Турското правителство обяви, че започва да разполага танкове по границата със Сирия, а парламентът на държавата изглежда решен да прокара мерки, които ще разрешат на войниците от втората по големина армия в НАТО да навлязат на юг от границата. Но въпреки това турският президент Реджеп Тайип Ердоган вероятно ще продължи и занапред показно да се въздържа от участие във въздушните удари по фронтовата линия, нанасяни от американската коалиция срещу "Ислямска държава".
Когато турският парламент даде на правителството съгласие да вкара войски срещу "Ислямска държава" в Сирия и Ирак, този ход вероятно ще бъде разгласен от Вашингтон като потвърждение, че турският президент най-после се е присъединил изцяло към коалицията и изпълнява обещанията, които е дал миналата седмица в Ню Йорк пред Барак Обама по време на Генералната асамблея на ООН.
След срещата си с Обама, Ердоган заяви, че Турция ще има "и военно, и политическо" участие в коалицията. Въпреки това той и неговите съветници остават все така неопределени по отношение на детайлите, а в понеделник турският лидер определи Запада като "противник на исляма" в реч в Истанбул.
В навечерието на очакваното решение на турския парламент тази седмица, военните разположиха над 10 танка на хълмовете близо до сирийския граничен град Кобане, обсаден в момента от бойци на "Ислямска държава", след като артилерийски обстрел от бунтовниците засегна бежански лагер на турска земя.
Но танковете с дула, насочени заплашително към сирийската територия, не успяха да отговорят на обстрела
Говорители на турската армия твърдят, че техните войски са обстрелвали с минохвъргачки бойците от "Ислямска държава", но няма независими потвърждения за това твърдение.
Дипломати коментират, че Турция ще ограничи военната си роля до абсолютния необходим минимум като членка на НАТО, за да избегне неловки ситуации във военния съюз, но недостатъчно, за да противоречат действията й на антизападните послания, които очароват поддръжниците ислямисти на Ердоган и другите религиозни консерватори в страната.
"Колкото и Турция да държи на защитата на ракетите "Пейтриът" на НАТО срещу сирийския режим, Анкара вероятно не изгаря от желание да става активен член на военна операция срещу нещо, което първоначално е било сунитско бунтовническо движение в Сирия," коментира Марк Пиерини, бивш официален представител на Европейския съюз в Анкара. "Турция при управлението на Партията на справедливостта и развитието никога не е демонстрирала особена охота да се придържа към политиките на Запада."
Критиците на Ердоган в Турция казват, че той до известна степен е спомогнал за възхода на "Ислямска държава", както и за този на други ислямски бунтовници - най-малкото, защото Турция си е затваряла очите за съществуването им, когато са се появили в сирийската гражданска война и постепенно са оформяли авангарда в битката за свалянето на сирийския президент Башар Асад.
Някои критици твърдят, че турското разузнаване е отишло дори още по-далеч и активно е снабдявало джихадистите с оръжие
Байрам Балчи от института "Карнеги" във Вашингтон приписва уклончивото поведение на турския лидер на опасенията на Анкара, че Асад ще оцелее и турските власти се притесняват, че ако сирийската гражданска война е по-продължителна, кюрдските сепаратисти от двете страни на границата ще засилят позициите си.
"Въпреки че Турция надали би могла да се счита за пряк създател на "Ислямска държава", политиката на Анкара след ескалацията на сирийската криза допринася за засилването на джихадизма и в Ирак, и в Сирия," казва Балчи. По негови думи Ердоган няма ясна и категорична политика по отношение на "Ислямска държава". "Обратно, турското правителство реагира на всяка близкоизточна криза с променящ се ежедневно подход, определян на база развитието на ситуацията."
В реч, преливаща от пренебрежение към Запада самият Ердоган обвърза реакцията си към "Ислямска държава" с кюрдския въпрос
Той зададе въпроса защо Запада е толкова фокусиран върху джихадистката "Ислямска държава", като същевременно не е толкова притеснен за агресивния сепаратизъм на Работническата партия на Кюрдистан.
