Като малък са ми разправяли истории за силното земетресение от 1977-а. Срутени сгради, хора без дом... затиснати, убити, безследно изчезнали. Разбира се, снощното - 5.8 по Рихтер, не може да се сравни с онова, вранчанското, с диагнозата му от 7.4 по Рихтер.
Но това, което успешно може да се сравни с него, е чувството ни за сигурност, пардон, безсигурност! Без да хвърлям някого в паника, ще щриховам своите притеснения.
Живея в блок, строен 1950-а и някоя. Правен в ранните комунистически доби, блокът ми е толкова стар и толкова зле, че тръбите за мръсната вода си изгниха, както си гние хубавото френско сирене. Точно така като него си бяха станали на дупки.
Тръбите за студената вода - подобни. Пукнаха се преди две години, та се наложи и тях да сменим. За тръбите на топлата вода вече се досещате. Сега идва ред на плочите. Когато през 2008-а правихме ремонт на жилището, останахме шокирани.
Таванът беше увиснал с 20 см! Смъкнахме го с 25, за да успеем да го закрием... Пишейки това, чувам как хладилникът ми шуми люто вследствие на снощното парти. И все така, без да паникьосвам никого, трябва да отбележа, че вечер, сутрин, по обед, следобед и привечер, чувам съседите си от горния, долния, по-горния и по-по-най-горния етаж.
Чувам ги, все едно някой ми е дал свръхслух! Знам кога имат ново гадже, кога имат рожден ден, кога са ги съкратили от работа, или просто, когато имат нужда от едното напиване... Знам, че и те са абонирани за моя личен живот.
Когато тресна снощи, само едно ми мина през ума - тресе! Тресе и не спира! Спря! Лягам си! Къде ще си лягаш бе?! Тресеше адски силно!!!
Веднага след което ми се обади моята любима. Тя беше изплашена. Имало счупени предмети. Опитах се да я успокоя, макар че беше по-спокойна от мен. Живее в 25-годишен саниран панелен блок в Студентски град. Каква късметлийка.
Има шанс да оцелее и при по-силно земетресение. Някъде бях чел, че панелите живеели до 50-годишна възраст, а когато били санирани, жалкото им съществуване се удължавало. Проверих и родителите. И те бяха наред, все пак са в другия край на тоя пущинак. Тук някъде ми идва една мисъл... Кое е по-сигурно - 60-годишният ми блок, или 30-годишният Опел на съседа. Второто поне е немско.
И без да претендирам, че разбирам от строителство, знам колко трудно е да се срути една сграда - гледах запис от взривяването на Мавзолея. Но чакай малко! Мавзолеят беше бая масивно изграден!
Следващия път може да друсне по-силно, а нас нали си ни бива в "превантивните мерки", като първо вярваме на думи, после на действия, а накрая и на Мавзолеи. Тоя Мавзолей издържа повече от три взрива!
Ха! Честито утро с тая бучка истина, драги четящи, дано доживеем следваща среща!
