Няма по-добър начин да видите полуострова на Кони Айлънд в Южен Бруклин от този да го гледате от върха на виенско колело от 1918 г. Стига да изберете стационарна кабинка, вместо такава, която неприятно се плъзга от една страна на друга.
На известно разстояние личат изоставени исторически сгради - пред високо издигащи се жилищни блокове. Зад вас е "Циклон" от 1927 г. - старо дървено увеселително влакче, което спуска малки вагонетки по своите заплетени релси. Отляво има редици от щандове за хотдог, много от тях затворени, покрай дъсчената крайбрежна пътека. Навсякъде наоколо малки частици земя остават празни. Отвисоко Кони Айлънд изглежда точно като град-играчка - само че занемарен.
Откакто холандските заселници завладяват Кони Айлънд, измествайки оттам индианците в средата на XVII век, възникват спорове за имоти. След американската гражданска война, предприемачи разграбват земята там за частни плажове и хотели - и по-късно за три големи развлекателни парка - "Стипълчейс" (1897), "Луна Парк" (1903) и "Дримленд" (1904).
С подобрените транспортни връзки от Бруклин и Манхатън, районът се превръща в голям курорт за "еднодневните туристи". Но през 40-те години новото райониране, което прави архитектът и урбанист Робърт Моузес, съкращава "безвкусната" развлекателна част и през 1964 г. трите развлекателни парка затварят.
Последното десетилетие бележи дори още по-голямо западане, тъй като най-новите притежатели на земята - Thor Equities и общината на Ню Йорк, се борят да постигнат споразумение за бъдещето на квартала.
Миналия уикенд обаче се появиха знаци за известен възход. Под виенското колело строители сглобяваха червени, жълти и сини метални тръби и зъбчати колела, напомнящи части от конструктор, докато кранове изправяха железен портал, декориран с полумесеци и цветни светлини откъм Сърф Авеню.
"Луна парк", вдъхновен от оригинала, който затваря врати през 1944 г., е съвсем нов развлекателен парк, състоящ се от 19 атракциона, конструирани от италианската фирма Zamperla. Финансиран от общината на Ню Йорк, той е първата стъпка към възраждането на Кони Айлънд.
Досега усилията за възкресяване на района бяха грижа на организацията Coney Island USA - център за изкуства, включващ малък музей, театър и бар, разположен на Сърф Авеню в сграда, някога заемана от ресторантската верига Childs.
Организацията е основана от Дик Зайгън, завършил Йейл театрал и ученик на известния през XIX век П.Т. Барнъм. От 1980 г. Зайгън е обучил ново поколение от артисти във водевила. Сега центърът провежда семинари по бурлески и рисуване на табла, и организира годишен "Парад на русалките" - продължение на фестивала Марди Гра в Кони Айлънд.
Но както обяснява Арън Бийби, директор на Музея на Кони Айлънд, дори миналата година, когато юнският парад е привлякъл 200 000 посетители, хората все още продължават да говорят за района все едно, че му предстои да изчезне. "2009-а, шегува се той, е "третата поредна последна година на Кони Айлънд".
Смъртта е "секси, вълнуваща," казва Бийби - и много по-лесна за продаване от историята на обновяването на града чрез културен туризъм. Бийби е въодушевен от "малките, странни начинания", които той се надява да подхранват успеха на новия Лунапарк.
Шоуто в театъра на Coney Island USA предлага усещания от зенита на славата му: мъж в цилиндър и две оскъдно облечени жени примамват минувачите вътре, за да гледат съмнително изпълнение на дресьори на змии и гълтачи на саби.
В другия край на Сърф Авеню е Coney Island History Project - малка барака, разположена точно под "Циклона" - "като къщата на Ани Хол", казва директорът на проекта Чарлз Денсън, докато отвън се чуват викове и тропане. Стените на бараката са покрити със спомени за Кони Айлънд: реклама за първия съществувал инкубатор за бебета, "експонат" от оригиналния Лунапарк; снимки на известния хотел Elephant, който изгаря до основи през 1896 г.
Денсън се притеснява от новото зониране на развлекателния район. Кони Айлънд винаги е бил с ниски сгради, но вече има архитектурно разрешение за 26-етажни жилищни сгради по крайбрежието.
Междувременно Бийби пък се притеснява за празните участъци, от типа на останалия след изоставеното увеселително вклакче Thunderbolt. "Спекулацията с имоти винаги е била сред минусите на историята на Кони Айлънд," казва той.
Но в задушното съботно утро има твърде малко неща за вършене - което дава възможност за размисли. След виенското колело и театъра, по-малките атракциони изглеждат безлично. Хотдоговете в "Нейтън'с феймъс" (основан през 1916 г.), както ме предупреждава един от местните жители, не са вече това, което са били, но "Тотоно" на Нептун Авеню, "най-старата работеща непрекъснато пицария в САЩ", предлага прекрасни хрупкави маргарити.
Плажът е забавен, ако ви допада звукът от няколко мощни уредби едновременно, но "Shoot the Freak" - игра, приканваща туристите да заливат човек с боя, е едновременно обезпокоителна и глупава. Групи от туристи кръжат наоколо, търсейки места, където да се отърват от големи плюшени играчки.
Вероятно най-голямото забавление е да се играе на игра на фантазията. Какво би могло да се направи с такова особено, изоставено място, само на 45 минути път с метрото от Манхатън? Независим театрален фестивал? Огромен концертен център? Модна серия от сергии за органични хотдогове?
Размишленията са едни от любимите развлечения на Бийби - но с деликатен подход към особения чар на Кони Айлънд. Не е ли добра идея петзвезден ресторант? Той кима: Да, Кони Айлънд би спечелил от малко добра храна. А хотел? Той изглежда неспокоен. "Да," казва с известно колебание. "Имаме нужда от хотел - но се нуждаем от стар хотел."
