Юнските седмици се оказаха доста светски за иначе по презумпция сериозните правителствени репортери.
Помощник-държавният секретар на САЩ Го потупа по рамото. После Той се видя с посланиците на ЕС, за да похапнат в една резиденция, като между суфлето и кафето ги осведоми, че излизаме от СИВ.
Междувременно проби дупка в багер с бутилка от шампанско под претекста, че осветява първа копка на нов ВЕЦ, но по мое мнение - демонстрирайки мощ пред един 2-метров крак и две зелени очи в публиката. В заника на петъка дегустира картини на скъпоплатен китайски художник, като преди това успя и да спазари няколко от любимите Си раирани фланелки директно с производителя Хилфигър.
Правителствените журналисти обаче знаеха, че това е само началото на края... И изтръпваха при всяко телефонно обаждане. Защото то можеше да крие сакралната редакционна заповед: "Звънни Му и го питай какво ще прави на рождения Си ден в неделя!".
Този въпрос е еднакво страшен и за двата пола журналисти. За силния - защото Той а) няма да Си вдигне gsm-a и б) ако все пак го направи, ще избоботи нещо от сорта на: "Какво ми се месиш в личния живот, бе...!". При нежната част от гилдията обаче положението е още по-страшно.
Така, изправени пред непробиваема скала (и в прекия, и в преносния смисъл), репортери и репортерици от всички краища на София в един и същи миг, стигат до едно и също спасително решение - Зоологията!
Фауната винаги е била благосклонна към сушавите откъм новини дни. Така например, ако в неделя Той се препича на плажа в Обзор, но тъй като това е тайна, не можеш да го напишеш, тутакси набираш телефона на шефа на зоологическата градина и д-р Иванов благосклонно ти разказва за проблемите на лъва Славчо с лъвската отделителна система.
Славчо се запекъл с опаковка от вафла. Най-вероятно хвърлена му от някое дете, толкова малко, че не може да прочете надписа „Не хранете животните!". Сега му давали разхлабително и се чувствал по-добре. И така, една висяща страница мигом е запълнена. Заглавието, разбира се, е „Лъвът Славчо се подриска".
Това кратко лирическо отклонение бе само, за да обясня методиката на драгия читател на всекидневната преса, в случай че е забелязал първите страници на вестниците от юнските седмици. Евриката на репортерите и репортериците, изправени пред редакционната заповед да напишат нещо за премиерския рожден ден, както винаги в момент на трудност, се оказа зооновината.
Тон зададе "Стандарт", който превърна ягуара Окичуко, понастоящем живущ в столичния зоопарк, в подаръка на Борисов от герберите в парламента. От "Труд" обаче "доразвили новината" като направо проследили шефката на герберите в парламента до зоомагазина, за да видят Окичуко ли ще купи.
Тц!, ликува "Труд". Не било ягуар, а било малко лъвче. Ама не било истинско лъвче, ами още неродено лъвче. И бъдещата майка не се казвала София (както се включи и агенция „Фокус"), ами Стефка. Пък милият Славчо, онзи с отделителните проблеми, още не знаел, че му била делегирана отговорната задача да стане татко на премиерския лъв... И този драматичен сюжет е разгърнат на две страници.
В крайна сметка Той получи нещо средно. Ягуар, както бе предвидил „Стандарт", ама неодушевен - както установил "Труд". Или разбирай - статуйка.
Иска ми се надълго да ви разкажа и за една друг основен постулат в журналистиката, освен "при проблем с пълнежа, винаги прибягвай до д-р Иван Иванов", а именно - „като си подхванал една тема, винаги прави продължения".
За съжаление, няма да имам време, защото след малко ми предстои поредното пробиване на дупка в багер. Но накратко: трудоваците, верни на всички постулати, наистина продължиха темата. И няколко дни след сафарито в зоопарка, четем, че Той подготвял любимото малко овчарско куче за подарък на Обама. Още работел по командите... на английски.
А аз се чудех защо му е на един премиер, който управлява държавата (и Столична община) само с едно зелено и с едно червено копче, да попива от езика на Шекспир, като си чете думички от листчета - докато пътува.
Congratulations!
