До какво води любовта към месото

„Горкото пиленце, преди два часа щъкаше и кълвеше камъчета, а сега е изпечено с картофки и го хапваме за вечеря." Много НЕвегетарианци си казват това, когато вечерят нещо вкусно с чаша вино, но дори и не си помислят да спират месото, защото така или иначе животните са „обесени" по телата ни във вид на обувки, шапки, палта, ръкавици, чанти и т.н.

Тоест един вегетарианец - целия облечен с кожени якета (защото издържат повече време и топлят), не е по-малко виновен от колкото един месояден, нали? По тази тема никога няма да има консенсус и едни ще хрупат спанак и ядки до гроб, а други - наденици, пържоли и вурстове, каквото ще да става.

Еволюцията обаче съществува и то съвсем видимо. Ако погледнем зъбите на нашите предци, които имат здрави мъдреци, поникнали най-късно на 26-30 г. и нашите, които растат накриво или при някои хора изобщо не поникват - това е най-простия пример. Причината е, че вече не късаме огромни бутове сурово месо като диваци и по този начин не използваме всичките си зъби. Като са ненужни - не поникват. Точно както във филма с Кевин Костнър - „Воден свят" - хората се бяха адаптирали към вечното, безгранично море и имаха хриле на ушите.

Така и ние в близките 20-30 години ще се адаптираме към нов вид храна. След всичките ГМО продукти, които ни заливат, мляко, което не е мляко, сирене, което не е сирене, и т.н. време е да преминем към фаза КЛЕТЪЧНО ХРАНЕНЕ.

През 30-те години Уинстън Чърчил казва: "След още 50 години ще избягаме от абсурдността на това да отглеждаме цяло пиле за да изядeм само гърдите или крилцата му, a ще отглеждаме тези части отделно по подходящ начин".

Aко сте загрижени за всички животни, които биват убивани за да се нахраним, но въпреки това не мислите, че може да станете вегетарианци, редно ли е да пробваме месо отгледано в лаборатория?

„Холандски учени използваха стволови клетки, за да създадат мускулна тъкан и обещават да произведат първия хамбургер "отгледан" в лаборатория. Целта на изследването е да развие по-ефективен начин за производство на месо от отглеждането на животни." Екипът на проф. Пост в университета в Маастрихт в Холандия е отгледал малки парчета мускул дълги около 2 cм., 1cм. широки и дебели около 1мм. На цвят са мръсно бели и приличат на каламари. Парчетата ще бъдат смесени с кръв и изкуствена мас и до есента на тази година ще се превърнат в хамбургер. Освен това, в началото месото няма да има много вкус. Професор Пост ще проведе отделен експеримент, за да анализира кой компонент от месото му придава вкус и така ще подобри лабораторния бургер".

Не звучи ли интересно? Това е една огромна крачка напред, която ще помогне да запазим живота на земята. Въпросът е ще запазим ли себе си и в какво ще се превърнем ние, стремейки се да запазим животните, защото за да съществува в този вид това месо, то е натъпкано с химикали, които да го запазят по-дълго време.

Това лято се срещнах с едни американци в Италия. Майката ми разказа как в Америка вече 12-годишни момичета са високи по 1,70 м и носят чашка за сутиен D. Като станат на 20 г, ако не са от семейство с нормални доходи, за да ядат горе-долу качествена храна, изглеждат като китове и все гладни. Купуват си по 3 литра фреш от портокал за 99 цента и се радват на евтината храна. Всичко това звучи като опитни зайчета. Тест коя храна става и коя - не.

Сега и на нас ни казват, че лабораторно отгледаното месо ще помогне за живота на планетата, ще намалеят вредните емисии, няма да умират безцелно животни и ще го има в изобилие на една доста по-ниска цена от сегашното.

Дали обаче не правим една голяма грешка, опитвайки се да запазим животните чрез тези технологии? Природата ни е създала да живеем в хранителна верига и по-големите да изяждат по-малките, колкото и жестоко да звучи. Проблемът е, че ние са размножаваме с огромна скорост и ставаме все по-разрушителни в любовта си към природата.

Ако погледнем нещата в цифри, може би няма да можем да избегнем създаването на храна лабораторно. Населението на земята в началото на ХХ век е било само 1,656,000,000. В момента е около 7 милиарда, а към 2050 г. се очаква да станем над 9 милиарда.

Може би трябва наистина да повярваме на индиеца Хира Ратан Манек, който от 14 години не е ял и е в перфектно здраве и сигурно се чуди защо си харчим парите за скъпа и безмислена храна без която всъщност можем?