Бум, бум, бум, ще си купя пистолет - газов

Тази събота изтече гратисният период, който МВР даде на всички притежатели на газови оръжия. След 17 септември 2011 г. всеки, закупил подобно оръжие, трябва задължително в 14-дневен срок да го регистрира по местоживеене в най-близкото РПУ.

Глобите за неспазване на закона варират между 500 лева и 3000 лева. Ще разкажа за една същинска газова епопея, която преживях в откровен опит да спазя закона.

На 19 август bTV излъчи в централната си емисия репортаж, в който алармира обществото, че в отделни РПУ-та в страната събират неправомерно и в разрез на закона такси за регистрацията на неогнестрелни оръжия (газово и сигнално оръжие или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула).

Изменението в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия задължава всички, придобили подобни оръжия, да ги регистрират, но никъде не се споменава, че за това гражданите са длъжни да заплащат. Произволното тълкуване на закона бе още по-видно от факта, че в различните РПУ-та в страната таксите са различни. В репортажът се акцентира и на още един момент - гратисния срок, в който трябва всички да регистрират придобитите неогнестрелни оръжия изтича на ... 1 септември 2011 г.

Така започна моята сага. Преди известно време бях получил газов пистолет като екстравагантен подарък от мой познат. Разбира се, бях чул за приетия закон, но както всички, и аз реших, че има време и все в един момент ще отида, за да регистрирам оръжието. Според излъчения репортаж и обявения в него срок ми оставаха 10 дни.

Тъй като пистолетът ми бе подарък, документът за закупуването му не бе на мое име и възникваше логично въпросът как трябваше да се процедира. Дали бе нужно този документ (едно листче със записани 3 имена и без никакви други данни трудно може да се нарече документ, но все пак) бъде прехвърлен нотариално на мое име?

След седмица на безуспешно търсене на информация реших, че няма смисъл повече да чакам и ако не отида веднага може да се окажа длъжник на държавата с минимум 500 лева (почти 2 минимални работни заплати) за нарушаване на закона. На 30 август след работа се запътих към 6-то РПУ в столицата, за да разбера каква е процедурата и какви са необходимите документи за въпросната регистрация.

Административната част на РПУ-то бе затворена и отидох в другата. Полицаят на информацията ме погледна подозрително, но аз започнах да си задавам въпросите:

- Здравейте, аз идвам за регистрация на газов пистолет.
- Вече е късно - отговори полицаят
- Да, знам, но просто исках да попитам каква е процедурата, какви са документите и къде трябва да отида, за да мога да се подготвя и дойда утре сутрин?
- Амиииии.... то .... процедурата.... ами трябва да отидете от другата страна на сградата. То там става.
- А какви документи да нося?
- Ами лична карта и не знам, май и талон за закупуването.
- Да, но аз нямам такъв. Пистолетът ми е подарък от мой приятел и този талон е записан на негово име. Трябва ли нотариално да го прехвърля?
- Ааааааааааъъъъъ ..... ъ! Абе най-добре вземете оръжието и елате утре с него ей в онзи вход. Те там ще Ви кажат. Работи от 8:30 ч до 17 ч.
- А добре, кога е крайният срок? Утре ли?
- Да.

Благодарих и си тръгнах, но без никаква информация. Тъй като моето работно време съвпада с обявеното ми от полицая, исках да отида в обедната си почивка с всички подготвени документи, за да мога максимално бързо да приключа.

Ето защо, след като полицията не може да ми отговори на въпросите, трябваше да се обърна към единствената институция, която знае всичко за всичко - Google. Успях да намеря самия закон и започнах да чета.

Още на първата страница се вижда, че законът е приет на 17 септември 2011 г., а според допълнителните му разпоредби:
„§ 11. Лицата, придобили неогнестрелни оръжия (газово и сигнално оръжие или
пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула) до влизането в сила на закона, ги декларират пред началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице в срок до една година от влизането му в сила."

Значи крайният срок не е 31 август, както бе обявено от bTV и още редица медии, а е 17 септември 2011 г. В закона също така бе записано, че регистрацията се осъществява чрез подаване на заявление по образец с служба КОС (Контрол на общоопасните средства).

Продължих да търся и установих, че служба КОС работи с граждани само в понеделник и сряда от 9 ч до 17:30 ч. 31 август бе сряда и след като попълних заявлението, щях да успея да спазя закона.

В обедната си почивка се отправих за втори път към 6-то РПУ. Пред стълбите заварих скромната опашка за нашата администрация от 20-25 души. Въпреки че видът на обсадили сградата чакащи граждани ме стресна, нямах друг избор освен да продължа.

