Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бягство от училище

Януари ще бъде май... Снимка: Getty Images
Януари ще бъде май...

Точно от поколението, участвало във великите Януарски събития през 97-а, не съм очаквала да погледне така надменно на макар и айляшката стачка на учениците във връзка със "скъсената" им ваканция. Това поколение почна да се държи все едно е участвало във Френската (Юлската) революция от 1830 г. в центъра на Париж и е проляло толкова кръв, че всяко следващо, склонно на недоволство, му изглежда нелепо в неяснотата на блудкавия си протест.  

Отчужденото отношение на големите към малките може да се илюстрира с типичния за БНТ соц менторски коментар-репортаж за ученическия протест в събота, когато авторката на този възпитателен материал достигна такива висини на журналистиката, че монтира изображението на стачкуваща ученичка с очебийно щедро деколте (природа!) до картината на Дьолакроа "Свободата води народа" с революционно настроената разгърдена жена.

Авторката на репортажа директно обвини сексапилната ученичка, че не могла, внимание, да "онагледи тезата си с тази картина, понеже не знаела за нея - понеже това се учело в клас, а не през ваканцията..."

Жестоко! Само дето не пусна анкета сред учениците за приликите и разликите между Шарл X и Сергей Игнатов...

Всъщност който и завършил средното си образование преди десетина години да попитам какво мисли за протеста на учениците, всеки ми отговаря инертно: "безобразие" - сякаш никога не е бягал от час, не е въставал срещу учител/директор и не е палил цигара пред училище в знак на мълчаливо несъгласие с нещо-си-там.

Вярно, че в случая ученическият протест е срещу "нещо-си-там", понеже ваканцията, както винаги, продължава до първия работен ден на Новата година, а по-късият период е заради датите в календара, които няма как да разместиш в полза на посталкохолния новогодишен делириум.

В този смисъл няма никакъв аргумент за протест - освен учениците да настояват оттук нататък графикът на учебното време и ваканциите, определяни със заповед от образователния министър преди всяка учебна година, да бъде разлепян на видно място в сградата на училището още на 15 септември, за да могат да реагират мирно - за което сега не остана физическо време.

Когато поговорих с единадесетокласниците от 133-то СОУ "А. С. Пушкин", разбрах, че те всъщнст са афектирани от невъзможността да си издействат още няколко дни ваканция по нормалния път - чрез писма до дирекцията и министерството и преговори, тъй като никой не си е направил труда да погледне календара за декември преди три месеца - като всички нас, подвластни на балканската логика, че се живее ден за ден (и земетресение дебне отвсякъде).

Предполагам, че единадесетокласниците от 133-то са такива, каквито са всичките им връстници по света, ударени от хормоните - безпардонни, нахални и шумни, но все пак успяхме да ги хванем чак през междучасието, а не шляещи се по капанчетата на "Шишман" през учебно време, а повечето отказаха да ни отделят повече от пет минути, за да могат да ходят да хапнат и да се върнат за следващия час - "Освен, ако не ни дадете извинителни бележки - ха-ха..."

В културата на леснодостъпните извинителни бележки никой ученик не би се занимавал с протести и всеки би се спасявал сам, ако това наистина не беше усещане за участие в някаква общност. А "говорителки" на протестиращите от 133-то са именно отличничките със стипендия, които в един глас с двуметровите симпатични гамени, заявяват, че "3 януари е национален ден за бягство от училище".

Допирът с деца, които все пак отстояват някакви права, е отрезвяващ. Доста медии отново фрагментираха "наглостта" на учениците чрез лозунга им "Сега определяте ваканцията ни, след време - ние пенсиите ви" и инициативата им в публичното пространство бе омаловажена с тезата, че учениците могат да търсят правата си само когато става въпрос за купон.

Всичко това обаче може да се разгледа и като репетиция за групово отстояване на гражданска позиция, а тв творците могат да го представят, ако днес в 13:00 часа замъкнат репродукция на Дьолакроа в северния двор на Природо-математическата гимназия „В. Друмев" във Велико Търново, където учениците ще протестират срещу построяването на огромен блок след неадекватно решение на местния парламент... Представете си - на учениците им се налага да си пазят училището от багерите.

Нека си признаем, че вземаме от децата си много повече отколкото им даваме, за да очакваме от тях да реагират като "големи" хора, когато някой им дръпне играчката. Те наследяват страна, в която възрастните са преглътнали доста нередности, за да ги сочим укорително с пръст да си мълчат.

Пример: пак в ученически GSM стои записан номера на маршрутка, чиято гума без никакъв, ама никакъв грайфер и липсващ болт на джантата вчера снимаха група деца, току-що слезли от нея пред СУ - слава богу преди да се разпадне в някоя дупка. Някой от нас скоро да е подавал сигнал за някакъв гаф на пътя, застращаващ живота на придвижващите се от вкъщи до училище хлапета? "А, не, чакай, че е тоя отляво с голфа много ме дразни..."

Наистина децата имат да изразяват недоволство срещу още десетки неща, освен скъсената си ваканция (някои се опитват да нададат глас и срещу учителка, която има доста версии за биорафията на Шекспир, ама никой не ги чува). Но неглижирането на протестите им с "кадри" от Френската революция, не значи, че те не са склонни и на по-големи подвизи.

Толкова - децата няма да палят училища, те просто ще изразят несъгласие с това, че тая година са изтеглили късата клечка, бойкотирайки един учебен ден. Който наистина съвестните ученици ще си наваксат със сигурност - вместо да се стряскат от училищния звънец в просъница...

Най-четените