"Предаването, което следва, е външна продукция. Изложените в него мнения и позиции са авторски виждания на водещия и неговия продуцент и не изразяват позицията на телевизията".
С този оправдателен анонс започваха всички серии на "Дикофф" и "На светло" с Люба Кулезич през последната година. Не беше много изненадващо, че лятната им ваканция се оказа предизвестие за раздяла с Нова ТВ.
Телевизията ги съкрати от програмната си схема без много обяснения, под предлог, че публицистиката вече ще се прави само с вътрешни ресурси.
С други думи - ще се прави онази публицистика, която няма нужда от бележка под линия, предупреждаваща за карантина на личното мнение, защото наличието на личното мнение е под критичния минимум.
Точно сега, когато тримата големи играчи - БНТ, БТВ и Нова телевизия - тръгват на лов за свежи зрители и рекламодатели, си пролича, че най-големият губещ през новия телевизионен сезон ще бъде публицистиката и онази немалка част от аудиторията, която не се задоволява само с телеграфни новинарски емисии, а има нужда от анализ и критичен размисъл върху събитията от деня, поставени в контекст.
На пръв поглед, зрителят е презадоволен по всички национални телевизии: всеки ден сутрешните блокове произвеждат над три часа политическо и социално съдържание; следобедният пояс е "обгрижен" от Димитър Цонев и Цветанка Ризова; дори уикендът е поделен между два пласта магазинни предавания.
Въпреки това обаче рядко ще попаднете на т.нар. opinion journalism, при който водещият на предаването не е нито "аниматор", нито душеприказчик на събеседниците си, а е пълноценен и професионално подготвен участник в дебата.
Така например, в първата седмица на новия политически сезон за бТВ темата за местните избори съществуваше само във формат "куриоз": "кратката история на първия милион" на Георги Гергов, хомосексуалността на Виктор Лилов или пернишката певица, която искала да стане кметица.
По Нова ТВ заместителите на Диков и Кулезич - "Събуди се" и "Комбина" - не се поколебаха да омесят репортажите за граничарите и каналджиите на Диана Найденова и Миролюба Бенатова в нездрав микс с презрялата прима на турбофолка Лепа Брена и спомените от соца на кандидат-общинския съветник Малък Тошко.
На фона на старателно обезвредените национални медии обаче прави впечатление бумът на политиката по кабелните телевизии.
Канал 3 едва дочака разрешението за смяна на собствеността, с което Делян Пеевски и майка му поеха контрола върху медията (този път официално).
Досега Канал 3 изглеждаше като копие в умален мащаб на ТВ7 от пиковия й период. С новия сезон тенденцията не просто се запази, а се мултиплицира.
От двучасов седмичен обзор в петък вечер Емил Кошлуков вече се сдоби с ежедневно студио, в което "монологът" му заема основна част от сценария. Илияна Беновска удвои програмното си време, като едноименното й предаване вече ще се излъчва и в събота, и в неделя.
Към журналистическия екип, съставен предимно от кадри на ТВ7, ББТ, BMedia Group (уеб-изданията на Николай Бареков) и ТВ "Европа", вече се присъедини и дългогодишният политически репортер от бившия в. "Преса" Наделина Анева.
От началото на седмицата от 9 до 14 ч. програмата на Канал 3 е уплътнена с преки включвания от Народното събрание; политиката продължава и вечерта с 4-часов блок новини плюс спорт.
С изключение на мачовете от "В" Група, рекламите на "Топ Шоп" и нощния еротичен блок, по Канал 3 няма нищо по-различно от публицистика, щедро поощрявана с участието на целия политически елит: от кулоарно интервю на четири очи с Цецка Цачева до напоителен разговор на живо със Слави Бинев, наместен в кресло от червен плюш в Народното събрание.
Показателно е, че официализирането на Делян Пеевски като собственик на медията по никакъв начин не притесни съвестта нито на журналистите, нито на събеседниците в Канал 3.
"Аз не съм наемен работник, аз съм гост" - това беше обяснението на Илияна Беновска пред Нова ТВ за ситуацията с новия й работодател.
В крайна сметка, трудово-правните отношения между нея и Пеевски едва ли засягат някого. Но докато не видим надписа "Авторските виждания не изразяват позицията на Канал 3" преди шапката на "Беновска пита", няма как да не приемем за факт, че двете съвпадат.
Големи заявки за силен старт в публицистиката дава и новата-стара BiT Television, собственост на братята Павел и Румен Вълневи, която тръгна още през 2013 г. като канал за български емигранти в САЩ, а от 14 септември вече ще прави новини и сутрешен блок от София.