"Светът се опитва да създаде коалиция, в която да се бори съвместно срещу заплахата от "Ислямска държава", заяви Ердоган. "Терористичната организация на ИДИЛ създава нестабилност в Близкия изток, няма спор, но има постоянен терор от ПКК в моята страна в последните 32 години, а светът ни най-малко не се вълнува от това. Защо?" И той завършва: "Защото тази терористична организация не използва в името си думата "ислям".
Всъщност Америка е изиграла основна роля в залавянето на лидера на ПКК през 1999 и винаги е подкрепяла Турция в борбата й с организацията, която Вашинтон официално определи като "терористична" още през 1997 г.
Въпреки че Ердоган определя "Ислямска държава" като терористи, речта му не очертава каква е визията му за ролята на Турция в коалицията срещу отцепниците от "Ал Кайда", които понастоящем контролират големи части от Сирия и Ирак.
Западът отдавна е недоволен от лекотата, с която джихадистите използват Турция за логистични цели
И партньорите на "Ал Кайда" в Сирия - "Джабхат ал Нусра", и "Ислямска държава" са прокарвали бойци от чужбина през Турция, много от които долитат със самолет до Истанбул, вземат така наречените "джихад експрес" полети или автобуси до граничните градове като Хатай или Газиантеп и после биват прекарани с лодки до Сирия. Търговците на гориво на черния пазар остават необезпокоявани от турските власти, когато купуват контрабанден петрол от "Ислямска държава", контролиращи близо 60% от сирийските петролни находища.
Турските банки също са обвинявани, че перат джихадистки пари - не само приходи от продажби на петрол, но и от продажба на антики, крадени от сирийски и иракски музеи и археологически разкопки.
"Къде мислите, че отиват парите от откупите за западни пленници?", казва висш представител на европейските разузнавателни служби.
В речта си в понеделник, Ердоган се стремеше да преодолее критиките, че Турция не е направила достатъчно, за да спре джихадистите, като обвини Запада за присъствието на чуждестранни бойци сред джихадистите. Тази теза отдавна се повтаря от висши представители на партията на Ердоган.
Миналата година турският външен министър Ахмет Давутоглу, който сега е премиер, запита реторично: "На база какво да ги спираме? Турция разчита на 34 милиона туристи. Може би да кажем: "Имаш брада, може да си терорист?".
Противниците на турския президент отбелязват, че решението, с което позволява изпращането на войски в Сирия и Ирак за година, ако е необходимо, е свързано и със създаването на международно финансирано убежище за бежанци в Сирия, което е маловероятно да се случи.
Опасявайки се от допълнително въвличане в кашата на сирийската гражданска война, американски висши политици вече изключиха възможността за създаването на такова убежище в Сирия, заявявайки, че то не е част от военната кампания на Обама срещу "Ислямска държава".
Анкара все още смята, че основният проблем в Сирия е авторитарното правителство на Асад
Турските власти обвиняват политиката на Обама, че не включва ясна стратегия за свалянето на Асад, и Запада, че не е склонен да приема повече сирийски бежанци.
Сред част от поддръжниците на Ердоган, особено в по-малките градове и села, обаче има и съчувствие към джихадистите, сражаващи се в Сирия. Журналистът Аху Озюрт писа миналия уикенд във в. "Хюриет", че местните власти в югоизточната турска провинция Шанлюрфа са демонстрирали уважение към джихадистите. "Бях шокиран да чуя думи на възхищение към ISIS," пише Озюрт, редактор в CNN Turk. Думите на местните власти са били: "Те, подобно на нас, се бият срещу седем велики сили във Войната за независимост." Също така местните политици са заявили, че предпочитат за съседи джихадистите, вместо кюрдите южно от границата.
