В медиите се говори за НЗОК основно по два повода - или заради поредната обществена поръчка, или заради поредното актуализиране на бюджета й. През 1999 година, когато бе създадена Здравната каса, България бе с най-много болнични легла на 100 хил. души и втора след Австрия по брой лекари. Тогава здравеопазването бе застинало в 80-те години във всеки един аспект - от методите на лечение, до апаратурата.
Целта на реформата в здравеопазването - достъпно, модерно и ефективно лечение, в комбинация с добро отношение към пациентите и достойно заплащане на лекарите - продължава да изглежда повече като мит, отколкото като практика 16 години по-късно.
Бюджетът за здравеопазване се увеличава всяка година, финансирането на болничната помощ от НЗОК нараства почти двойно в сравнение с нивото от преди 5 години, но ефектът от наливането на пари без контрол е нулев - корупция, масово доплащане на ръка от пациента и свръхконцентрация на средствата в малък брой (частни) болници в няколко големи града.
Неефективната система на здравеопазването трябваше да бъде реформирана чрез Закона за здравното осигуряване, в който е заложен троен ефект - ограничаване на ненужното потребление на медицински услуги, осигуряване допълнителен стимул на лекарите и възможност за двойна засечка на реално извършените медицински услуги.
Към днешна дата комбинация от трите основни идеи на реформата не се среща в почти нито едно лечебно заведение.
НЗОК е парадоксална обществена институция - по своя дух и замисъл създадена да бъде независима от държавната машина, която през годините се трансформира в придатък на Министерство на финансите.
Въпреки вноските във фонда от страна на гражданите, всяка година държавата дофинансира дейността на НЗОК, което само увеличава корупцията и обезсмисля логиката на замислената в края на 90-те коренна промяна в здравеопазването.
Реформите, предприети от министъра на здравеопазването Петър Москов, целят изсветляване на проблемите и корупцията в здравеопазването.
Появата на "държавни частници" не е запазена територия само за университети. През последните години много болници се превърнаха във феодални владения, в които дивият капитализъм изяде хипократовата клетва, а междувременно НЗОК се превърна в златната кокошка.
Идеята за обединението на администрацията на 9-те болници от национално значение в карето на Медицинска академия под ръководството на доц. Красимир Ангарски е стъпка в правилната посока за прекъсване на порочните практики, които се развиваха през последните 15 години.
Чрез намаляването на администрацията, създаването на общи обществени поръчки и прекратяването на дублиращите дейности, най-накрая ще се видят реални изражения от здравната реформа в поне няколко лечебни заведения. Общото администриране е възможност за премахването и на дефектните практики при избора на доставчик на лекарства, както и - при добро управление - прекратяване на корупционните схеми.
Не така стоят нещата обаче извън столицата и големите градове.
Сегашният модел на финансирането на болници е язвата, която убива здравеопазването. С настоящия ред лечебните заведения трябва да изберат дали да увеличат заплатите на лекарите, да инвестират в апаратура или да направят ремонт на дадено отделение.
В същото време, липсата на лекари е осезаема - само разгледайте колко вакантни позиции за специалисти и лекари има по места. Порочната практика с фиктивното здравеопазване стига нови висоти през последните години.
Всеки един лекар от провинцията може да ви разкаже по няколко случая за негови колеги, които са на 3 договора в поне 2 болници, без да броим и частните им кабинети.
Фиктивни, разбира се. Настоящите правила изискват определен брой специалисти за съществуването на здравно заведение, а желаещи за заемане на свободните позиции няма. Именно заради това болничните мениджъри прибягват до това да наемат лекари за хиляди левове на месец, които дори не са стъпвали в лечебното заведение.
Модерното здравеопазване в провинцията е факт благодарение на тапията на специалист от Русе, който никога не е бил в болницата в Тутракан, от която получава допълнителни доходи. Развратните привички са с изключителен мащаб, а чрез тях не само се увеличават разходите от страна на НЗОК, но и пациентите не получават адекватно лечение.
Затова не може да бъде решен и един от основните проблеми на българското здравеопазването - от колко лекари се нуждаем.
Когато към тази сметка включим и редовните "добавки" към диагнозите за пациенти, чрез които се източва касата, мащабите на неефективност придобиват колосални размери. Добрите примери в управление, като болницата "Св. Екатерина", само потвърждават нуждата от истинска реформа в здравеопазването.
Към цялата картина трябва да добавим и проблемите в Бърза помощ, които са трупани с години. Като оставим настрана, че нейната работа е неефективна - по неофициални данни близо 70% от случаите, които се поемат от Бърза помощ, са за личен лекар, а само 30% са в прерогатива им - и там се вижда ясен проблем с кадрите.
Въпреки че на места в провинцията се дават 100 лева за допълнителна смяна от страна на лекар от друго отделение, желаещи няма.
Ниската стартова заплата, в комбинация с липсата на възможност за развитие, принуждават много млади специалисти да емигрират в чужбина.
Към днешна дата здравеопазването не е нито обществено, нито управлявано от обществото. НЗОК се превърна в поредната институция, зависима от държавата и източвана по същите схеми, както множество успешни предприятия.
Истината е, че не е толкова трудно да бъдат открити и закърпени пробойните в кораба, наречен здравеопазване. Нужно е единствено желание за реформа и контрол от страна на държавата. Нищо повече.