Зад реализацията на проекта стои професионалист с дългогодишен опит като Нери Терзиева (досега - ръководител публичните комуникации на "Овергаз" на Сашо Дончев).
Лицето на новините на бившата Re:TV Ралица Ковачева е програмен директор на канала, а Ралица Василева, която напусна CNN след 23 години работа, вече ще води централната информационна емисия на BiT TV.
Журналистическият екип от българска страна очевидно е подбиран внимателно - привлечени са млади водещи, репортери и редактори от БНТ, БНР и Дарик като Илия Вълков, Надежда Цекулова, Явор Стаматов, и др.
Наред с тях прави впечатление участието на Петко Георгиев, който през 90-те години беше част от някогашната втора програма на Българската национална телевизия "Ефир 2" под ръководството на Нери Терзиева.
Впрочем, именно тук се очаква да се случи завръщането на Сашо Диков в ефир. Според наличната до момента информация с него се водят преговори за тричасов блок в петък вечер със заглавие "Просто Диков".
Заявка за конкуренция на терена на публицистиката дойде и от Bulgaria on air, която тази година ще разшири профила си, отделяйки специализираното бизнес съдържание в нов канал.
Bloomberg TV Bulgaria вече има лиценз с разпространение по кабел и сателит с начало 9 септември. Собственик е "Инвестор ТВ" ЕООД, чиито управители са изпълнителният директор на Investor.bg Георги Бисерински и програмният директор на BG on Air Николина Димитрова.
Така след 21 септември основният канал ще се пренасочи към по-широка аудитория, с по-силен информационен акцент върху политика, социални проблеми, образование, здравеопазване, правосъдие, медии и спорт.
Телевизията запазва водещите си лица като Веселин Дремджиев, Светла Петрова, Калин Манолов, Клара Маринова, Милена Милотинова, Доника Ризова, Димитър Абрашев. Преди три месеца бяха привлечени и Томислав Русев, Борис Касабов и Николай Александров, които правиха спортното шоу "Пред банята" по ТВ7.
Слуховете за евентуален трансфер на Люба Кулезич в "Евроком" обърнаха внимание върху поредния кабелен оператор, който развива мощна студийна дейност - макар и с видимо по-ограничен финансов ресурс и още по-видимо сензационен профил.
Ако се чудите къде се изгубиха проф. Вучков и Албена Вулева - можете да ги откриете в програмата на Евроком със собствени седмични предавания.
Кабелният канал дава трибуна едновременно на Иво Божков от "Протестна мрежа", Георги Ифандиев (екс-СКАТ), любимеца на "Господари на ефира" Николай Колев, автора на някогашния "Атлас" по БНТ Симеон Идакиев, бившия депутат от "Атака" Минчо Христов, както и на Иван Търпоманов, председател на Българската индустриално-аграрна партия и неуспешен кандидат за народен представител от коалицията си с ББЦ на Николай Бареков...
Въпреки меко казано еклектичния профил на телевизията през студиото й минават хора като Йорданка Фандъкова, Вежди Рашидов, Румен Овчаров, Найден Зеленогорски, Велизар Енчев, както и цял отбор депутати от БСП, Патриотичния фронт, Реформаторския блок и др. Дори Волен Сидеров и депутатите му редовно изневеряват с конкуренцията на партийната си платформа "Алфа ТВ".
След като добавим в списъка и Георги Коритаров с всекидневната му "Свободна зона" по ТВ+, не остава друго освен да признаем възхода на кабелната публицистика.
Истината е, че от гледна точка на телевизионния бюджет студийните предавания на живо са най-евтината продукция. За разлика от филмите, футболните мачове или риалити форматите, които изискват закупуване на права за излъчване, ток-шоуто има нужда само от сносен декор и три камери.
Повечето публицистични предавания дори не произвеждат репортажи или разследвания, които изискват ангажиране на допълнителен човешки и технически ресурс.
Ефектът върху формирането на обществено мнение обаче е неизмерим.
Само си дайте сметка, че Валери Симеонов стана депутат от управляващото мнозинство благодарение на инвестицията си в провинциална кабелна телевизия с декори от завеси и талашитени маси.
Жалко е, че трите най-големи медии - в това число и държавната БНТ, институцията с най-високо обществено доверие - просто се отказаха да търсят многообразие на гледните си точки и предпочетоха да приключат с отчитането вместо с осмислянето на политическия живот.
Подобно доброволно примирение придава леко лицемерен привкус на хроничния плач по свободата на словото.
