Как тайните променят езика ни

Споделянето на тайна може да изгради взаимоотношения и да заздрави връзките ви с приятел. Пазенето на нещо в тайна обаче може да съсипе здравето и щастието ви. А както се оказва, криенето на болезнена истина също така променя и начина, по който комуникираме с другите.

Чрез анализ на големи количества данни от рода на имейл архиви и Twitter публикации, психолозите разкриват деликатните, подсъзнателни начини, по които езикът ни отразява вътрешните ни мисли. Тези промени в говора могат също да се окажат пречка за начина, по който политически лидери комуникират с обществеността.

Те дори могат да покажат кога един от атентаторите, взривили бомба на Бостънския маратон, за първи път е решил да извърши терористичния акт.

Психолозите отдавна знаят, че пазенето на тайна има и психологически, и физически последици за човешкото здраве

Две конкуриращи се теории се стремят да обяснят защо тайните вредят на хората. Вероятно една от причините е, че се дистанцираме от приятелите и членовете на семейството, губейки по този начин част от социалната подкрепа, която ни поддържа в добро здраве.

Другият вариант е да оставаме в силни връзки с хората наоколо, но да сме винаги нащрек и да следим дали някой е усетил, че нещо не е наред. Засиленото състояние на възбуда също е известно, че вреди на здравето.

В две проучвания, представени на конференция на Американската асоциация на психолозите тази седмица, Джеймс Пенбейкър и колегите му от Тексаския университет в Остин анализират езика в имейлите на хората, пазещи тайни, за да проверят дали те са се дистанцирали от околните или са станали свръх-бдителни.

В първото проучване, реализирано от дипломантка на име Джена Бадли, 16 жени с тежко депресивно разстройство и 15 здрави участници са споделили голяма част от имейлите си за последната година с изследователите. Психолозите са се концентрирали върху това разстройство, защото според тях жените, страдащи от временна депресия, биха се опитали да скрият този факт от другите хора в социалния им кръг. Жените също така са споделили датите, когато са изпаднали в депресия.

Екипът установил, че по време на депресия хората изпращат повече имейли и използват повече думи в тях в сравнение със здравите жени и депресивните жени в ремисия. Те също така използват по-малко думи, изразяващи негативни емоции, повече думи за положителни емоции и повече думи като "аз" и "мен".

"Хората, които са депресирани, прекарват по-голямата част от времето си в опити да го прикриват," отбелязва Пенбейкър. "Те използват стратегии за комуникация, с които да изглеждат по-весели."

Доколко се припокриват депресията и пазенето на тайна?

Поне в един аспект те са различни. Пишещите с депресия като цяло разчитат много на употребата на "аз", което за тях отразява аналитична концентрация върху себе си. Когато не-депресираните участници в анализа използват често "аз", това при тях е признак за искреност.

Това разграничение проличава във второто проучване, организирано от психолога Ила Таусик от университета "Карнеги Мелън". Екипът е събрал 62 възрастни участници, признали, че пазят тайна, променила живота им - и както и в другото проучване, са били готови да споделят имейлите си от последната година, включително такива преди да натрупат "скелетите в гардероба".

Повече от половината възрастни са споделили, че тайната им е от романтично или сексуално естество, като другите основни категории са били "семейство," "психично здраве," "работа" и "юридически".

Както и в изследването за депресия, като цяло тези хора са писали повече и по-дълги имейли, след като вече са започнали да пазят тайната. Когато обаче са писали на хора във връзка с тайната им, те са използвали по-подвеждащ език, повече думи за негативни емоции и по-малко думи като "аз" и "мен".

И двата експеримента имат допълнителен аспект. Показател, наречен "съпоставяне на езиковия стил", отчита степента на сходство в маниера на изказ на двама души, влияещ на качеството на разговора. Пенбейкър и колегите му са установили, че въпреки че пазещите тайна са комуникирали доста повече в сравнение с периода, когато не са имали какво да крият, оценката им при съпоставка на езиковия стил със събеседниците им е била доста по-ниска.

"Мисля, че те изпращат тези имейли, за да проверят социалните си мрежи - нещо като неизказан въпрос: "в един отбор ли сме"?" коментира Пенбейкър. "Те изпращат имейли, за да се свързват социално, но не общуват добре с тях."

Този тип езиков анализ може да предложи и информация отвътре за нашумели реални тайни

В по-ранни свои проучвания Пенбейкър и колегите му са установили, че Джордж Буш-младши е използвал по-малко местоимения за първо лице единствено число - като "аз", "мен" и "мой", в месеците преди обявяването на война на Ирак. Същото е важало и за Хари Труман, преди да пусне атомна бомба над Хирошима.

Според непубликуван анализ на Twitter публикациите на бостънския атентатор Джохар Царнаев, той също се вписва в този модел. Туитовете на Царнаев включват много по-рядко "аз" след октомври 2012, малко след като неговият по-радикален брат се завръща от 6-месечно пътуване в Русия и започва да качва екстремистки видеа в YouTube. Според Пенбейкър точно по това време Царнаев е достигнал до убеждението, че ще извърши бомбен атентат по време на Бостънския маратон, и спадът на употреба на личните местоимения отразява тайната му.

Засега изследванията са предварителни, но последиците от тях може да са огромни. Въпреки огромните опити на хората да скриват истината, тайните ни може би са ясно видими за околните.

Новините

Най-четените