„Журналисти и писатели ще се наказват с лишаване от свобода от една до 4 години, ако чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза.
Това решиха депутатите на второ четене с промените в Наказателния кодекс.
Когато насаждат дискриминация, омраза или насилие, основани на раса, народност или етническа принадлежност, те ще се наказват и с глоба от 5000 до 10 000 лева, както и с обществено порицание.
Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до 4 години и с глоба от 5 до 10 хиляди лева, както и с обществено порицание, предвиждат още промените в Наказателния кодекс."
На теория звучи прекрасно.
На практика превръща всеки човек, който пише и публикува където и да е, от блог до всекидневник, в потенциална жертва на екстраполации и тълкуване на закона.
Да не говорим, че е насочено само и единствено към журналистите и писателите. А какво става с политиците, които си веят коня както си поискат?
Не мога да се кривя душата и да твърдя, че тази промяна никак не ме радва. Самата идея, че нацистките уебсайтове също могат да си го отнесат най-после за изключително злотворното и зловредното си съдържание, ме радва. Обаче хората, които пишат там, не са писатели и със сигурност не са журналисти!
Тук идва много важното НО - какво се дефинира като проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза? Това е толкова общо казано, че цели сатирични уебсайтове спокойно попадат под колелата.
Да не говорим, че ми е много интересно как ще се прилага това на практика. И сега законите ни са доста нетолерантни към нацизма, но това не го спира, нито пък дава някаква защита на хора, които са били жертва на дискриминация или насилие на база пол, раса, сексуалност, етнос или външен вид.
Друг сериозен проблем е, че дискриминацията не хвърчи толкова от вестниците и от списанията. Там царуват главно лъжи, извъртания и оправдания, оневинявания и платена журналистика. За тези неща трябва да си има Етичен кодекс. На теория.
О, да, не е като да няма Атака и всичките им болно-агресивни излияния, но отново ще бъдат наказвани журналисти и обикновени хора, а не тези, които всъщност прокарват и разпространяват въпросните идеи чрез политиката и градят платформи на нея. Което не ми допада и не го намирам за много логично. Политиците ще могат да си продължат агресивните проповеди, а хората, които им пишат вестниците, ще влизат в затвора. Евентуално.
Хубаво е да има нетолерантност към нетолерантните. Само че дали 4 години затвор е адекватна реакция и каква е отговорността на политиците и на политическите партии, които най-често използват дискриминационен, расистки и сексистки език?
Искам да знам какво ще се случи с депутати, които си позволяват да правят расистки и секситки коментари. Защото до този момент нищо не е направено на практика.
Теорията, че расистки и дискриминационен език няма да се толерира никъде - нито в интернет, нито във вестниците и списанията, звучи добре. Само че тук идва другият проблем - ограничаване на свободата на словото. Да бъдеш расист или сексист не е незаконно. Да подбуждаш към агресия и насилие по принцип обчае е и се носи отговорност за това. Само че ми се струва, че се размиват границите.
Какъв процент от реално извършващите насилие го коментират виртуално и откъде-накъде се слага равенство между средностатитическия форумен лумпен, който мрази всички на общо основание, и умишлена пропаганда от политически движения, свързани и организирани уебсайтове и вестници и списания?
Някак ми се вижда, че отново всички се третират по един и същ начин, без да се прави нещо реално. Защото, ако този закон започне да се прилага на практика, процентът редови граждани, които могат да попаднат зад решетките, ще скочи. Но къде остават политиците?
