Президентша на село

Казват, че интернет направил света едно малко село. Метафората би трябвало да илюстрира колко са се скъсили разстояниета и са отеснели границите заради новите технологии. Има обаче и още един нюанс в това твърдение, който остава скрит. Новото време наистина ни превърна малко или много в селяни.

Не, това не е обидна квалификация, просто между градския и селския начин на приемане на действителността има една много ясна отлика. Докато градът може да запази анонимността ти, в селото всичко е на показ и няма как да не останеш одуман на път за мегдана, докато останалите неизбежно седят на коментарната пейка пред къщурката си.

Споделяме тези впечатления покрай дебата за публичните появявания (или по-скоро липсата на такива) но новата президентша г-жа Плевнелиева. Въпросът вече не е доколко протоколът и маниерите изискват от нея светско присъствие, а възможно ли е да останеш градски анонимен в голямото село, да държиш градско (буржоазно, ако щете) ниво на поведение на място, което по ред причини отдавна е станало битово-клюкарско. Този път дилемата не е само национална, тя има съвсем глобален смисъл.

Съвременният свят все по-радко позволява на героите на деня да запазят личното си пространство от вмешателство и задължителното обществено споделяне. Дори аристократите вече нямат тази привилегия. В малкото информационно-технологично село, в което се превърнахме, плебсът не допуска съществуването на лично пространство, дори да заявява обратното. Това доста напомня Чудомировото „Не съм от тях, как'Сийке" за онази забавна клюкарка, която с удоволствие разчепква интимния живот на околните, макар да не такъв човек по принцип. Днес хигиената на личния образ в обществото е допустима само за хора, които нямат такъв.

Разбира се южният темперамент и изкорененият аристократизъм правят у нас още по-невъзможно запазването на дистанция. Хигиената на имиджа, за която говорим, е трудна за звездите на деня (в която и сфера да се изявяват) защото те добре знаят максимата „Далеч от очите - далеч от сърцето", а близоста до народняшкото сърце им е много по-ценна от личното пространство.

Ето защо тук големците не само не се пазят от това да ги видим по бельо, те дори държат да ни го покажат, а баш големецът редовно позира разголен по мускули, което само увеличава популярността му. Това не е поведение на цар, а на пехливанин, но селският манталитет фаворизира много повече вторите за разлика от първите.

Ето защо, опасяваме се, г-жа Плевнелиева няма никакъв шанс със запазването на дистанция. А виртуалното пространство, в което тя избира да изразява себе си, емблематично се превърна в  мястото, къдете я сгащиха клюкарите на махалата.

Да, трудно е да си президентша на село, защото всеки опит да бъдеш дистанцирана се тълкува като укриване на срамна тайна. А това естествено дава повод за много повече сплетничене, в сравнение с разноцветните пера по луксозната шапка. Селото не би имало нищо против да си високомерен глупак, но до откажеш да имаш общо с него е непростимо провинение, особено за Първа дама.