Русия и цифровата Желязна завеса

Невероятно симпатично същество от съветска книга от 1966 година, по-късно превърнало се в герой на анимационен филм, сега е в периферията на дискусии за нарастващите амбиции на Кремъл да упражнява по-голям контрол над употребата на Интернет в страната.

В края на април член на горната камара на руския парламент предложи да бъде създаден изцяло затворен, "вътрешен" Интернет, недостъпен от чужбина, с изключение евентуално на членки на предвождания от Русия Евразийски митнически съюз. Мрежата трябваше да носи името на рошавия герой от детски анимационни филми Чебурашка.

Въпреки че въпросният руски сенатор - Максим Кавжарадзе, впоследствие поясни, че предложението му предвижда създаването само на такава мрежа за обмен на научна информация, употребата на Чебурашка като символ за опитите на Кремъл да създава по-"суверенен" Интернет е доста уместно. Създанието, измислено от Едуард Успенски, не съзнава, че съществуват хора, оказва се в щайга с портокали и се налага да се адаптира към новата реалност, след като се оказва в московски магазин.

В Русия остава неясно как потребителите ще реагират на новата реалност, създавана около Интернет, който някога се радваше на почти пълна свобода

През април Руската Дума прокара закон, според който не руските технологични компании са задължени да съхраняват всичките си данни за потребители от Русия на територията на страната в продължение на поне 6 месеца. Уважаваният вестник "Комерсант" съобщи, че комисия, създадена от руския президент Владимир Путин, препоръчва система, която да позволи на правителството да филтрира и вижда всичкото съдържание, преминаващо през руски сървъри.

Остава неясно също дали големи компании като Google и Facebook ще се съгласят на скъпото начинание да разполагат свои сървъри и датацентрове в Русия - или Москва ще реагира с блокиране на достъпа до всички сайтове, които не го сторят. Каквото и да реши да направи, Путин е поредният представител на вълната лидери-автократи от цял свят, които се стремят да обуздаят огромното и трудно за контролиране Интернет пространство. 

Проблемът е, че подобни опити, след като населението вече познава ценността и удобството на свободния достъп, са доста трудни за реализиране

По-долу разглеждаме няколко примери за уеб цензура, вариращи от най-крайната версия на наистина "суверенен" уеб до такива на еволюиращи според ситуацията стъпки за премахване на свободата онлайн.

Всички тези цензорски режими съществуват с различна степен на принудителна автоцензура, наложена под заплахата от наказание за публикуване на съдържание, смятано за неморално или вредно за държавата. Потребителите и компаниите съзнават, че дейността им онлайн може да бъде проследявана по всяко време, и те самите стават участници в създаването на цензурирана среда.

Севернокорейската "Затворена градина"

Действайки като национален интранет, изцяло суверенната система е достъпна само от границите на държавата. Едно от забележителните "постижения" в този режим на пълна цензура е севернокорейската мрежа Kwangmyong. Информацията за тази мрежа е оскъдна, тъй като твърде малко хора извън така нареченото "отшелническа държава" са могли да получат достъп до нея. Но според доклад на AP, системата съдържа около 5500 уеб сайта, свързани основно с университети и държавни организации и учреждения.

Този тип мрежа е такава, че може да функционира само на места, където цари виртуална блокада на информация от външния свят, като Северна Корея или Куба, където съществува подобна система. Този тип национален интранет също така е труден за реализация в почти всички общества с изключение на най-тираничните, защото на повечето места вече има натрупан опит със свободата, която нормалният, публичен Интернет предлага.

Великият китайски файъруол

Китайският проект "Златен щит", който блокира и филтрира съдържание, считано за вредно от управляващата комунистическа партия, като цяло е успешен, защото правителството отрано е решило, че Интернет е нещо, което е необходимо да бъде контролирано.

С нарастването на употребата на Интернет в първото десетилетие на XXI век, китайските сайтове, които приемат правилата за цензура на властите - и помагат в блокирането на съдържание - постепенно са се превърнали в норма. Докато западните компании се затрудняват или директно отказват да се адаптират към правилата за филтриране на съдържание, местните компании като Baidu, най-голямата търсачка в Китай, процъфтяват.

Китайските потребители, желаещи да получат достъп до блокирани сайтове, могат да използват проксита, които осигуряват достъп до външни сървъри и заобикалят цензурата, но тъй като уебсайтовете там в основната си част отговарят на нуждите на китайската аудитория, повечето потребители просто не считат за оправдани толкова много усилия за по-свободен достъп до нецензурирана информация.

Иранската "праведна" мрежа

Цензурата на Интернет в Иран нарасна осезаемо след оспорваните избори през 2009, в които хиляди антиправителствени протестиращи се събраха на улиците на Техеран. Достъпът до Западни сайтове като Twitter, Facebook и YouTube оттогава е отрязан, а през 2011 Иран започва работа по "праведна" мрежа, която съществува само в рамките на страната. Плановете според един от министрите са потребителите да могат да получават достъп до съдържание само ако то поддържа подходящо "етично и морално ниво".

Въпреки че Техеран все още заявява, че работи по този "интранет", три години по-късно страната продължава да разчита на цензори, които да добавят в "черен списък" и да филтрират уеб сайтове, смятани за опасни за ислямската република. Създаването на съвсем нова система без вече съществуваща инфраструктура, като в Китай, се оказва доста трудно начинание. Много потребители все още успяват да имат достъп до Западни социални мрежи чрез проксита.

Еволюиращият турски модел

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган води непрестанна битка с "тъмните сили" на Интернет, откакто антиправителствени протести заляха страната пре юни миналата година. Той се хвърли в атака в началото на 2014 г., когато онлайн бяха публикувани тайни аудиозаписи, които уличават семейството му в корупция. Правителството му разпореди блокирането на Twitter и YouTube през март.

Въпреки съдебното решение, отменящо указа на Ердоган, YouTube все още остава недостъпен, твърдят жители на страната. Ердоган приема успеха на партията му в провелите се наскоро местни избори като подкрепа за продължаване на ограничаването на Интернет.

На турското разузнаване са дадени увеличени правомощия за достъп до данни на потребители, а Интернет доставчиците са задължени да използват технология, подобна на използваната в Китай, за сканиране и водене на логове за онлайн действията на потребителите.

Къде в това пространство се намира Русия

На пръв поглед Русия изглежда кандидат за гигантски файъруол по китайския модел. Вътрешните руски сайтове, като търсачката Yandex и социалната мрежа Vkontakte имат по-голям дял на руския пазар, отколкото западните им еквиваленти. Същите тези компании обаче дължат част от успеха си на чуждестранни практики и инвестиции.

Yandex е регистрирана в Холандия и се търгува на фондовата борса NASDAQ в Ню Йорк. Основателят на VKontakte избяга от Русия, след като по негови думи е бил принуден да отстъпи акциите си във фирмата на хора, близки до Кремъл. Лидерите и на двете фирми се оплакаха от новото Интернет законодателство в Русия, което потенциално вреди на бизнеса им.

Досега Русия като цяло се е борила само с отделни уеб сайтове и блогъри, като видния опозиционер Алексей Навални, чрез затваряне на сайтовете им или наказания и глоби. Изглежда обаче очевидно, че Кремъл иска да постигне повече. Въпреки че "суверенният Интернет" може и да звучи идеално за Кремъл, по-вероятният сценарий е за подход на различни нива, подобен на този в Турция, където Интернет свободите постепенно се премахват.