По Коледа родителите повече като че ли се поизнервят, отколкото да пробват да се разберат за подаръците с децата си като с равни. А едно от основните оправдания за напрежението са рекламите на играчки - особено тези на интерактивните домашни любимци с вид на полуживи.
Никой не харесва тези мяукащи или джафкащи джаджи (покрай които - като минеш, издаваш почти същия звук от уплаха), а почти сигурно е, че и при децата желанието за такива е моментно състояние (с което можеш да се пребориш) - отколкото да са дълготрайно запленени.
Но въпреки че виси доста пред детските тв канали, тригодишният ми син досега нито веднъж не е поискал такова нещо - по-скоро непрекъснато ми натяква за най-големия конструктор и много дискове с Мики Маус. Не вярвам да е изключение.
Подозиращите индустрията за играчки в промиване на детски мозъци родители обаче са готови да хвърлят вината за превръщането на рекламата в детски фетиш единствено върху безотговорните търговци-рекламодатели (и телевизиите).
И вместо да пробват да пренасочат интереса на децата си в нещо друго - като правене на фигурки от пластелин (както коментира наш читател) или разходка с шейната - започват да мислят нещо далеч по-сложно като тотална забрана и отрицание на телевизията.
Между другото, пластелините са вторият подарък за сина ми. И не защото ги рекламират - а по-скоро заради носталгията ми по детството, когато това ми беше любимо занимание. За "Монополи", каквото купих за седемгодишния си племенник обаче, рекламите изиграха роля. Докато с него обсъждахме какво е най-добре да получи - така че да не му се радва само няколко часа и да го пази, видяхме реклама на известната игра. Той поиска да научи подробности за нея и след ден размисъл я записа в желанията си.
"Това, че децата запомнят имената на играчките и прозиводителите е добре от една страна, защото означава, че родителите ще направят информиран избор да купят оригинален продукт, а не копия, каквито за съжаление има на българския пазар. И имено тогава, когато се запомни продукта и фирмата вносител - рекламите ни са постигнали целта", казва Ивелина Николова, маркетинг мениджър на EON Entertainment, дистрибутор на брандовете Hasbro, Tomy и Mega.
"Но от друга страна, недоволството на родителите е свидетелство за прекаленото облъчване на децата с реклами за детски продукти. Ние също рекламираме в детските телевизии, но сме сравнително умерени и се стараем да бъдем такива, защото вярваме, че е правилно - а и знаем, че прекаляването с реклама по-скоро води до обратна реакция към нас и нашите продукти."
По думите на Владимир Русев, съдружник финанси и администрация в компанията, над 50% от годишния оборот се прави само през декември - което не би трябвало и да ни учудва. Така че по време на предколедната истерия подобна тенденция - рекламата да залее ефира на детските канали - няма как да не се отрази в настроенията на родителите и да ги постави пред страхотни изпитания.
Но освен производителите, чиято инвестиция в реклама определено носи възвръщаемост (надявам се не се сърдим, че бизнесът върви по Коледа), отговорност за прекаляването с рекламите носят и родителите, които не могат да придружат рязкото "Не" със създаване на интерес към други залъгалки и особено СЕМ - които се държат така все едно са заети с рецензиране на шекспирови постановки.
Не мога да се съглася обаче с това да няма никаква реклама по Коледа, най-малкото заради улеснението ми в тенденциите на пазара за детски играчки. Странно ми е, че вместо да се опитаме да се държим адекватно в капитализма, изпитваме мъка по едно време, когато нямало такива джунджурии... Не държа детето ми да е уникално и да си създава прекалено различни от тези на другите деца желания. Друг е въпросът дали ще реша да купя най-атрактивната глупoст.
"Интересното на българския пазар е, че индустрията с играчки е нова - сравнително скоро започнахме да се запознаваме с играчки на марки, които са отдавна утвърдени по света. И в тази ситуация рекламата играе водеща роля, за да се покаже един продукт и да се наложи", казват от EON Entertainment. "От друга страна - има опасност с много реклама среден клас продукт за западния пазар тук да се превърне в мерцедес, но именно с по-голямата образованост и опит на родителите по отношение на качеството, марките и добавената стойност на детските играчки, смятаме че с времето нещата ще си дойдат на мястото."
Освен това приказния свят, който достига до децата чрез детските телевизиите, се издържа от рекламта. Нали не искаме детските канали да се издържат с реклми на бира или космодиск...
Другият проблем е, че детските канали всъщност рекламират през цялото време - чрез филмчета като Бен Тен, около които кипи страхотен мърчъндайзинг. Новината на "Дисни", че спира анимацията за принцеси обаче прозвуча обнадеждаващо за това, че малките момичета вероятно са достатъчно отегчени от розовите воали и извънредната красота на героините. "Дисни" освен това обявиха, че предвиждат вместо нови приказки, да пуснат версия на Мечо Пух.
Така че индустрията за играчки може би не е чак толкова безотговорна - разгледайте внимателно в който и да е магазин и ще се убедите, че розовите понита и барбита не са повече застъпени от всякакви други играчки и игри, с които децата могат да бъдат всичко, което пожелаят. В прекрасните магазини за дървени играчки пък липсват всякакви попкултурни детски икони.
