Знаете го сигурно вица. Питали един съветски пенсионер кога животът бил най-хубав: при Сталин, Хрушчов или Брежнев. "При Сталин - отвърнал без колебание човекът - пак беше мизерия, но поне оная работа ми ставаше".
Този анекдот чудесно улавя духа на носталгията, която периодично наляга обществото ни. Националната потентност е попреминала, и всички копнеем за едновремешната твърдост, независимо дали в спортно, икономическо или културно отношение.
Това вероятно е причината и кметът на врачанското село Бели Извор да опъне билборд на балкона на административната сграда с текст: "Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България". (А край Несебър - билборд с надпис на червен фон: "Тодор Живков, ръководител на Майка България. Бел.р.)
В допълнение към това аксиоматично съждение се мъдри и познатата снимка на бившия Първи с възможно най-човеколюбивия му поглед. На всичкото отгоре въпросният кмет не бил живковист, дори нямал леви уклони, но уважавал продуктите на неговото управление. Билбордът бил провокация към днешните управляващи и спомен за времето, когато в страната имало сигурност, работа за всички и хората планирали спокойно живота си.
Кои точно управляващи провокира кмета не става ясно, още по-малко пък дали си дава що за нелепа щуротия е да вееш подобни констатации на фасадата на кметството, като самият ти си част от актуалната власт. Но да оставим настрана белоизворския билбордов провокатор. В средата на септември настоящият Първи ще посети региона и тогава ще стане ясно кой повече обича хората, какво оставя след себе си и нравят ли му се такива намеци.
От психологическа гледна точка носталгията е много ценен инструмент за оцеляване. Тя е естествен мозъчен антидепресант, който помага по-лесно да понесеш съвремието. Реминисценцията на отминалите славни дни, дори да е фалшива и изфабрикувана (а тя най-често е такава), подпомага усещането за значимост. Ето как подобни плакати са вид допаминов стимулант за населението, нещо като мисловно кебапче за гладен електорат. Хранителната му стойност е скромнна, но действа като виртуален анестетик.
В книгата си „Незнанието" Милан Кундера прилага и един по-различен поглед към носталгията. Освен копнеж по невъзможното завръщане, в термина има и друг нюанс - страдание поради незнание. Истината остава недостъпна в следствие на разстоянието. Носталгията всъщност е желание за постигане на илюзия, на далечно и често пъти несъществуващо.
Като общество ние твърде често облекчаваме съществуването си със спомен за отминало величие. Дори, струва ни се, злоупотребяваме с това. До такава степен нямаме на какво друго да разчитаме, че сме се превърнали в носталгични джънкита. Затова се отнасяме и към историята си като към гранитен монумент, който не бива да бъде подлаган на анализ.
В него всичко е опростено и разделено на добро и лошо като в детска анимация. Да не знаеш е по-добре и ние избираме да не знаем. Дава ни онази сладка тръпка по изгубеното щастие, която ежедневието не допуска. Ето защо възприемаме Живков или като човеколюбив лидер, или като комунистически сатрап и съветска подлога, което е двете страни на една и съща монета, патинирана с носталгия.
Навръх рождения ден на бившия Първи споменът за отминалите дни неизбежно отново ще се разлее отвъд бента на разумното. Това ще смие истината до неузнаваемост, силата на България и любовта на управника към хората са въздух, но под налягане ще надуят носталгичния балон и ще се почувстваме по-добре. Чудесен повод да си получим дозата.
Но именно дозата прави отровата и това важи в пълна степен за допамин на спомените. Преексплоатирането им ни прави потентни като общество точно колкото съветски пенсионер. Чудесна залъгалка на съзнанието, но твърде слаб мотиватор за разгръщане на актуален потенциал.
родриго, историята ти верно е много съмнителна. особено щом става дума за преди 1985. я дай да изброим, кои ги пускаха с ЦЕЛИТЕ им семейства в западна европа? отделно явно не сте има роднини тука, или поне такива за които да ви дреме.
от друга страна не разбирам, човек постигнал американската мечта, по собствените му думи, дори повече - живеещ с добри американски приходи в българия, на тукашните цени, на всичкото отгоре напуснал доста млад оня режим, без реално да види, кой знае какво, от какъв зор ще му липсва оня режим? тва е дебилно
абе някак си, няма как да ми хареса режим, в който най-простия и слабоумния, най-неграмотния и некадърния, ще са равни с най-умния, най-можещия. това е обидно. най-малкото. да не говорим, че най-простите са ги правели шефове (щото те да бачкат не могат, мноу са тъпи). няма как да ми хареса режим, в който всичко е с краката нагоре и нищо не отговаря на елементарната логика или на природните закони. то това "равенство", освен всичко друго, съсипа икономически оня режим. бобо, не знам дали си виждал, говорил с хора, в момента, които ровят в кофите? или които просят пред заведения или връщат колички по суперите. или които реват, че взимат минимални пенсии, въпреки 30+ годините им "тежка" работа и скатавка... капитализмът не е за хора със слаби нерви и акъл. а демокрацията и свободата не са за идиоти. идиотът има нужда да бъде воден, за носа дори. те и сега доста добре ви водят, не знам, от какво се оплакваш.
