Доста изненадващо е, че сред изпълнителните директори на 500-те най-големи американски компании само един човек - Тим Кук, открито признава, че е гей.
Разкриването на сексуалните му предпочитания тази седмица, придружено с декларацията "гордея се, че съм гей", бе приветствано като важен момент за гей-общността.
Активисти твърдят, че знаят и за шефове на други големи фирми, които са хомосексуални, но не изгарят от желание открито да споделят този факт. Те се надяват публичното признание на Кук да ги накара да се разкрият. Въпросът е: какво им пречи да го сторят?
Променящи се времена
"Когато още следвах, хората, които правеха гей-неща, хомосексуални действия, обикновено отиваха в затвора и оставаха там дълго време", коментира Джон Браун, бивш изпълнителен директор на BP. Той подаде оставка от поста си през 2007 г., след като бе разкрито, че има връзка с мъж.
Подобно на Браун, много други висши мениджъри са израснали във времена, когато хората не са били толкова толерантни към хомосексуалните.
Активистите твърдят, че определящите за тяхното съзряване години вероятно са сред основните фактори, възпиращи мениджърите да разкриват предпочитанията към собствения си пол.
"Възгледите в обществото са се променили сериозно, но това се случи едва в последните 10 години," казва Суки Сандху, основател на професионалната мрежа Outstanding.
Хомосексуалните на 50-60 години вероятно са пазили сексуалността си в тайна от колегите си в продължение на години, дори десетилетия. Нищо чудно тази дългогодишна тайна също да е причина да запазват мълчание.
"Някои от най-големите ни лидери са известни с искреността и откритостта си, но пък да се обърнеш в един момент и да заявиш „Всъщност има нещо важно, което досега не съм споменавал", е доста трудно," казва Рут Хънт, изпълнителен директор на организацията за равни права на лесбийките, гейовете и бисексуалните Stonewall.
Частно срещу публично
Повечето бизнесмени са "гнусливи" към говоренето за личния си живот, казва Ян Гудинг, бранд мениджър в застрахователния гигант Aviva и председател на Stonewall. Според нея те биха предпочели да бъдат по-известни с дейността си в професионалната си област, отколкото със сексуалната си ориентация.
Фирмените ръководители обаче в наши дни са подложени на натиск да разкриват повече за личния си живот.
"Когато аз се разкрих, стана ясно, че животът ми е станал публична собственост - и мисля, че когато си лидер на голяма организация, няма как да бъде другояче в наши дни - трябва да оставиш личното си пространство настрана," казва Браун.
Мениджърите, които се разкрият, е вероятно да послужат като ролеви модел за по-младите хомосексуални служители, което също е допълнителен натиск.
"След като се разкриеш, изведнъж от теб се очаква да бъдеш експерт по всички гей-въпроси, но естествено ти си експерт в работата си, а не в гей-въпросите," коментира Хънт.
Опасения за бизнеса
Висшите мениджъри може да имат и още едно притеснение. Дали разкриването на хомосексуалността им не би навредило на перспективите на бизнеса им?
Международната Международната асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ILGA) назовава 78 страни със закони, наказващи сексуалната активност на групите, които представлява. Много от тези държави са в Африка, Азия и Близкия Изток.
Тези региони се развиват бързо и са място, където амбициозните компании биха искали да разширяват бизнеса си.
Сандху смята, че публично заявилите се като хомосексуални мениджъри "потенциално биха могли да повлияят на продажбите" в тези страни. Засега това тепърва предстои да се установи, тъй като за момента липсват данни, подкрепящи тази теория.
След разкритието на Тим Кук, може да установим в следващите няколко години дали клиентите се влияят от сексуалността на изпълнителен директор, когато си избират мобилен телефон.
Кариерни перспективи
Ами различните, които се опитват да пробиват път в кариерната йерархия? Над три четвърти от 500-те най-големи американски компании имат политика на забрана на дискриминацията, която не позволява уволнение на служител заради сексуалната му ориентация, казва Джъстин Нелсън, съосновател и президент на американската Национална гей и лесбийска търговска камара.
И все пак, по негови думи, тези политики не водят до абсолютно приемане на хомосексуалните сред останалите служители. "Има все още ситуации, когато дори и да има политика, човекът на съседното бюро може да има лични убеждения, които не му позволяват да приеме напълно гейовете като равностойни колеги," коментира той.
В някои браншове се полагат повече усилия за преодоляване на такива проблеми
Британската модна индустрия например може да се похвали с единствения открито хомосексуален изпълнителен директор сред компаниите от FTSE 100. Кристофър Бейли стана изпълнителен директор на Burberry по-рано тази година, а по думите на Суки Сандху от Outstanding, широките възгледи са "в кръвта" на Burberry.
Модната индустрия все пак не е сред лидерите в насърчаването на гей служители. Според изпълнителния директор на Stonewall Рут Хънт, юридическите фирми и банките са тези, които са отбелязали най-голям напредък в последно време.
Бизнесът с недвижими имоти също полага доста усилия в тази насока, като строителният гигант Balfour Beatty работи със Stonewall за подпомагане на служителите с различна сексуална ориентация.
Въпреки усилията на активистите, много млади гейове все още се чувстват подложени на натиск да крият сексуалността си.
"Доста шокиращо е да научим, че дори дипломантите, които не са крили сексуалната ориентация в университета, започват да го правят в офисите, защото светът на бизнеса е изостанал", обобщава Сандху.