Отдъхнах си, когато разбрах, че те чакат за издаване на нови документи и задгранични паспорти. Застанах пред входа. Пред мен се изправяха две врати и една стена, облепени отгоре додолу в най-разнообразни разпоредби, наредби, указания и какво ли още не. Своеобразният фототапет, който се бе получил, образуваше вълна "информационно цунами" пред всеки.

Направи ми впечатление, че обявеното работно време не бе от 8:30 ч до 17 ч, както ми бе казано, а от 7 ч до 18 ч (в този вариант можех да дойда и рано сутринта преди работа). Въпреки че се опитах да намеря сред всички бележки необходимата ми информация, това отново не се случи. Най-разумният ми ход в този момент ми се стори да попитам полицая, който бе седнал в коридора и насочваше гражданите.

- Здравейте, идвам за регистрация на газов пистолет. Освен това заявление по образец, което се изисква, трябват ли други документи?
- Ъъъъ. Вижте ей тук от страни има едни хора, които чакат за същото. Отидете и попитайте на опашката
- ?!@ ?!@ ?!@ ?!@ ?!@ ?!@

Излязох, какво да правя. Видях къде са хората със същия проблем като моя и попитах тях. Копие от лична карта, попълнено заявление и копие от талона за придобиването на оръжието, това бяха нещата, които те ми казаха. Обясних им за моя казус и попитах трябва ли нотариално да се прехвърля този талон.

- Ами не знам - каза един човек - попитайте полицая вътре.
- А добре, може ли още един последен въпрос: кога точно е крайният срок?
- Ами днес - отговориха вкупом
- Е, да, ама в закона пише 17 септември 2011 г.
- Не знам какво пише в закона, но по телевизията и по вестниците навсякъде казаха днес.

Благодарих на хората и отново се обърнах към полицая, за да попитам какво да правя с моя казус с талона за закупуване. Познайте какъв бе неговият отговор.
- Ами попитайте хората на опашката.
- А, добре последен въпрос, кога е крайният срок за регистрацията? - попитах аз.
- Ами хората казват, че е днес. Значи е днес.
- Но в закона пише 17 септември 2011 г.
- Ами не знам.

Явно бе, че никой не знаеше и информационните източници на всички бяха ... медиите, а не закона. Цял следобед размишлявах над това какво да правя. Вечерта, когато се прибрах вкъщи, измислих. Ще пиша направо на пресцентъра на МВР, ще им изложа проблема си и ще ги помоля да ми дадат разяснения. В писмото си им зададох 3 прости въпроса:

Кога всъщност е крайният срок?
Какви са необходимите документи, които се изискват?
Необходимо ли е нотариално да прехвърля на мое име талонът за закупуването на оръжието?

След 2 дни получих отговор, в който началникът на група "КОС" при Столичната дирекция на вътрешните работи предлага да се срещнем в удобно за мен време, за да отговори на зададените въпроси. Разбира се, почувствах се поласкан от готовността за проява на персонално отношение към моите въпроси, но не можех да проумея защо не ми изпратят направо отговорите.

Все пак въпросите са ми логични и би трябвало отговорите на тях да бъдат общественодостъпни, за да могат гражданите да спазят закона. Срещата би ми отнела допълнително време, с което аз не разполагам. Все пак трябва да изляза веднъж в работно време, за да се срещна с г-н Рангелов и втори път отново в работно време да отида отново до РПУ-то. И така вече бяхме септември месец и ако се съдеше по всичко, което чух, явно вече бях в нарушение на закона.

На 9 септември обаче вестник "24 часа" публикува статия, в която се разказваше за трудностите, срещани при определянето на газовите оръжия - дали попадат под въпросния закон. Там ясно бе отбелязано, че крайният срок е 17 септември 2011 г.

Оказа се, че все още имам достатъчно време да спазя закона - отдъхнах си. Понеделник, 12 септември, станах в 6 сутринта и в 7:10 вече бях пред 6-то РПУ. Хора в този ранен час липсваха и аз влязох необезпокоявано в сградата. Започнах да се оглеждам и в единия ъгъл попаднах на врата, на която с големи букви бе написано "Служба КОС". Естествено, тапетът от обявления не бе спестен и тук. След като изчетох 4-5 страници стигнах до информацията, която ме интересуваше.

И така, за регистрация на газово оръжие се изискваха:
Копие от лична карта
Попълнено заявление
Копие от талон за придобиване. При липса на такъв се носи съответното оръжие, за да му бъде определен на място моделът и калибърът.

