На 12 октомври 2012 г. Европейският съюз спечели Нобелова награда за мир, за приноса си в "развитието на мира и помирението, демокрацията и човешките права в Европа".
ЕС би трябвало сега да докаже, че е достоен за тази чест, и да демонстрира воля да защити свободата на информацията, независимо от страха от политически натиск от така наречения си най-близък съюзник - САЩ.
След като Едуард Сноудън, младият американец, който разкри глобалната система за следене PRISM, поиска политическо убежище от 20 страни, държавите от ЕС би трябвало да го посрещнат с отворени обятия, на база който закон или статус сметнат за най-подходящ.
Американското отношение към информаторите опетнява първата поправка на американската конституция
През 2004 г. специалният докладчик на ООН по въпросите на свободата на изразяване, както и колегите му от Организацията на американските държави и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа съвместно отправиха призив към всички правителства да защитават информаторите от всякакви "юридически, административни или служебни санкции, ако те действат 'добросъвестно'."
Информаторите бяха дефинирани като "физически лица, разкриващи поверителна или тайна информация, въпреки че са поели офециално или друго задължение да запазват поверителност или тайна".
Нещо повече, парламентарната асамблея на Съвета на Европа реши през 2010, че "дефиницията на защитеното разкриване на информация трябва да включва всякакви добросъвестни предупреждения срещу различни типове незаконни действия".
Резолюцията на асамблеята с номер 1729 заключава, че законите на страните-членки би трябвало "да осигуряват защита на информатори от обществения и частния сектор, включително членове на въоръжените сили и специалните служби".
Какво е Сноудън - предател или информатор?
Някои политици призовават за преследване на Сноудън на база обвинението, че той е предател, а други се опитват да скрият проблемите, които той разкрива, чрез юридически сложности. Има ли обаче всъщност сериозни хора, които биха отрекли, че Едуард Сноудън е информатор в най-чистата форма на това понятие?
Разкритията на специалиста по цифрови комуникации позволиха на международната преса, включително авторитетни глобални издания като Washington Post, Guardian и Spiegel, да публикуват сведения за система за наблюдение, която следи десетки милиони граждани, сред които има и много европейци.
Като мишена на система, застрашаваща техния суверенитет, както и техните принципи, страните от ЕС дължат на Сноудън, ако не друго, благодарност за разкритията му, които очевидно са в обществен интерес.
Младият американски информатор ще бъде изоставен в транзитната зона на московското летище само ако европейските страни изоставят принципите си, както и основна част от мотивите за съществуването на ЕС. Изразите на дипломатическо негодувание ще остават само празни жестове, ако човекът, предизвикал тези разкрития, бъде изоставен изолиран и без помощ.
Извън необходимостта от осигуряване на правна защита на информаторите, защитата на личните данни също е въпрос от голям обществен интерес, особено в областта на свободата на информацията.
Франк Ла Рю, специалният докладчик на ООН по свободата на изразяване, отбеляза в доклад миналия юни, че "произволното и незаконно нарушаване на правото на защита на личното пространство... застрашава защитата на правото на свободно изразяване на мнение".
Поверителността на писмените и устните комуникации е задължителна за упражняването на свободата на информацията. Но когато източниците на журналистите бъдат компрометирани, както се случи с Associated Press; когато САЩ злоупотребява със Закона за борба с шпионажа, приет през 1917, който досега е бил задействан общо 9 пъти срещу информатори, като шест от тези случаи са по време на мандата на администрацията на Обама; когато властите се опитват да заглушат WikiLeaks, налагайки финансово ембарго върху организацията и подлагайки познати и приятели на Джулиан Асанж на претърсване при навлизане в територията на САЩ, когато основателят на сайта и колегите му са заплашени от наказателно преследване В САЩ, под заплаха е нещо повече от американската демокрация.
Всъщност самият модел на демокрация, който наследниците на Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин са задължени да подкрепят, става лишен от съдържание.
Само празно красноречие?
Какво дава право на САЩ да бъде изключение от принципите, които Америка изисква да бъдат прилагани другаде?
През януари 2010, държавният секретар Хилари Клинтън изнесе историческа реч, в която защити свободата на изразяване като крайъгълен камък на американската дипломация. Тя потвърждава тази си позиция и през февруари 2011-а в друга реч, в която заявява, че "в спектъра на интернет свободите, ние се намираме на страната на откритостта."
Красноречиви думи, които насърчиха дисидентите в Техеран, Пекин, Хавана, Асмара, Ашхабад, Москва и други столици. Разочароващо е обаче да открием, че небостъргачите на американският шпионаж са достигнали мащаби, сравними с технологичната Велика китайска стена.
В последно време посланията за демокрация и защита на човешките права на Белия дом и Държавния департамент на САЩ губят убедителност. Признак за тези масови опасения е и фактът, че Amazon регистрираха 6000-процентен ръст на продажбите на класиката на Джордж Оруел "1984".
Сега, когато Големият брат ни наблюдава от предградията на Вашингтон, основните институции на американската демокрация би трябвало да изиграят ролята си на противотежест на изпълнителната власт и превишаването на правомощията й.
Системата за баланс между разделените власти е нещо повече от просто девиз за запалените читатели на Токвил и Монтескьо.
Крайно време е американските лидери да осъзнаят болезненото и очевидно противоречие между техните шумни оди за свободата и реалността на действията на властта, които вредят на имиджа на страната им.
Американският Конгрес трябва да може да удържи приливната вълна на мерките за сигурност, като признават законните права на хората, разкриващи злоупотреби с власт. Необходима е промяна на американския Закон за защита на информаторите, осигуряваща ефективна закрила на информаторите, действащи в обществен интерес - интерес, напълно отделен от преките национални интереси, особено от начина, по който разузнавателните служби избират да ги тълкуват.
