Дори никога да не сте стигали до Чикаго или Ню Йорк сити, със сигурност сте гледали поне три филма, включващи сцени с празнуване за Деня на благодарността.
За подсещане - между тях са "Усещане за жена", "Роки", "Планината Броукбек". А кой може да забрави сцената в сериала "Приятели", когато Джоуи се разхождаше със сурова пуйка на главата?
Общото впечатление, оставяно от тези сцени, е, че Денят на благодарността е съпроводен с много ядене, вечни проблеми с печенето на пуйката и неизбежни караници с роднините.
Със съпруг американец моят личен опит е достатъчно богат на ядене и пиене - и обратно на филмовата история, доста беден откъм скандали.
Разбира се фактът, че съм българка премахва най-честата причина за набиране на лоши чувства в ред семейства. Въпросът дали у нашите, или у неговите ще празнуваме тази година за нас не съществува, за голяма радост на американската ми свекърва.
Денят минава главно в унищожаване на тонове храна, водене на любезни разговори с роднини, които виждаме само на Дена на благодарността (не че се оплаквам), и разходка в околността, за да слегне пуйката и се отвори място за финала на вечерта, тиквения пай.
Няма шумни драми, няма и разкриване на големи семейни тайни. Ние нямаше да сме по вкуса на никой холивудски сценарист.
Ако сте малко объркани какво точно празнуват американците на Деня на благодарността, не сте сами. Празнуващите американци също не са много наясно какви точно са смисълът, произходът и традициите му.
Всяка година, например, местната преса посвещава дълги статии да развенчава най-упоритите митове около Деня на благодарността. Вестник Washington Post дори вече пуска една и съща дописка по темата от 2013 г. насам. И всеки път във форумите отдолу има стотици изненадани или възмутени от изнесената информация ("Глупости! Това е само мнението на автора!").
Ето например най-изконните заблуди:
- по време първото празнуване през 1621 г. в Плимът, Масачузетс, пилигримите и коренните жители са яли пуйка
- Денят на благодарността се е отбелязвал всяка есен от 1621 г. досега
- традицията американският президент да "помилва" една от купените за угощението в Белия дом пуйки е много стара, тръгва още от Ейбрахам Линкълн, но е утвърдена от Хари Труман
Историческата истина е малко по-друга.
Празници, отбелязващи прибирането на реколтата и началото на зимата, има в много култури и религии по света. Коренното население на Северна Америка също има подобна традиция. Даже преди легендарното угощение през 1621 г. в Масачузетс, в испанските колонии на юг са празнували техните дни на благодарността, дори са оставили писмени източници за това.
Протестантската секта на пилигримите, която се заселва в Масачузетс в началото на 17 век, пренася със себе си традицията от времето на Английската реформация - големите победи и постижения да се отбелязват с масови угощения и молитви.
Някои историци смятат, че модерният Thanksgiving има по-скоро холандски корени. Преди да тръгнат към Новия свят, пилигримите емигрират първо в протестанска Холандия и може би там са видели традиционните празненства през октомври за спасяването на град Лайден от обсадата на испанската армия през 1574 г.
През 1621 г. младата колония в Плимът решава да празнува след добра и обилна реколта. На трапезата са поканени и съседите - коренното население на сегашния щат Масачузетс от племето Уампъног. За менюто не е известно много, освен че е имало дивеч.
От тогава чак до 1863 г. празникът е по-скоро спорадичен и по повод на големи събития.
Модерният Ден на благодарността е плод на фантазията и усилията на една жена -Сара Джозефа Хейл, издател на популярното в ранния 19 век списание Godey's Lady's Book.
Прочела веднъж историята за угощението през 1621 г., тя е запленена от идеята за чисто американски празник и започва масовото му пропагандиране. Затова и пуйката като исконно американска птица става център на менюто.
Кампанията на Хейл се увенчава с успех когато президентът Ейбрахам Линкълн провъзгласява четвъртия четвъртък на ноември за национален празник.
Историята с "помилването" на пуйката в Белия дом е още по-измислена. Линкълн наистина веднъж е спасил по настояване на сина си Тад една птица от ножа на готвача, но това не е било за Деня на благодарността, а за Коледа.
Репортаж след репортаж обаче обичат да повтарят, че уж Хари Труман бил възстановил традицията. През 2007 г. в.Washington Post направи голямо разследване из документите на администрацията на Труман и доказа, че там няма данни за нито една оцеляла пуйка. И дори птицата, показвана уж в акт на помилване в популярната снимка с президента (откъдето май е тръгнал митът), всъщност е изядена с густо.
Новата любима традиция на американците идва от 1987 г., но по-скоро по случайност.
Преди Деня на благодарността Роналд Рейгън иска да избяга от репортерските въпроси дали ще помилва Оливър Норт, главния играч в скандала Иран-Контри, и на шега отговаря, че ще помилва пуйката. После Джордж Буш-баща превръща моментното хрумване в ежегоден ритуал.
Митовете, които един народ обича да разказва за себе си, обаче не са за подценяване. Защото дори да не съдържат много истина, те разкриват комплексите и слабостите, уж прикрити с идеализацията.
В американския случай издигането в култ на представата за коренното население и белите заселници, празнуващи на една маса през 1621 г., е версията на историята, която много хора в САЩ биха искали да беше вярната.
Но, уви, реалната е кървава и унищожителна за индианците.
Днес в Америка живеят едва 6,500 наследници на някогашното многобройно племе Уампаноаг, чиито членове са участвали в първия Ден на благодарността в Масачузетс.
Менюто от пуйка, сладки картофи, сос от червени боровинки и тиквен пай е стриктно спазвана, почти сакрална традиция, защото като нова нация Америка няма много такива. Същата е причината много хора да не могат да повярват, че "помилването" е нов ритуал.
А традиционните молитви и горещи благодарности за всичко, което имат днес, помагат на американците да забравят поне за ден, че живеят в модерно, динамично и преди всичко консуматорско общество.