Супер. Най-накрая, след 3 разходки и едно електронно писмо, най-после успях да намеря тази проста информация, която ми бе необходима, за да спазя закона. На излизане от РПУ-то се сблъсках с полицая, който трябва да дава информация (този бе друг обаче). Казах за какво съм там, а той само ми посочи едно листче на входната врата. В него пишеше същото, което току що бях прочел.

Направи ми впечатление и че много голяма част от налепените листи с наредби, разпоредби и т.н. вече бяха свалени. Все едно не бях в същото РПУ, което бях посетил преди 2 седмици а друго. Тъй като нямаше да имам достатъчно време, в което да отида до дома си, за да взема оръжието и да снимам документите си за самоличност, реших да отида на другия ден. Полицаят ме информира, че службата работи в понеделник и сряда от 9 ч до 17:30 ч.

Сряда сутрин. Тъй като тогава всъщност бе последният ден, в който може да бъде спазен законът, аз реших, да отида по-рано, защото очаквах да има големи опашки. 8:20 пред РПУ-то вече имаше 10 души опашка и аз заех номер 11. Забелязах обаче, че опашката се движи, и попитах дали работят във въпросната дирекция, защото обявеният час бе 9 часа. Явно да. 40 минути чакане, 2 минути за регистрация и ... КРАЙ. Всичко приключи.

Равносметката

4 разходки до РПУ-то и едно електронно писмо до пресцентъра на МВР, за да получа общественодостъпна информация и да спазя закона. Не е в компетенциите ми да разисквам дали въпросните промени в закона са необходими и смислени, но все пак бих искал поне хората, които са ги приели, да бяха имали поне нищожна визия за това как да се случат те.

Историята ми потвърждава сбърканата комуникация между институциите и гражданите. Липсата на логичен отговор на въпроса как да се изпълни даден закон дава възможност за неговото произволно тълкуване - не само от умели адвокати на престъпници, но и от самите полицаи.

Тромавата и некомпетентна администрация обаче няма да бъде глобена за неспазването на законите, а гражданите. Но не и този път. Отдъхнах си. Този път гражданинът победи. Сега ще се наслаждавам на победата си.

Вътрешно обаче съм под напрегнато очакване за утрешния ден, когато отново ще се сблъскам с поредния закон без визия, и ме е страх, че заплатата ми, вместо за храна, ще бъде изядена от некомпетентността на поредните некадърни законодатели.

#20 FRIEDEMANN 20.09.2011 в 11:28:39

Hristo Не ми отговори на въпроса зададен ми от вчера.Защо като имаш достъп до интернет не намери телефона на служба КОС в 6-то РУП,не им се обади и не си изясни какво,колко и как ти е необходимо?????????????/ Четеш ми закона,но не четеш правилника към него,гледаш и четеш медии,защо...... Примерно трябва да си регистрирам кола,според теб как трябва да се информирам за нужната документация-ЗДВП,Медии,вестници или да се обадя на КАТ и да ги питам точно ясно и конкретно Да прав си че администрацията не функционира правилно,ама не може да отиваме напълно неподготвени.Миналата година докато се редих за лк и книжка,човека до мен нямаше медицинско свидетелство.От нас разбра,е кой му е виновен.Аз 2 дни преди това говорих с паспортна служба която има 3 телефона за връзка с гражданите и ми казаха-медицинско,стара книжка и синия талон,пари.Ако нямаш синия талон,ходи в КАТ-това се правело ако имаш глоба,първо да я платиш. Нека ние сме напълно подготвени когато изискваме нещо. А като се замисля,полицая на входа трябва да стане юрист за да може да отговаря компетентно на различните въпроси,защото са от всякакво естество.

#21 Hrist0 20.09.2011 в 12:00:22

@FRIEDEMANN Ами прав си, че само по телефон не се опитах да се свържа с тях. Но не смятам, че можеш да определиш, че не съм се опитал да се подготвя. Отидох единия ден специално, за да попитам на място - Отговор не получих. Отидох 2-ри ден отново да попитам на място Отговор не получих. Писах на пресцентъра на МВР Отговор не получих. Ти сега ми казваш, че пак аз съм виновен, че не съм се обадил и по телефона. Е, ако се бях обадил и пак нямах отговор, какво? Трябваше да пиша официално писмо до съда, Министерски съвет или до Цветан Цветанов? Не смятам, че всеки гражданин трябва да му се налага да изчерпи всички възможни информационни канали, за да получи адекватна информация. Съжалявам, но по образование не съм юрист, не разбирам всички закони, правила и процедури и за това се обръщам към длъжностните лица и тези, на които това им е работа, за помощ. От друга страна ако всичко беше ясно посочено в наредбите, защо в различни РПУ-та са искали такси и то в различен размер? Нека влезем в друг контекст, примерно медицината. По същия начин лекарите могат да обвиняват пациентите, че те не са направили едно или друго, защото било ясно. Ами кой за каквото е учил. Когато поставиш служител да дава информация, то той би трябвало да е информиран. Ако не е значи не си върши работата. Отделно, какъв е проблема да се каже информация се дава само по телефон или се дава от служители или се търси индивидуално от граждани в законите. И точка, всеки знае как да постъпи. Няма ли да е по - удобно според теб?