Третият подарък за сина ми е от български производител - "работилница", в която са включени безопасни гвоздеи, малък дървен чук, цветни дървени фигурки и талашитена дъска, на която да ги забива... Нещо, което ще му хареса най-много, съдейки по любопитството, с което се върти около мен, когато поправям/сглобявам нещо. Личният пример е най-добрата реклама.
Скоба: какво да кажем за рекламата на силиконови цици по чалга каналите, които доста родители май си пускат свободно вкъщи...
Освен това, въпреки че по кутиите с играчки-ютии все още се усмихват само момиченца, започват да отпадат джендър стереотипите в играчките. Ивелина Николова казва, че например конструкторите, които по принцип се смятат за момчешка територия, вече са затвърдено унисекс играчка. "Заради страстта на момичетата около една година да си играят с колички пък, има производители, които създават такива играчки и за тях, като включват акценти като пеперуди, за да не се притесняват чак толкова майките."
Бизнесът наистина се е вслушал в родителите и разбира се, в една идеална вселена, рекламата на играчки трябва да е таргетирана по-скоро към тези, които в крайна сметка вземат решение за какво да похарчат пари. Но ако детето ни е твърде малко, за да го накарате само да си събере пари за желаната играчка, можем спокойно да му кажем "Не", аргументирайки се с действия.
Децата имат много по-силен интерес към занимания, чиито атрибути често са обикновени битови уреди, а не шарени джунджурии. Ако ги поощряваме да участват, докато поправяме някакъв шкаф, вместо да ги пъдим (ау, ще се удари...), спамването ще им влияе по-малко.
Първи, втори, трети подарък, бла-бла. Скрита реклама на търговец на играчки... не толкова скрита впрочем. Тома Захариев в моя списък с автори го местя от графа "сериозни" в графа "комерсиални сноби".
@ Начко, strawsPulledAtRandom и всички любезни читатели на Webcafe.bg - мисля, че този сайт посещаватт достатъчно умни и отворени хора, за да знаят, че тук по-скоро си общуваме с вас, отколкото да се опитваме да ви продадем топла бира. Затова реших, че е редно да ви отговоря. В предишната статия за рекламата на детски играчки читателите останаха с впечатлението, че цитираната тук фирма - която пък нашата прекрасна авторка беше цитирала със съвсем обратен знак заради разбираемата си афектираност от рекламите - рекламира и някакво интерактино куче, което всъщност не внася и не предлага. Не ме разбирайте погрешно - с тази статия не реабилитираме, просто внасяме нужния баланс. Защо, когато критикуваме дадена компания, политик, общност ако щете - е добре, а когато потърсим и тяхното мнение, всички виждат в това нещо подозрително? Просто говорим свободоно. Заствам зад мнението си, че рекламата на детски играчки играе своята положителна роля, когато не се прекалява с нея и когато са подбрани смислени продукти за рекламиране, а не джунджурии, предизвикващи първосигнални реакции. И пак казвам, че лично моето дете не се поддава на тези реклами. Колкото до "хонорара ми", уважаеми strawsPulledAtRandom, предполагам, че съм работещ и уморен човек също като теб, който не е излишно облагодетелстван, повярвай ми. Съжалявам, че не мога да ти покажа касовите бележки за всички подаръци на сина ми - две от тях купени с 15 % намаление, което всеки гражданин на тази страна може да направи, купувайки директно от вносителите. Мисля, че на Коледа от известно време насам се придава излишна истерия, заради всички капиталистически изстъпления, които ни заливат - но пак казвам - длъжни сме да се справим в тази ситуация адекватно чрез разговори с децата си, а не само да крещим срещу нея, взимайки някакви радикални мерки (по спомени от соца), които децата ни не разбират. Надявам се, че можем да говорим с нормален тон помежду си, а не само да се заяждаме еднопосочно, разполагайки с удобната анонимност на Интернет. Желая ви приятни празници и много радост в очите на децата ви.
2strawsPulledAtRandom | 22.12.2010 16:50 Благодаря, че ни светна как да възпитаваме децата си! Още по-силно благодаря, че ни насочи към правилната компания за играчки! Една готина статия против рекламите, последвана веднага от "правилната" статия, която ни говори само за една фирма и ни цитира нейните мениджъри, които обясняват как нейните продукти били такива, но изобщо не били онакива... смрад ... Нищо де, не съм злобен... да си изхарчиш хонорара със здраве. ................................................................................................................. Де'т се вика - подкрепям!Много подозрителна реконтра , веднага след статията "Барби трябва да умре" ... .Пък да дам торба с пари за "маркова" играчка , произведена в Китай, няма да стане просто.Ще си я взема да е по китайска , ако ми се наложи, а за остатъка от парите ще купя шоколади, бонбони и все неща , които могат да се изядат ( макар и да не е много полезно за малките деца) и да принесат полза поне във физическото развитие...
