Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българското бруталити

Състоянието на "перманентна революция" в ДАНС и МВР вероятно е важен елемент от вътрешнозаводския джихад на ченгеджийските лобита, но когато войната излезе на улицата, значи е дошло време да падат фуражки. Снимка: SPA
Състоянието на "перманентна революция" в ДАНС и МВР вероятно е важен елемент от вътрешнозаводския джихад на ченгеджийските лобита, но когато войната излезе на улицата, значи е дошло време да падат фуражки.

Пет тежки престъпления за по-малко от седмица. Пет трупа по улиците на държава-член на ЕС, при това две седмици преди критично-важен доклад за правосъдието и сигурността в България.

По ирония на съдбата - денят, в който МВР и прокуратурата се похвалиха с "ювелирна" операция срещу група за мокри поръчки, завърши с нови две убийства.

Серията започна още в края на 2014 г., когато в центъра на София беше убит 38-годишният компютърен специалист Николай Найденов. Мъжът беше разстрелян с 9 куршума пред офиса си, а стрелецът избяга от местопрестъплението. Полицията отчете, че разстрелът е подготвен и извършен от професионалист, но три месеца по-късно няма публична информация за напредък по разследването на тежкото престъпление - нито за мотивите, нито за извършителя.

В началото на декември СДВР отново разпъна сигналните ленти - заради показния разстрел на 53-годишния Хрисим Хрисимов, основен свидетел по процеса срещу групата за поръчкови убийства срещу Йоско Йосифов.

Чак след екзекуцията на Хрисимов стана ясно, че свидетелят е предупреждавал и съда, и прокуратурата, че е заплашван от приближени до подсъдимите. Резултат от това разследване няма до ден-днешен.

Една седмица след Нова година серията с уличните разстрели продължи със страшна сила.

Смъртта на строителния бизнесмен Митко Дамянов и съпругата му Наталия пред жилището им в столичния квартал "Витоша" се приписа на неизвестни извършители/поръчители, по всяка вероятност - жертви на измами с недвижими имоти от фирмата на убития, за които прокуратурата е сигнализирана многократно.

Двойното убийство беше последвано от стрелбата в Пазарджик, при която загина 34-годишната Татяна Стоянова - началник на кабинета на кмета Тодор Попов.

Едва след показния разстрел на младата жена се вдигна завесата над порочните зависимости между икономически интереси, местна власт, съд и полиция, довели до тоталната парализа на бизнес, партии и медии в града.

Дори когато в национален ефир лъсна публичната тайна за феодалния тормоз, хората в Пазарджик отново предпочетоха да замълчат заради страха от саморазправа преди местните избори.

Само 48 часа след стрелбата в Пазарджик статистиката на МВР "отчете" още две покушения - на пловдивския ММА-боец Димитър Стоянов-Лудия, и на петричкия бизнесмен Орхан Юзиров. И двамата спадат към т.нар. "лица, известни на полицията" - единият заради лихварския си бизнес, а другия заради арест за съхранение на канабис.

Без видима връзка помежду си - показните разстрели вдигат завесата над серия от пропуски на службите, чиято основна задача е да опазват обществения ред и да се борят с организираната престъпност:

слаба превенция, бавно дознание и нулев усет за политическа отговорност.

Нито един от извършителите не е заловен, а докато убийците се разхождат на свобода, полицията само вдига рамене или на свой ред, действа показно.

В сряда кв. Бояна осъмна под обсадата на 200 полицаи с анонс за нова серия на "Килърите". Ден по-късно се оказа, че заподозрените били заловени, за да не се избият помежду си.

"Предприехме реализацията, тъй като е постъпила достоверна информация, че от страна на групата е взето решение за убийства на лица, които са били в близкото обкръжение на ръководството ѝ. Това беше причината да стартираме тази реализация, с оглед недопускане на тежки престъпления", призна главният секретар на МВР Светлозар Лазаров в четвъртък.

Вместо ясен публичен ангажимент за отпор на организираната престъпност, политическото ръководство на МВР си играе на позиционна война с наследените от кабинета "Орешарски" кадри.

Светлозар Лазаров повтаря (като фарс?) ранния Бойко Борисов от 2002-2005 г. - епохата на вторичното разпределение на мутренския капитал.

Министърът на вътрешните работи Веселин Вучков изглежда напълно "абстрахиран" от задължението да приведе подопечното си ведомство към готовност за прекратяване на уличното напрежение.

А непризнатият ударник на полицейския труд, парламентарният им "гръб" Цветан Цветанов злорадства над демонстративната безпомощност и отмъщава за безславния край на управленската си кариера, като се подиграва през медиите с "безкръвните" операции на Лазаров.

От тези хора се очаква да целеполагат в национална сигурност, да се справят с бежанската криза, да не допускат вътрешни и външни заплахи за икономическата и финансовата стабилност, да прекъснат корупционните потоци по високите етажи на властта, да спрат да пълнят затворите с кокошкари, да проведат реформа в силовите структури и съдебната власт, и да приведат България към съответствие с Шенген.

Дали бруталитито от последните месеци е тектоничен сблъсък на криминалните пластове, разчистване на сметки или "пускане на кръв" преди есенното преразпределение на порциите, знае само "група съветски учени": поръчителите, извършителите и политическите им покровители.

Само че 2015-та не е 1995-та. България не може да си позволи да изглежда като постсъветска губерния.

Състоянието на "перманентна революция" в ДАНС и МВР вероятно е важен елемент от вътрешнозаводския джихад на ченгеджийските лобита, но когато войната излезе на улицата, значи е дошло време да падат фуражки.

 

Най-четените