#22 FRIEDEMANN 20.09.2011 в 13:05:13

Hristo В предходните си постове се опитах да ти казжа,че не си търсил информация от конкретното място-КОС.Аз защо нямах проблем там.Не съм питал нито полицая на входа,нито опашката.Отидох в сградата на РУП,входа за паспортна служба,КОС-а е вратата в ляво,мисля след касата.Всичко си го пишеш на вратата.Имах един въпрос свързан с ловното оръжие на бащата и бидейки беше понеделник(приемаха граждани),чукнях,влязох,обясниха ми и готово.В какви филми се вкарвате някои хора не разбирам.Ти си изчел какво ли не,но не си се сетил да звъннеш да питаш,щеше да си спестиш милион главоболия.Като ходи в понеделника до РУП-а защо не влезе и попита косаджита:"няма информация на вратата,за това влизам да попитам,какво ми е необходимо за регистрация на газовия пистолет".Не те упреквам в нищо,просто смятам,че не си си изпипал нещата,а си се занимавал с глупости(четене на вестници и други медии за рег. на оръжие).Е ти може да не си юрист,но се оплакваш,че в закона не пишело за декларация,копие от лична карта,ами в правилника за прилагане на закона ги пише,ама него не си го чел . А сравнението ти с лекар,малко е странно.Да речем отида при лекар и настоявам,да ме прегледа(без да съм спешен случай говоря).Но лекаря откаже,защото нямам направление.Е сега лекаря ли е виновен,че аз не знам,че трябва да имам направление от личния лекар. Ето ти пример:телефона за връзка: и питаш за кеф ти КОС,Кеф ти Паспортна служба,кеф ти началник РУП.Какво има да се занимваш с вестници,медии,форуми http://www.sdp.mvr.bg/structure/6ru.html

#23 Hrist0 20.09.2011 в 13:36:30

Добре, отговори ми на следните няколко въпроса. След като всичко за това как се прилага закона си го пише, защо полицията на места го прилага произволно. Тук ти искат такса за въпросната процедура, там не ти искат, на третото място таксата е различна? След като е толкова ясно за всички, защо за тях самите не е. Нека да оставим на страна медиите, защо от прес-службата на МВР не ми дадоха общодостъпната информация, а ме насочиха да се срещна с директора на служба КОС? Според твоята теза е обаждането по телефон дава повече и по-пълна информация от отиването на място? Вратата на служба КОС се намира в ъгъла точно зад касата и практически не се вижда. Когато влизаш за първи път и не знаеш къде стоят помещенията, а пред теб се изправя полицай още на входа и не ти дава да ходиш да оглеждаш навсякъде, а те пита защо си там, не би ли трябвало да те насочи към служба КОС, а не към опашката? Между другото самата регистрация не се извърши в стаята на служба КОС, а в коридора излезе един полицай с тефтер и започна да записва. Виж, радвам се че при теб нещата са минали гладко. И аз съм имал такива моменти. Проблемът е, че не при всеки минава така и именно точно това непостоянство. Трябва да се сблъскаш челно няколко пъти с административните процедури, за да можеш да си изградиш някакъв подход, който дава резултат. А всичко трябва да става просто, ясно и гладко.

#24 lele male 20.09.2011 в 14:47:05

административни процедури Сетете се тази година през м. март и април какъв ад беше за издаването на лични карти и паспорти... АД със записване за него при това! През следващите 5 и 10 години /в зависимост от документа/ по-изтерзани и измъчени физиономии от тези в българските паспорти или лични карти никой граничар по света няма да види.

#25 joro 20.09.2011 в 21:50:25

Служителите от МВР са нарушили закона за ограничаване на администрацията и административната отговорност за стопанските дейности, като са изискали документи които са при тях ! Служителите подлежат на глоба до 10 000 лв. , понеже нарушението се повтаря ! Само министър Цветанов трябва да си свърши работата ?

Новините

Най-четените