Тома, приемам обяснението, но... Тук бързам да подчертая, че ще говоря само и единствено от свое име и дори думите ми да ти прозвучат като досадно поучаване, всъщност са споделяне на нещата така, както аз ги виждам от моята си камбанария. Разбираемо е първата статия за играчки да предизвика някаква реакция от страна на фирмите, които са в бизнеса, но за мен опровержението или възстановяването на баланса би следвало да дойде до нас ясно и точно обозначено като такова - "пиша тези редове в отговор на статията за играчките с автор еди-кой си...". В противен случай рискът да бъдат предизвикани подозрения у читателите за скрита реклама, облъчване от онова лошото и така нататък е голям - както се и случи, впрочем. Ако твоя отговор до нас под статията го беше вписал в самата статия, за мен би било много по-добре. А и two wrongs don't make a right, както знаеш. И друго има - всъщност казваш прави неща в твоята статия, но когато те са "гарнирани" неподходящо, лично на мен ми нагарчат. Продажбата в пакет на бестселър и застояло заглавие може би е печеливша тактика в книжарниците, но в журналистиката мен подобни похвати ме вбесяват, оставят у мен усещането, че някой се опитва да ме прави на балък и ме пързаля. Може да греша, но докато четях статията ти, точно това усещане добих. И накрая, но не на последно място по важност - говориш от името на някаква група хора. Аз може би се досещам кои хора включва групата, но все пак намирам за добър тон това да бъде обозначено еднозначно от твоя страна. Защото иначе на някого може да му прозвучи като "решихме да ви сипем храна и вода, а после да ви острижем". Това, за което говоря, е уважение. И повтарям - не те уча какво да говориш и как да го кажеш, а ти подсказвам как да достигнеш до моето междуушно пространство и да стартираш някакви мисловни процеси там. Авторката на другата статия може да е писала материала си по поръчка - хабер си нямам - но не личеше. И звучеше автентично. Аз не съм коментирал там, впрочем - не защото нямам какво да кажа, а защото написането ми "влезе" страшно навътре и сърцето ми се сви, някакси не намерих подходящи думи за коментар. Не бих нарекъл това, което правите тук, журналистика - поне не и преобладаващата част от текстовете - но можем да приемем, че е публицистика. Та ми се иска да кажа, че публицистиката, колкото и абсурдно да звучи, е страшно отговорна работа. В днешно време медиите възпитават, дефинират морални ценности, създават и развенчават митове, моделират индивидите даже - това е изключително опасно занимание и според мен трябва да се упражнява изключително отговорно. Публицистиката.
@ strawsPulledAtRandom - има линк към статията вдясно - както винаги правим в редакцията на Webcafe, когато пишем по тема, по която вече е имало материали. Странно е, че не си спомняш споменаването на фирмата, тъй като въпросната статия започва именно с обяснение колко досадно звучи рекламата й - говорим за статията "Барби трябва да умре".И още едно уточнение - свърших работата си с удоволствие, защото става дума за нещо прекрасно - детски играчки. И последно - когато нещо е платено, изрично се уточнява. Благодаря за примера, който ми даваш - аз също спя спокойно. Радвам се, че успяхме да поговорим, макар и да ми е леко тъпо, че продължаваш да имаш някакви подозрения, което е разбираемо, ако си имал досатъчно примери за "конспирации" в живота си. Приемам мнението ти все пак, тъй като този път си се аргументирал и уважавам аргументите ти, надявам се и ти моите - благодаря. @ Начко - наистина се изумявам, че точно в този сайт намираш "поръчковост", точно ти, който влизаш тук всеки ден (струва ми се). Може би си прав, че отговорът ми е закъснял - но тук пишем за цяла аудитория, а не само за отделни хора като теб, които са настроени критично до болезненост. Истината е, че по подобна тема би трябвало да се направи цяла гама от материали - репортаж, анализ, коментар, което, признавам си, аз не съм направил поради ред причини. Но мисля, че съвсем ясно съм уточнил кои точно играчки за деца смятам за смилслени - не съм цитирал цял каталог, убеждавайки хората да купуват боклуци, само щото децата им ще се кефят. Колкото до проблемите на публицистиката - съвсем отделна тема. Все още нямам самочувствието на публицист, но приемам съветите ти, благодаря. Весели празници.
Тома... Като че ли не си схванал духа на последното ми изказване като цяло, но както и да е. Нека ти кажа защо виждам "поръчковост" тук - защото няма реклами. Всъщност вече виждам няколко, но допреди месец тук почти нямаше реклами, Тома - нито на главната страница, нито по вътрешните. А както знаем, в държавите, на които искаме да прилича България, свободните медии се хранят от реклами - това ги прави независими. Близко е до ума, че ако при вас няма явни реклами, то със сигурност има скрити. Другият вариант е да работите на ползу роду, което - извинявай - не го вярвам. Що се отнася до моята критичност... Ако тя ти причинява болка, то може би прагът ти на поносимост е нисък, замисли се. Лично аз винаги съм предпочитал болезнено критичните към мен хора в училище и на работното ми място, защото те най-много са допринесли за развитието ми. И да - към себе си съм критичен също толкова, колкото и към околните. Полагам старание.