а, за това че тук нямаме нито реална демокрация, нито истински капитализъм, можете да се благодарите на същите ония идиоти и техните деца и внуци, брадчеди, и всекакви далавераджии, дето направиха от оня режим едно лайно, а са на път да направят и от сегашния същото. изобщо на доста хора им е сбъркан мирогледа. и наистина - ако не си от найх-тъпите, които тогава бяха равни и с най-умните, или пък не си бивш партиец или синче, изгубил доста далаверка, не виждам, какво толкова би ти липсвало от оня режим. освен може би ерекцията, както казаха. ама то като гледам, на повечето дето им липсва, ерекция не само, че никога не са имали качествена, а и едва ли им е трябвала.
Хубави постове, Паднал. Но, бившите партийци и техните отрочета съвсем не са "капо". Те успяха да се уредят. А на много от тях синовете и дъщерите сега са извън България. С паричките, разбира се. Този, който остана "капо" е българския народ.
Нямам много спомени от това време, по тази причина може би не ме тресе и носталгия. Помня само, че родителите ме оставяха да играя сама още преди училищна възраст, а първи втори клас кръстосвах от единия до другия край на София с градски транспорт пак сама. Наистина почти нямаше престъпност, но както се казва винаги едно нещо е за сметка на друго. Другото, което съм чувала пак от тях е, че въпреки връзкарите не е имало богаташи. Имало е хора малко по-заможни (примерно +кола и вила освен апартамента) и други бедни хора (само апартамент и къща на село), но гладни не е имало, нито бездомни. Лошото за всички е ясно, тотално орязване на права и свободи. Може да се обобщи така: комунистическият режим е осигурявал физическо оцеляване и е подтискал духовния растеж, а сега капиталистическият режим дава възможност за духовен растеж и възможност за физическо оцеляване, но няма никакви гаранции за реализацията им.
това, че не било имало престъпност, е едно от най-малоумните твърдения. напротив, тогава е било много опасно, ако се яви некой луд, като жоро павето, щото се крие информацията и хората не са предпазливи.
достатъчно е да споменеш жоро павето, чернобил...
мима Ако по новините едно време казваха всичко, както сега (сега пък в прекалени детайли навлизат вече), ваште щяха да те прибират още по светло у вас, а не да скитосваш по улиците. Какви са тия щуротии, че нямало престъпност? И сега можем да преборим престъпността с един замах - сваляме всички криминални новини от вечерната емисия и готово.
От устата ми го взе за Жоро Павето......ама той май е трепел големи жени, а тя тогава е била малка и затова не е било опасно да си играе до късно
същия случай с чикатило. ако не се лъжа и американците имаха 1-2 подобни издънки, с криене на информация, но там по други, а не политически, причини.
Фолън, разбира се че съм ги виждал хората по кофите, и техните производни преди 10.11.1989 . Вярно е че са твърде много за една т.н".европейска държава". Но такова ни е дереджето. Става въпрос за друго. Ако едно общество е формирало държава, държавата поема грижите за всеки член от обществото според нуждите му и докъдето способностите и позволяват. Както за беден, така и за заможен.От здраве, работа, бизнес, образование, ред, защита и.т.н. За това е държавата. Явно че Бантустана не е никаква държава, а абсолютна кочина в момента. Тея по кофите показват състоянието в което се намира т.н," държава България- кочината" в съвременните координати на европа а и оттатък. Причините са много както и обективни така и субективни. Ти си посочил някои от тях. Но ако спасението на давещите се е работа на самите тях, тогава да се закрият държавите.И да видиме докъде ще се стигне анархията. Лесно кога си здрав и разумен, но ако не си какво става с тебе и близките ти, без държава ? Отговор това което става в Бантустана. А колкото до случая Родриго, без да му адвокатствам, с неудобство че се намисам, бих си позволил да кажа следното . Колкото и логично да звучите в поставянето на първородния му грях. Не бих се съгласил. Човека го е казал ясно, точно и категорично- дошъл си е защото му плащат добре. Не на щатна заплата, а на свършена работа. Което предполагам е добра причина, като българин да вършиш работата на фирмата си в българия, все пак и езика и обстановката са ти познати. И да си получаваш доходите. От това по ясно няма как. Капитализъм. Останалото са докадки. Понякога , трябва и доза невинност да ни води, не само прословутото ни българско подозрение.
За Жоро Павето не съм чувала ...може би и затова родителите са ни пускали така, но все пак си мисля че нивото на престъпността сега е по-високо.
Миналото винаги е перфектно, защото е озарено от светлината на детството. Така или иначе, времето върви само в една посока. Далеч по-смислено е да мисли човек какво да направи, за да е добре сега, и какво да предприеме, за да е добре в бъдеще, а не какво е било преди, едно време, някога, хиляда години назад. Тия съпоставки са безсмислени, а в този случай даже вредни.
Даже битовата престъпност да е била по-ниска, някак много удобно пропускате престъпленията на самия режим. Никак не е малък броя на убитите, вкараните в лагери, изселените. Или майната им, важното е на останалите да им е спокойно? Да не забравяме и "по-безобидни" неща като побоища и унижения заради начин на обличане, музикални вкусове, вицове, изразяване на мнение и несъгласие. А далаверите, корупцията и злоупотребите с държавите блага бяха не по-малко разпространение. По-малки бяха само мащабите и осветляването им (което на практика липсваше). Да не говорим за укриването и отказът от мерки около аварията в Чернобил, обгазяването на Русе и десетки други знайни и незнайни случаи. А доносничеството? Вечно притеснение дали някои приятел, колега или роднина не те кодоши. Дали заради лична облага или понеже е бил изнуден.