В навечерието на Новата година Св. Синод разпространи своето становище относно методите на асистираната репродукция (т.нар. ин витро и др.), както и за сурогатното майчинство. По отношение на сурогатното майчинство между позицията на БПЦ и тази на другите поместни православни църкви няма различия - както Двери.бг вече писа, сурогатното майчинство е несъвместимо с православния етос и еднозначно се оценява като неприемливо за вярващите.
Основният аргумент е, че то разрушава семейството, каквото е установено от Божествения промисъл - като съюз на един мъж и една жена. Но по отношение на методите за асистирана репродукция има разлики.
Другите православни църкви са по-сдържани в оценките си, като не отхвърлят асистираната репродукция, стига да са съблюдавани определени условия. Позицията на Българската църква е по-близка с тази на Римокатолическата църква, която категорично отхвърля тези методи и не приема прилагането на принципа на икономията.
Показателно е разногласието между Руската православна църква и Римокатолическата църква по повод Нобеловата награда за медицина, присъдена през 2010 г. на бащата на изкуственото оплождане Робърт Едуардс. Тогава Ватиканът осъди това решение, докато Руската църква се разграничи от твърдата позиция на Ватикана.
"Няма нищо лошо в ин-витро оплождането, ако то се осъществява в рамките на съпружеската връзка и се провежда без създаването на "излишни ембриони", които са обречени да умрат. Използването на тази технология трябва да става при пълното зачитане на нравствените ценности", заяви прот. Всеволод Чаплин, председател на руския синодален отдел за връзки с обществеността.
Отец Димитрий Першин, член на комисията по биоетика, коментира връчването на Нобеловата награда в същия дух: "Руската църква не е толкова категорична по този въпрос, както Ватикана. Московска патриаршия не е против оплождането ин витро, при условие че то се осъществява без заместваща майка и, разбира се, ако детето не се използва за опитни цели. Родителите са единствените, които имат право да решат дали да се сподобят с дете по този начин, взимайки предвид възможните опасности за патологии и болести, които може да прояви детето им".
По този повод поместваме откъси от Социалната концепция на Руската църква и становището по въпросите на биоетиката на Гръцката православни църква. В становището на Румънската църква, прието през 2004 г., липсва раздел за асистираната репродукция, но се отбелязва, че Румънската църква се придържа към становището на Руската православна църква. Гръцката православна църква е разработила задълбочен документ по въпросите на биоетиката, който се отличава с яснота, последователност и е пастирски ориентиран. Той съдържа практически съвети както към семействата с такива проблеми, така и към свещениците, като водещо начало е любовта и разбирането към болката на хората.
Из социалната концепция на Руската православна църква
Ако мъжът или жената не са способни да заченат дете, а терапевтичните и хирургически методи на лечение на безплодието не помагат на съпрузите, то те трябва със смирение да приемат своето бездетство като особено жизнено призвание. Пастирските препоръки в такива случаи трябва да отчитат възможността да се осинови дете по взаимно съгласие на съпрузите. Към допустимите средства на медицинска помощ може да бъде отнесено и изкуственото оплождане чрез мъжките полови клетки на съпруга, доколкото то не нарушава целостта на брачния съюз, не се отличава принципно от естественото зачатие и става в контекста на брачните отношения.
Манипулациите, свързани с донорство на полови клетки, нарушават целостта на личността и изключителността на брачните отношения, допускайки включването в тях на трета страна. Освен това такава практика поощрява безотговорното бащинство или майчинство, освободено от всякакви задължения по отношение на тези, които се явяват "плът от плътта" на анонимни донори. Използването на донорски материал подкопова основите на семейните връзки, тъй като предполага, че детето има освен "социални", още и биологически родители.
"Сурогатното майчинство", тоест износването на оплодена яйцеклетка от жена, която след това връща новороденото на "поръчителя", е противоестествено и морално недопустимо дори в случаите, когато се извършва некомерсиално. Тази методика предполага разрушаване на дълбоката емоционална и духовна близост между майката и детето, особено по време на бременността. "Сурогатното майчинство" травмира както износващата жена, чиито майчински чувства са подтискани, така и детето, което по-късно може да преживее криза на самосъзнанието.
Нравствено недопустими от православна гледна точка са също така всички разновидности на извънутробно оплождане, които предполагат изготвянето, консервацията и съзнателното унищожаване на „излишните" ембриони.
Из становището по въпросите на биоетиката на Гръцката православна църква
... Eдна идея, която заслужава по-внимателно обсъждане, би могла да бъде възможността да се предлага на бездетни съпрузи вместо осиновяване на изоставено дете осиновяването и износването на "излишните ембриони" с неизвестни родители. По този начин се спасява животът и на някои ембриони, и майката преживява връзката с детето по време на бременността, и детето ще има чувството, че е по-родствено на родителите си и по-малко плод на осиновяване. Възможният проблем произтича от обърканата биологична идентичност на детето, което не се случва при класическото осиновяване.
Предвид на всичко това и на факта, че днешните родители са подложени на силен натиск, изправени са пред голямо предизвикателство и имат ограничени възможности за проява на търпение, вяра и вътрешни сили, Църквата би могла да следва следните стъпки при пастирското обгрижване на вярващите:
А) Да проявява ясно и действено разбиране и любов към хората. Църковното слово да бъде с дух и истина, но и състрадаващо и човеколюбиво.
Б) Да подчертае огромното значение на факта, че при това изпитание светостта на брака трябва да бъде запазена, за да се остави място за действие на Божията благодат. Обикновено изпитанията и лишенията са единствените възможности да се уверим в Божието присъствие в живота ни.
Г) Да осведоми хората в какво точно се състоят тези методи и да посочи моментите, които обикновено създават нравствени и духовни проблеми.
Д) Ясно да покаже, че заради всичко това, а именно - неестествено, асексуално зачатие, „излишни" ембриони, възможности за злоупотреба, генетични намеси и моделиране и т. н., Църквата се затруднява да благослови тази практика и да приеме за свои пътища, които противоречат на нейния дух.
Е) В случаите, когато зачатието разрушава естествения семеен ред (безбрачни майки, оплождане чрез сперма на починал съпруг, зачеване на жена в напреднала възраст, оплождане с донорски сперматозоиди, наемане на матка и т. н.) Църквата трябва пределно ясно да заяви, че не е съгласна с тези методи.
Ж) Ако става дума за родители, които по различни и многообразни причини не могат да се примирят, нека с разбиране им предложи идеята за осиновяване и ако и това не бъде прието, нека по икономия да приеме оплождането да става чрез техники, които не създават „излишни" ембриони, нито съдържат възможност за унищожаване на ембриони, нито предполагат каквато и да е форма на донорство.
Например, Църквата би могла по икономия да приеме изкуственото осеменяване при двойка, която е едно цяло и боледува, при положение че са съгласни и двамата съпрузи и са спазени нещата, за които говорехме по-горе. Би могла също да приеме асистираната репродукция чрез оплодени яйцеклетки, в което участват само двамата съпрузи, въвеждането им в матката и оплождането само на толкова ембриони, колкото ще бъдат пренесени в матката на жената...
