Започвам със следното уточнение: родена съм в средата на 80-те и не съм филолог.
След като вече се запознахме ще ви кажа и защо четете това.
Настоящото няма за цел да поправи, превъзпита или дори да трогне някого, просто искам да кажа, каквото имам да казвам публично, защото наистина ми писна.
Всеки ден ще се намери поне едно телевизионно предаване, или статия или каквото и да е произведение изобщо на човешката мисъл, в което да има най-малко една правописна грешка, и то очевидна.
Дори напоследък почнах да проверявям в онлайн тълковни речници на българския език, та да се ограмотя малко. За мое щастие думите, които срещам напоследък, ги няма там, което всъщност означава, че или са тоолкова нови, че още не са публикувани, или че аз просто не съм толкова назад с материала, и наистина върлува такава простаШТина, че всеки си мисли, че като сложи някаква си там наставка на даден глагол, става идеално съществително.
За който не е наясно, ще обясня, че много модерно в днешно време е отрицателните частици „не“ пред деепричастията или съществителните или подобни части на речта задължително да стоят на поне интервал разстояние, за респект може би – та от мен да го знаете, вече дори звучи и поетично да кажеш например „де регистрация“, „не представяне„ и всякакви други отрицания, сякаш интервала между тях някак смекчава отрицателния смисъл.
Е, както навярно сте се досетили, литературата беше любимият ми предмет в училище, поради това не съм особено взискателна към останалите, защото не държа моето любознание да присъства и у другите.
Но това, което ме възмущава е, че всички лели, чичковци, за бабите и дядовците е ясно изначално, се скъсват да критикуват младите и техните постижения - незаинтересованост от истинските ценности в живота, необразованост, невъзпитаност, и все подобни не-качества, чиито семена сами разпръсват със замах.
Обаче тук е мястото на едно голямо НО, защото голяма част от лаиците – критици , на средна възраст в най-добрия случай, ако не видят във вестника, че любимият им футболен отбор е пропуснал дуСпа в седемНАЙСТАТА минута, биха си изпили сутрин кафето без изобщо да се впечатлят, че например има нова дума в българския език – „спешава“, която за тотално обременените с книжовния език, е трудно да бъде осъзната в смисъл на „ускорява или забързва“.
Естествено, че на фона на задушаващата ни криза, моите тук изложени проблеми с неграмотността у съвременния български европеец са насмешливи, но с дълбоко съжаление ще призная, че не мога да я понасям, да - неграмотността, то за кризата е ясно, защото тази душевна криза настъпва по-решително и по-дълбоко от другата, измеримата с дебелината на портОфейла на новите българи.
Даммм, сега се сетих и за дядо Вазов. Хич и да не се притеснява, в която и люлякова градина да почива в мир, българският език е още по-благозвучен отколкото той го познава и при това заслугата е изцяло на народа, тоз неграмотен юродъ!
"Естествено е езикът да се променя. Но липсата на елементарна култура при писане и определеното незнание на най-прости правила едва ли е достойно ъа поощрение. "
Езикът (и в частност правописа ) е за да служи на хората , а не те на него . Тишината ражда символи , които думите обличат в понятие и намерение. А човек им придава живот , интерпретирайки ги смислово.
Хубава статия, но за съжаление всичко е загубено. Достатъчно е погледнете електронните, респективно интернет медиите, за да се убедите какво е нивото на пишещите. Подрастващите няма смисъл да ги споменавам.
Когато започнах да се хващам, че машинално пиша "а" вместо "ъ" и че на моменти тотално се изгубвам в размисли като "Това сега правилно ли е написано, не е ли" беше моментът, в който си казах, че трябва да приключа с писменото общуване. Включително и с едностранното. Ама не е толкова лесно, мамка му. Едно време ползвах книгите, за да разбера как се пише някоя дума, а сега ме е шубе да отворя книга, защото очаквам от нея да се изсипят змии и гущери, а главата ми да се пръсне от яд на редакторите.