В БСП многократно повтарят, че това не е лидерска партия. Явно затова и лидерът й няма нужда да подава оставка. Когато си тръгва, просто се оттегля и отказва да се кандидатира за поста, за да го освободи за следващия - наследник, до когото да застане с авторитета и опита си от 10 изборни загуби.
Станишев направи много за партията си - доказа, че социализмът работи с публични целувки и задкулисни договорки, успя да постигне рекордно ниски нива на доверие към излъченото от партията му правителство и да я разцепи на две. Да не говорим за паниката и истерията, в които остави държавата.
Станишев е достоен лидер за една не лидерска партия. Нито веднъж не прие, че тя е сгрешила, нито веднъж не пое отговорност за някое неадекватно политическо решение. И той, също както излъченото от партията му правителство, не подава оставка. Оттегля се след една успешна година от мандата, който незнайно защо приключва още в първата четвърт.
Сега просто продължава по стълбата на развитието си. Ако за някои заместването на държавен пост с европейски е „освобождаване чрез повишение", то за Станишев напускането на партията в ключов за нея момент, е начин да остане в "първите редици".
Въпреки че многократно отвътре искаха оставката му, той няма да я подаде дори когато вече си тръгва. Ако избраният премиер Пламен Орешарски напускаше събития през задния изход, то Станишев си тръгва през парадния - с речи и конгреси. На това се казва да излезеш от ситуацията с достойнство. Дори ако си капитан, който напуска потъващ кораб.
