от родителите си две десетилетия по-рано. В резултат, още с последния училищен звънец, те започват да затъват във все по-големи заеми. Евтините пари, предоставени от централните банки по света, само засилват този водовъртеж.
Сега е моментът да погледнем по-далеч - както в бизнеса, така и в държавната политика. Докато все още на хоризонта има някакво бъдеще.
